Решение № 1097 от 19.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1097 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20251100109184 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Б. Д. К. срещу Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) за осъждането й да му заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, страх от загуба на имоти и средства и накърнена репутация в личен и професионален план от незаконосъобразно проведено срещу него дело за отнемане на имущество, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че през 2020 г. в ОС – Сливен ответникът внесъл искане за налагане на обезпечителни мерки – възбрани и запори във връзка с бъдещ иск за отнемане на незаконно придобито имущество, което съдът уважил.

През 2021 г. в ОС – Сливен КОНПИ внесла искане за отнемане от ищеца и от управляваното от него дружество „Ливфаст“ ЕООД на недвижим имоти, МПС и суми. Делото приключило през 2025 г. с влязло в сила съдебно решение, с което искането било отхвърлено.

В продължение на повече от пет години ищецът търпял страх да не загуби имоти и средства, както и бизнеса си. Изпитвал безпокойство, притеснение и неудобство да събира доказателства и да опровергава твърденията на ответника за незаконност на доходите и на придобитото имущество.

Делото било разгласено и чрез медиите, което повлияло на репутацията и доброто име на К.. Това го дискредитирало пред бизнес партньорите му.

Наложените обезпечителни мерки породили финансови затруднения за ищеца 1 в личен, професионален и инвестиционен план. Загубил клиентите си, с които преди това поддържал стабилни търговски отношения. И след приключване на делото за К. било трудно да възстанови контактите с клиентите си.

Ищецът преживял тежък личен и емоционален срив, породен от усещането му за безпомощност и несправедливост. Не могъл да се издържа чрез собствен труд, а реинтеграцията му след приключване на делото през 2025 г. се оказала изключително трудна.

Неимуществените вреди оценява на сумата от 100 000 лева и моли ответникът да бъде осъден да я заплати, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът е подал отговор, в който оспорва основателността на иска, като твърди, че актовете и действията на Комисията били законосъобразни и от тях не произлезли вреди за ищеца. Обезпечителните марки били наложени от съда. Оспорва и претърпените от ищеца неимуществени вреди, а медийното разгласяване на делото не било инициирано от представители на ответника. Преживеният от К. стрес и финансови затруднения се дължали и на воденото срещу него наказателно производство.

Евентуално възразява и за прекомерност на претендираното обезщетение.

Представителят на Прокуратурата на РБ изразява становище за неоснователност на предявения от Б. К. иск, а в случай, че съдът приеме иска за основателен, моли съдът да съобрази, че неимуществените вреди ищецът търпи и от водено срещу него наказателно производство.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).

Съгласно чл. 2а от ЗОДОВ (ред. ДВ, бр. 84/2023 г.), държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни 2 актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по Закона за противодействие на корупцията, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.

Ищецът Б. К. заявява активната си материална легитимация за ангажиране отговорността на държавата в лицето на КОНПИ за причинените му неимуществени вреди от внасяне на искане за налагане на обезпечителни мерки и проведено производство за отнемане на незаконно придобито имущество, приключило с влязло в сила решение, с което искът е отхвърлен.

Не се спори между страните и с определение № 22370/11.11.2025 г. между страните в производството са отделени като безспорни обстоятелствата, че по искане на КОНПИ с определение от 17.07.2020 г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск, като са наложени възбрани и запори на ищеца и представляваното от него дружество „Ливфаст“ ЕООД, че през 2021 г. в ОС – Сливен е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество, което е приключило с влязло в сила на 18.06.2025 г. съдебно решение, с което искът е отхвърлен и че с определение от 25.07.2025 г. допуснатото през 2020 г. обезпечение е отменено.

Тези обстоятелства се потвърждават и от приложените към исковата молба решение № 163/28.05.2024 г. по гр.д. № 109/2021 г. по описа на ОС – Сливен, решение № 251/16.12.2024 г. по в.гр.д. № 328/2024 г. по описа на АС – Бургас, определение № 3136/18.06.2025 г. по гр.д. № 1279/2025 г. по описа на ВКС, IV г.о. и определение № 260008/25.07.2025 г. по ч.гр.д. № 411/2020 г. по описа на ОС – Сливен.

