Определение № 1011 от 30.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1011 гр. София, 25.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Стефан Милев като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно частно наказателно дело № 20231000601229 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. С. Я. - защитник на осъдения С. И. С., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора, гр. Враца, срещу Определение № 518 от 04.10.2023 г., по чнд № 675/2023 г., по описа на Окръжен съд - Враца, с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, определено му като общо такова по н.ч.д.№ 52/2021 на Окръжен съд-София в размер на 8/осем/ години, с остатък 1/една/ години, 4/четири/ месеца и 22/двадесет и два/ дни.

В жалбата се изразява несъгласие от постановения съдебен акт. Счита се за неправилен изводът на съда, че с поведението си осъденият все още не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Твърди се, че още при изпълнение на предходни наказания лишаване от свобода с поведението си С. е дал доказателства за своето поправяне, показвайки, че е превъзпитан да полага честно труд, чрез който да осигурява средства за себе си и семейството си. Посочва се още, че в период от над четири години поведението на С. било безукорно. Що се отнася до оценката на риска от рецидив, защитата намира поставените оценки за напълно неадекватни и субективни. По отношение на наложените наказания защитата възразява, че макар същите все още да не са заличени, не можело да не бъде отчетен факта, че през настоящата година осъденият имал 1 издадени две заповеди за поощрения. Имало и доказателства за участието му в трудови, образователни, обучителни, квалификационни и спортни дейности, в специализирани програми за въздействие и общественополезни прояви, което установявало неговото поправяне. Сочи се още, че искането на С. за условно предсрочно освобождаване било продиктувано и от загрижеността му за неговото семейство, като евентуалното му освобождаване би дало възможност за получаване на допълнителен доход за семейството.

Прави се искане жалбата да бъде разгледана в открито съдебно заседание с призоваване на страните, което да даде възможност на С. да изложи в лична защита своите мотиви за искането си да бъде освободен. Поискано е също така оспореното определение да бъде отменено и осъденият С. С. да бъде условно предсрочно освободен.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, взе предвид атакувания съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е процесуално допустима с оглед процесуална легитимация, спазване на срока и съответност.

В разпоредбата на чл. 345, ал. 1 НПК се предвижда възможност при необходимост съдът да разгледа частната жалба против първоинстанционното определение в открито заседание.

Въпреки че защитникът на лишения от свобода е заявил в частната жалба желание същата да бъде разгледана в открито съдебно заседание с призоваване на страните, което да даде възможност на С. да изложи в лична защита своите мотиви, САС не намери необходимост от личното изслушване на жалбоподателя, чието право на участие в производството е било осигурено пълноценно от първата инстанция, където той е изложил подробно своите съображения, като същевременно счита делото за изяснено от фактическа страна, което изключва нуждата от събиране на нови доказателствени материали. Поради това въззивният съд разгледа основателността на жалбата в закрито заседание.

При преценката по същество, въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

С определение № 518 от 04.10.2023 год., Окръжен съд – Враца, по чнд № 675/2023 год., е оставил без уважение молбата на л. св. С. И. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд пълноценно е установил относимите за произнасянето си факти и по двете изискуеми предпоставки и е извършил цялостна и всеобхватна преценка за тяхното наличие, поради което изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от въззивния съд.

Съобразявайки представените по делото доказателства, съдът правилно и законосъобразно е констатирал, че е налице първата предвидена предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, тъй като 2 към 04.10.2023 г. във връзка с наложеното му общо най-тежко наказание по н.ч.д.№ 52/2021 на Окръжен съд-София в размер на 8 години „лишаване от свобода“ С. фактически е изтърпял 3 години, 4 месеца и 19 дни, от работа му се зачитат 10 месеца, а от предварителен арест 2 години, 4 месеца и 19 дни, тоест повече от 1/2 от това наказание.

От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект върху осъдения С., съдебният състав на Врачанския окръжен съд се е запознал със затворническото досие на осъдения и наличните по него писмени доказателства, както и с копие от трудов договор и заповед за прекратяването му. В мотивите на атакуваното с жалбата определение съдебният състав на първоинстанционния съд е отчел наличието на всички позитивни факти, свързани с поправителния процес на лишения от свобода - в т.ч. участие в трудови и спортни дейности, участие в образователни мероприятия и наличие на награждаване на С. при упражняваната трудова дейност. Съдът е съобразил и данните от личното досие на осъдения, от които е видно, че формално спазва установените правила в затвора.

