Решение № 90 от 22.05.2025, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Силистра, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова при участието на секретаря Мирена В. Стефанова в присъствието на прокурора Г. В. Й. като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело № 20253400100045 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по молба на Р. Ю. А., ЕГН **********, , подадена чрез адв.Е. Ф., с която срещу Прокуратурата на Република България се предявява иск, с правно основание чл.2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, като се претендира да бъде осъден ответникът да заплати следните суми:

120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на следствено дело 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №11-048/1999 по описа на ВОП- София, за периода от образуване на делото през януари 1991г. до момента на предявяване на настоящия иск; законната лихва за забава върху посочената по- горе сума, дължима за периода от 02.02.2022г. до окончателното изплащане;

Претендира, направените разноски по настоящото дело.

Ищцата твърди, че тя и покойният й вече съпруг са пострадали от така наречения "възродителен процес" и подробно е изложила обстоятелствата, свързани с това. Посочила е, че в рамките на следствено дело № 1 от 1991 г. по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили е започнало разследване на деянията, от които са пострадали, но досъдебната фаза на това дело продължава вече повече от 30 години, което е извън разумния срок, представлява нарушение на чл. 6, параграф 1 от ЕКЗЧОС и й причинява неимуществени вреди. Тези вреди 1 се изразяват в притеснения, очакване и безпокойство за резултата от това производство, неудоволетворение от бавенето му, тревоги и страх, че се води формално, разочарование и загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта.

Освен това, забавянето на делото има за пряка последица загубване на залога му загубване на възможността за претендиране и получаване на обезщетение за вредите, причинени с разследваните деяния. Тези вреди и размерът, който ищцата счита за справедлив за обезщетяването им, са посочени подробно в исковата молба. Ищцата се позовава на практиката на ЕСПЧ, според която загубата на възможности, причинена с нарушение на права, защитени по ЕКПЧОС, включително от нарушението на чл. 6§1 - и от неразумния срок, е основание за присъждане на обезщетение за това. В повечето случаи, заради изтеклото време, е трудно да се определи точния размер на причинените от това имуществени вреди, поради което ЕСПЧ определя едно общо обезщетение, отчитайки и добавяйки значимостта на изгубените възможности. Предвид това, според стандартите на ЕСПЧ, при определяне на обезщетението за неимуществените вреди по чл. 2б от ЗОДОВ съдът следва да отчете и загубата на възможности, като ги калкулира в размера на обезщетението. В разглеждания случай загубата на възможности не се свежда само до моралната страна на удовлетвореност, а включва и имуществените и неимуществените вреди, които не са обезщетени, нито от държавата, нито от преките причинители. Загубената поради бавене на делото възможност тя и съпругът й да получат адекватно обезщетение за имуществените и неимуществените вреди от т.нар. възродителен процес, също трябва да се калкулира в обезщетението по чл. 2б от ЗОДОВ. Тези вреди са посочени в §25 на исковата молба.

Всичко това я мотивира да предяви исковете, по които е образувано настоящото производство.

ОТЕТНИКЪТ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана по право от Окръжна прокуратура –Силистра, чрез Прокурор в Окръжна прокуратура- Г.В., е подал писмен отговор, с който заявява, че исковите претенции са недопустими, поради следните съображения:

Формулираното искане и търсената защита за заплащане на обезщетение в конкретен размер /120 000 лв./, не кореспондира с изложеното в обстоятелствената част на исковата за търпени вреди от ищцата –лично, в качество на пострадала от деянията, предмет на разследването по посоченото дело и в качеството й на наследник на съпруга й, като пряко пострадал от тези деяния.

С оглед на това ищцата следва да уточни дали правото на обезщетение, което претендира се основава само на нейни нарушени права или се основава и на нарушени граждански права на нейния наследодател в резултат на процесното разследване. При предявени две претенции на самостоятелно основание - в качеството й на един от четиримата наследници на Хамуридин Алиев А.ов, като пострадал, и в личното й качество на пострадала, всяка една от тях следва да бъде конкретизирана и по размер.

2

Налице е още едно основание за недопустимостта на предявения иск:

Нормата на чл. 26 ЗОДОВ предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Решаващият фактор за приложимостта на чл. 6, § 1 КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в гражданския му аспект е дали висящото наказателно производство има значение за съдебната защита на гражданско право, с титуляр жертвата от престъплението. В § 13 от обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищцата не е била разпитвана в качеството на свидетел. Съпругът й също не е бил призоваван и не са му били разяснени правата като пострадало лице. От това следва, че ищцата няма качеството на „жертва", както в лично качество, така и като наследник на пострадало лице-съпруга й- по смисъла на ЕКЗПЧОС.

По силата на материалноправната норма на чл. 6, ал. 1 ЗОДОВ, при смърт на увредения неговото право на обезщетение на неимуществени вреди се наследява само ако е било предявено пред съд от увредения. В този смисъл ищцата Р. Ю. А., като наследник на съпруга си Х АА. не е легитимирана да предяви и да води иск по чл. 2б от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди, причинени на съпруга й от нарушено негово право, за разглеждане и решаване в разумен срок на процесното следствено дело, тъй като неговото право не е било предявено пред съд.

Ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди, произлизащи от действия на Народната милиция през периода 1985г.-1989г., подробно описани в § 6 от обстоятелствената част на исковата молба. Твърдените вреди, за които се търси обезщетение с иска, касаят упражнена по отношение на съпруга на ищцата държавна репресия във връзка с така наречения „възродителен процес“, за целите на провежданата от държавата насилствена асимилация на турската етническа общност, чрез интернирането, изселването и заселването му по административен ред /Арг. Заповед от 04.02.1985г.; Заповед от 19.03.1986г. и Заповед за прекратяване от 13.02.89г./, което попада в приложното поле на специален закон- Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица /ЗПГРРЛ/.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т.6 от ЗПГРРЛ, лицата от тази категория имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. С настоящата искова молба ищцата по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, претендира обезщетение за преки вреди от престъплението - предмет на забавеното дело, за които съществува специален ред по ЗПГРРЛ, поради което искът се явява недопустим и на това основание. /Позовава се на Определение №2399 от 16.05.2024г. на ВКС по ч.гр.д.№1075/2024г., IV г.о.ГК, постановено по реда на 280 ГПК./

Излага съображения по основателността на предявените искове, като заявява, че всички те са неоснователни по следните съображения:

Не е налице нито един от елементите на фактическия състав на отговорността по 3 чл.2б от ЗОДОВ. Твърденията на ищеца, че делото не е приключило в разумен срок са необосновани и не са съобразени с фактическата и правна сложност. Следва да се съобрази и това, че за периодите след внасянето на обвинителният акт в съда и връщането му на органите на Прокуратурата, тя не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря. В този момент друг правен субект, различен от ответника е бил отговорен за своевременното разглеждане и решаване на делото. В съдебната фаза съдът е този, който ръководи наказателната производство и решава всички въпроси по делото.

Твърдените вреди не са в причинна връзка с воденото производство, не са доказани, част от тях подлежат на обезщетение по друг ред.

Счита, че е налице прекомерност на размера на претенциите като те не са съобразени с трайно установената съдебна практика.

По отношение на акцесорните искове за забава, счита че началния момент, от който може да бъде поискана законова лихва е датата на предявяване на исковата претенция 02.02.2025 г., а не от по-ранен момент, тъй като производство не е приключило.

Във връзка с направеното искане за присъждане на разноски, част от които е и адвокатски хонорар, моли да се съобрази, че настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението за адвокатски хонорар не следва да превишава минималните размери, определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.2Б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по отношение на Прокуратурата на Р.България и чл.86 от ЗЗД.

Съгласно тази разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи / по надолу в текста, за краткост: Конвенцията/.

По възраженията за недопустимост на производството:

Настоящият съдебен състав счита, че искът е допустим и е предявен от лице, което притежава материално-правна и процесуална легитимация, чиито права и задължения в качеството му на пострадало лице, се засягат пряко от производството по сл. д. № 1/91 г., впоследствие преобразувано в сл. д. № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, а към момента 4

ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП-София. Ищецът притежава качеството пострадал по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от НПК като лице, претърпяло вреди от престъпление, което обуславя активната му процесуална легитимация в производството.

Ищцата, е легитимирана /процесуално и материалноправно/ да предяви иска и като лице, което е встъпило като наследник на починала страна по делото, производството, по което е продължило извън разумния срок за това. С оглед установената съдебна практика, трябва да се приеме, че след встъпването в това производство на мястото на наследодателя си, наследникът има качеството на "пряко пострадал", а за предходния период - на "непряко пострадал" ("непряка жертва") от деликта. /В този смисъл: Решение, постановено по гр. д.

№ 4654/2021 г., ІV г. о. на ВКС; Решение №50240/16.12.2022г. на ВКС по гр.д.№ 4654/2021г., IV г.о./

Съгласно чл. 74, ал. 1 НПК пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, а разпоредбата на ал. 2 от същия член предвижда, че при смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници.

Съгласно практиката на ВКС /Решение№ 6/11.02.2022г. по гр.д.№ 1555/21г.; Решение №140/29.06.2022г. на ВКС по гр.д.№3356/21г./ пострадалият от престъпление е сред лицата, попадащи в обхвата на КЗПЧОС, тъй като наказателното производство засяга негови граждански права. Изискуемата от закона и Конвенцията обусловеност е налице, тъй като евентуална присъда срещу преките причинители е предпоставка ищецът да претендира и да получи морално и материално обезщетение.

Не може да се сподели тезата на ответника, че ищецът е можел да предяви гражданския си иск по реда на чл.49 от ЗЗД и да реализира правата си независимо от наказателното производство. Както сам ответникът заявява, разглеждания казус е с изключителна правна и фактическа сложност, като много от документите са секретни, което прави практически невъзможно физическо лице да събере необходимите доказателства във връзка с установяване на претенцията си. Очевидно е, че прокуратурата, разполагаща с капацитет и специални правомощия не е успяла да се справи с тази задача за този продължителен период от време, което е показателно, че това не е по силите на отделно физическо лице.