Решение № 139 от 11.05.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Карлово, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320100160 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 26, ал.1, пр.

ІІІ-то от ЗЗД и чл. 22 от ЗЗП.

Ищецът Л. С. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град К., община К., област П., улица Г. К. № ** твърди, че е страна по договор за паричен заем К. № 688499 от дата 06.06.2022г., сключен със С. К. ООД .

Съгласно договор за паричен заем К. № 688499 ищецът получил сумата от 500.00 лева, при ГПР 48.62%, годишен лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 1 вноска. Съгласно, чл.3.10 от договор за паричен заем К. № 688499 ищецът следвало да заплати и такса за експресно разглеждане в размер на 262.97 лева. Счита, че така уговорената в чл.3.10 такса за експресно разглеждане в размер на 262.97 лева е нищожна на основание чл.10а, чл. 19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК, на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД и чл.143 ла.1 и чл.146 от ЗЗП, като съображенията му за това са елените:

На първо място, счита, че така уговорената такса за експресно разглеждане в размер на 262.97 лева е нищожна на основание чл.10а ал.1 от ЗПК. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните такси по процесния договор, по своето естество, представлявали такси и услуги, свързани, както с усвояването, така и с управлението на кредита. Услугата „такса експресно разглеждане“, представлявала услуга с възможност за улеснената процедура за получаване на парични средства. Т.е. тази услуга по своята по своята 1 същност представлявала дейност по усвояване и управление на кредита и била в пряко нарушение на чл.10а от ЗПК. Наред с това в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр. ІІІ-то от ЗЗД е налице именно когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип била чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правел от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, пр. ІІІ-то от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.ІІІ-то от ЗЗД се е достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Когато била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Или както било прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр. д . № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о. „понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност“.

В настоящият случай, такава нееквивалентност между престациите била налице, тъй като сумата, която се предоставяла по така уговорената такса за експресно разглеждане в размер на 262.97 лева, съставлявала допълнителна сума, която била в размер на над ½ от общата сума на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. На следващо място, счита, че така уговорената такса за експресно разглеждане в размер на 262.97 лева е нищожна на основание чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. Така уговорената такса била във вреда на потребителя, не отговаряла на изискванията за добросъвестност и справедливост и водела до неравновесие в правата на страните, като по този начин била в ущърб на ищеца като потребител (чл.143 ал.1 ЗЗП). Посочените по-горе клаузи били неразбираеми и не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. Предвидените клаузи били и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на 2

Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза, предвиждаща заплащането на такси в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително възнаграждение в размер над два пъти размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите предвиждащи заплащането на такси били неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още 80% от предоставената главница. Наред с това, счита, че така уговорената такса за експресно разглеждане в размер на 262.97 лева е нищожна на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите били нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че така уговорената такса за експресно разглеждане в размер на 262.97 лева не се явявала индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия договор за потребителски кредит, по безспорен начин се установявало, че клаузата е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора, и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване им. В този смисъл била и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. На следващо място, счита, че така уговорената такса за експресно разглеждане в размер на 262.97 лева е нищожна поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. В настоящия случай възнаграждението, което следвало да се заплати по така уговорените „такса експресно разглеждане“ било в общ размер на 262.97 лева, е следвало да бъде отразено в определения ГПР. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Така уговорените „такси за удължаване на срока“, следвало да бъдат включени в процента на ГПР, в който съгласно 19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, следвало да бъдат включени „лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит“. С възнаграждението по процесните такси се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, което следвало, но не било включено в процента на ГПР, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна водело до недействителност им.

МОЛИ съда да постанови решение, с което ДА ПРОГЛАСИ спрямо „С. К.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град С., 3 улица „С.“ № 29, ет.7, представлявано от Н. П. П., че уговорената в чл.3.10 от договор за паричен заем К. № 688499 клауза, касаеща такса за експресно разглеждане в размер на 262.97 лева е НИЩОЖНА на основание чл. 10а, чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.22 ЗПК, на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД и чл.143 ла.1 и чл.146 от ЗЗП. Претендира за разноските по делото.

Ответникът „С. К.“ ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град С., улица „С.“ № **, ет.*, представлявано от Н. П. П., оспорва иска като неоснователен.

Счита, че клаузата е действителна и не противоречи на закона.

Видно от представените доказателства, а именно: лог файл по кредит 688499, се виждало, че клиентът влязъл в системата на 06.06.2022г. в 16:34:59ч., в 16:39:37ч., т.е. 5 мин, по-късно кредитът бил одобрен, а в 16:39:51 - 15 секунди по-късно сумата била наредена за плащане на каса на И. П.. На клиента била предоставена услугата и заявката му била разгледана изключително експресно от служителите на дружеството, поради което счита, че с оглед предоставената услуга и с оглед законовите изисквания, е налице валидна клауза и изпълнение на задължението на дружеството да предостави платената услуга. Спазен бил принципът за еквивалентност, тъй като клиентът получил услугата, за която е платил. Предвид горното, счита, че предявената искова молба е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен, като съобрази фактите, настъпили след предявяването му.

От събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С договор за паричен заем К. № 688499 от 06.06.2022г. ответникът, в качеството му на кредитор е предоставил на ищецът – заемател сума в размер на 500 лева, като страните са се уговорили заемната сума да бъде върната еднократно, на една месечна вноска в размер на 525.03 лева, в ден на плащане – четвъртък. Посочен е годишен процент на разходите в размер на 48.62% и фиксиран годишен лихвен процент – 40.05%. Страните са уговорили падежна дата 21.07.2022г. Посочена е обща сума за плащане в размер на 525.03 лева и такса за експресно разглеждане на документи в чл. 3.10, в размер на 262.79 лева. Посочена е общата сума за вноска и такса в размер на 788 лева. В чл. 4 от договора е посочено, че годишният процент на разходите на заема не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно Тарифата за таксите на заемодателя, публикувана на неговата официална интернет страница. В чл. 8 е посочено, че съдържанието на договора, представляващо индивидуални условия и приложените общи условия, представляват договор за заем, сключен между страните и уреждат и определят техните взаимоотношения, а ищецът е декларирал, че е получил общите условия, съгласява се с тях и ги приема като обвързващи. По делото не са представени общите условия, които представляват част от процесния договор. По делото е представена като доказателство разпечатка от лог-файл, от която се установява, че същият е кандидатствал за отпускане на заемната сума на 06.06.2022 г. в 16:34:59 ч., че документите са разгледани и кредитът е одобрен пет минути по-късно и веднага (15 секунди) след това заемната сума е наредена за получаване от ищеца.