За да счете обаче, че по отношение на осъдения не е налице основание да се приеме наличието на доказателства за неговото поправяне, първостепенният съд е придал значение на следните обстоятелства, а именно – претърпяната негативна промяна на риска от рецидив през изтеклия период от изтърпяване на наказанието и завишаването му от първоначалните 74 точки на 82 точки, т.е. повишаване от среден към висок, наличието на седем дефицитни зони, наличието на три дисциплинарни нарушения с последвали наказания, честото влизане в конфликти по време на изпълнение на трудовите задължения с лишени от свобода на работното място, водещо до влошаване на работната атмосфера и намаляване качеството на обслужване. Съобразил е и крайната оценка на затворническата администрация, че лишеният от свобода С. все още не е дал категорични доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.

Съпоставяйки гореизложените обстоятелства първостепенният съд е счел, че към настоящия момент не са настъпили положителни промени в съзнанието на осъдения С., който с цялостното си поведение не е дал убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК, поради което този процес при лишения от свобода не е завършен към момента.

Настоящият състав споделя гореизложените констатации на първоинстанционния съд и намира за необходимо да посочи, че за да се приеме,че съществуват предпоставките за условно предсрочно освобождаване/УПО/, лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е претърпял толкова сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за ресоциализацията му в обществото като личност, 3 зачитаща в бъдеще установените социални и законови критерии. Институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложено наказание „лишаване от свобода“ се явява изключение от принципа, че всеки деец следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание. Именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината от наложеното му наказание, деецът е дал доказателства за своето поправяне, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му в пенитенциарното заведение, е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. В никакъв случай обаче законодателят не е имал предвид, че следва да се приема като автоматична възможност за приложението му наличието само на някои положителни тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице, както е в процесния случай. Поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице следва да е надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал в чл. 439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и работата по индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС.

Първоинстанционният съд правилно е съобразил, че данните в докладите и досието на лишения от свобода навеждат на извод, че е налице известна положителна тенденция в развитието му - участие в образователни, спортни и трудови дейности, както и получени награди, но тя е колеблива и неустойчива. Фокусирането върху положителната промяна на осъдения не е единствено и достатъчно основание, за да бъде постановено УПО, тъй като фактът на трудова ангажираност, добро поведение, спазване на реда и получени награди от осъдения сами по себе си не водят безусловно до извод, че същият се е поправил. Подобно поведение е дължимо в местата за лишаване от свобода, поради което не намират подкрепа възраженията в жалбата, че С. спазвал вътрешния ред в затвора и че участвал в трудови, образователни, обучителни, квалификационни и спортни дейности, в специализирани програми за въздействие и общественополезни прояви, както и че на два пъти бил поощряван.

Въз основа на данните, съдържащи се в становището от началника на Затвора, гр. Враца, доклада за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, плана за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения С. настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че към настоящия момент с поведението си осъденият не е дал убедителни доказателства за своето поправяне. В тази връзка следва да се оценят претърпяната негативна промяна на риска от рецидив през изтеклия 4 период от изтърпяване на наказанието и завишаването му от първоначалните 74 точки на 82 точки и наличните седем дефицитните зони при осъдения. Настоящата инстанция взе предвид също така, че според доклада към момента поведението на осъдения показва, че той няма трайни нагласи за позитивна промяна. Видно е, че рискът от вреди за останалите лишени от свобода е среден, което се определя от множеството конфликтни ситуации с други осъдени лица на работните места, демонстрирайки нисък праг на самоконтрол.

Установява се още, че участието му в протичащите субкултурни процеси води до въвличане в нерегламентирани взаимоотношения и затруднения при установяване на балансирани взаимоотношения с останалите лишени от свобода. Рискът от вреди за обществото също е със средни стойности, определящи се от деянието, за което е осъден и изтърпява наказание, и криминалното минало. Следователно на този етап това не е устойчив модел на поведение и не може да гарантира съобразяване на собственото поведение в съответствие с обществените норми в условията на неконтролирана среда. Показаното противоречиво поведение и отчетените дефицити са показателни за неизпълнение на планираните цели и задачи в плана на присъдата. Видно от заключението в доклада, в който смисъл е и даденото становището от началника на Затвора, гр. Враца, с показаното несъобразяване с определени правила в мястото за лишаване от свобода, а именно допуснатите дисциплинарни нарушения, три на брой в рамките на три месеца и то за една календарна година, както и неустойчивата мотивация за пълноценно оползотворяване на престоя чрез работа до момента, лишеният от свобода не е предоставил безспорни и категорични доказателства за промяна в нагласите за бъдещо законосъобразно поведение в условия без контрол.