Решение № 3643 от 30.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3643 гр. София, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20251110211291 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. С. Я., ЕГН **********, срещу наказателно постановление (НП) № 25-4332-017483/16.07.2025 г., издадено от Д.Д.Д., Началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работа (ОПП – СДВР), с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева за административно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

С жалбата се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. В тази насока се твърди, че чл. 6, т. 1 от ЗДвП не предвижда административнонаказателна отговорност, че е допуснато нарушение на чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и че липсват конкретни факти и доказателства.

Жалбоподателят изтъква още, че бил сигурен, че не е извършил вмененото му нарушение.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. С. М.. Същата моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди НП като правилно и законосъобразно. По делото са представени писмени бележки и възражения в този смисъл. Отправено е искане за присъждане на разноски в минимален размер.

Съдът, като се запозна с доводите на страните и събраните по делото доказателства и доказателствени средства, достигна до следните изводи:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

1

На 29.06.2025 г., около 09:00 ч., в гр. София, жалбоподателят В. С. Я. управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ***, по бул. „Сливница“ с посока на движение от Околовръстен път към ул. „Луи Пастьор“, като при кръстовището с бул. „Панчо Владигеров“ навлязъл и преминал на забранен (червен) сигнал на светофарната уредба, работеща изправно и в нормален режим. Това било забелязано от св. Е. Н. Н., която към онзи момент изпълнявала задълженията си като младши автоконтрольор в ОПП – СДВР и от колегата , с когото била на смяна. Св. Н. приела, че с поведението си В. Я. е извършил административно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради което на същата дата – 29.06.2025 г. в качеството си на младши автоконтрольор в ОПП – СДВР, съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 4369601/29.06.2025 г. Актът бил съставен в присъствието на свидетел-очевидец и на нарушителя. Препис от него бил връчен на последния в деня на съставянето му.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу АУАН.

Въз основа на издадения АУАН, при идентични изводи от фактическа и правна страна, на 16.07.2025 г. Д.Д.Д., Началник сектор в ОПП – СДВР, издала наказателно постановление № 25-4332-017483/16.07.2025 г., с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП на В. Я. било наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева за административно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Препис от НП бил връчен на санкционираното лице на 21.07.2025 г., като на същата дата била депозирана жалба срещу него.

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на св. Е. Н. и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК– справка картон на водач, Заповед № 513з-9612/13.09.2024 г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121К-12547/12.09.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Посочените доказателствени източници, ценени заедно и поотделно, спомагат за установяването на времето, мястото, начина на извършване на деянието, неговото авторство, както и компетентността на органите, издали АУАН и НП. Същите са еднопосочни, взаимодопълващи се, непротиворечиви, поради което съдът им се доверява при преценката си относно фактическата обстановка по делото и ги кредитира. Доколкото не са налице противоречия в доказателствената съвкупност, на осн. чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК съдът намира, че не е необходимо да излага подробни мотиви относно всяко от тях.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съображенията на съда за това 2 са следните:

Съдът взе предвид датата на извършване на нарушението (29.06.2025 г.), датите на съставяне на АУАН (29.06.2025 г.) и НП (16.07.2025 г.), и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42 респ. чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно и недвусмислено както от фактическа, така и от правна страна, правилно и достатъчно ясно са посочени времето, мястото и начинът на извършване на нарушението. Дадената правна квалификация е правилна и отговаря на описанието на нарушението от фактическа страна. Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.

183 от ЗДвП. Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Спазени са процедурите по връчване както на АУАН, така и на НП.

Предвид изложеното, съдът достигна до извода, че в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

По отношение на приложението на материалния закон, съдът намери следното:

Жалбоподателят В. Я. е санкциониран за административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В настоящия случай безспорно се установи, че на 29.06.2025 г., около 09:00 ч. В.

А. е управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ***, в гр. София по бул. „Сливница“ с посока на движение от Околовръстен път към ул. „Луи Пастьор“. Установи се още, че при кръстовището с бул. „Панчо Владигеров“ той не е спрял и е преминал на забранен (червен) сигнал на светофарната уредба, която към онзи момент е била изправна и е работила в нормален режим. С това нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е било довършено от обективна страна.

Към момента на извършване на деянието В. Я. е бил правоспособен шофьор, притежавал е валидно СУМПС. От този факт съдът презюмира, че Я. е бил запознат с правилата за движение по пътищата и е знаел, че е длъжен да спре на червен сигнал на светофарната уредба. Той не е сторил това, поради което съдът достигна до извода, че от субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.

За извършеното нарушение на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП на А. е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева.

Съгласно актуалната редакция на тази разпоредба (в сила от 07.09.2025 г.) Наказва се с глоба 150 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Редакцията на тази санкционна 3 разпоредба към 29.06.2025 г., когато е било извършено процесното деяние, е предвиждала за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП да бъде налагано административно наказание глоба в размер на 100 лева. Предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онзи от тях, която е поблагоприятна за нарушителя, съдът намира, че наказанието на В. А. е правилно определено. Доколкото санкцията по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е определена от законодателя в абсолютен размер, за съда не съществува възможност да измени НП по отношение на размера на наказанието, като го увеличи или намали.

Съдът отчете, че се касае за сравнително леко нарушение на ЗДвП, младата възраст на нарушителя, както и това, че нарушението е първо такова за В. А. откакто притежава СУМПС изобщо. Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че предвид вида и характера на засегнатите обществени отношения, високата обществена опасност и последиците от извършването на нарушенията на ЗДвП, деянието не следва да се квалифицира като маловажен случай и не следва да се прилагат правилата на чл. 28 от ЗАНН. Наложеното наказание е справедливо определено, съразмерно е на нарушението, ще способства за поправянето на А. и би оказало възпиращ ефект върху него.

Въз основа на изложеното, съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в цялост.

ПО РАЗНОСКИТЕ

Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, съдът намира, че претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Като съобрази разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сума в размер на 66,47 (шестдесет и шест и 0,47) евро, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящото производство.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 25-4332017483/16.07.2025 г., издадено от Началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работа, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП на В. С. Я. е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева за административно нарушение на чл. 6, т. 1 от 4

ЗДвП.

ОСЪЖДА В. С. Я., ЕГН **********, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ сумата от 66,47 (шестдесет и шест и 0,47) евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за неговото изготвяне.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5