Въз основа на тези доказателства по делото доказателства съдът приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди, с което са осъществени две от предпоставките за уважаване на предявения иск – налагане на обезпечителни мерки и внасяне на искане за отнемане на незаконно придобито имущество, което е отхвърлено с влязло в сила съдебно решение.

Ответникът е възразил, че действа при условията на обвързана компетентност, тъй като при уведомление от компетентен орган, Комисията е длъжна да започне проверка. Действително, когато в КОНПИ постъпи уведомление за някое от основанията по чл. 108 – 111 от ЗОНПИ, започва производство по проверка за несъответствие в имуществото на проверяваното 3 лице. Само когато са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, КОНПИ внася искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на незаконно придобито имущество, съответно предявява иск за отнемане на такова имущество, съгласно чл. 116 и чл. 153 от ЗОНПИ. Сред правомощията на КОНПИ е да прекрати проверката (чл. 13, ал. 1, т. 8, пр. 1 от ЗОНПИ). Когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, Комисията приема решение за отказ за образуване на производство по ЗОНПИ (чл. 116, ал. 5 от ЗОНПИ).

В случая незаконосъобразните актове на ответника произтичат от неправилна преценка в хода на проверката, че Б. К. притежава незаконно придобито имущество. Първопричината лежи изцяло в действията на длъжностни лица при ответната Комисия, които са предприели действия по внасяне на искане за налагане на обезпечителни мерки и предявяване на иск по чл. 153 от ЗОНПИ, които са се оказали незаконосъобразни с оглед окончателния резултат от проведеното исково производство.

Паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя по правилата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД и се основава на доказаните в производството обстоятелства, попадащи в съдържанието на твърдените неблагоприятни последици от воденото срещу проверяваното лице производство по ЗОНПИ. В трайната практика на ВКС се приема, че принципът на справедливост при определяне на обезщетение по иск с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ изисква да се съобразят, освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства - предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху физическото и психическо здраве на лицето, отражението върху личните и професионалните му взаимоотношенията, и специфичните обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производството по отнемане на незаконно придобито имущество. Те се изразяват в доказване на законния източник за придобиване на имуществото, стойността на имуществото, а когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото - и липса на 4 връзка между престъпната дейност и доходите. Правилата за доказване в производството по ЗОНПИ изискват много по-големи процесуални лични усилия, време и ресурси при организирането на защитата от страна на проверяваното лице, в сравнение с тези в наказателното производство.

Допълнително, с налагане на обезпечителни мерки, последвани от исков процес за отнемане на незаконно придобито имущество, с по-голям интензитет и в по-голям обем се засягат правото на труд и правото на частна собственост. В този смисъл е решение № 166/18.10.2016 г. по гр.д. № 1642/2016 г. на ВКС, III г.о., решение № 94/23.07.2021 г. по гр.д. № 4316/2019 г. на ВКС, III г.о. и др.

В хода на производството са събрани писмени доказателства – счетоводни баланси и годишни данъчни декларации за периода 2019 г. – 2022 г. на „Ливфаст“ ЕООД, чийто ищецът е едноличен собственик на капитала, от които е видно, че търговския оборот и печалбата на дружеството трайно са намалявали през годините. През 2020 г. е бил наложен запор върху дружествения дял на К. от капитала на „Ливфаст“ ЕООД.

От показанията на Ж. К.а, майка на ищеца, се установява, че през 2020 г. синът й се занимавал с търговска дейност - дърводобив, износ на брашно и ресторантьорство. По искане на КОНПИ наложили запор на дяловете от фирмата и това попречило на Б. да продължи дейността си, тъй като контрагентите му узнали за проблемите на ищеца. Заради това дело Б. имал проблем и с отпускане на кредит от банките. Като проверили документацията, му отказали кредитиране. Затова в края на 2022 г. синът й решил да прекрати търговската дейност.

В медиите била изнесена информация, че по иск на КОНПИ срещу Б. К. наложила възбрана за около 320 000 лева.

Доста време ищецът бил безработен. Решил да започне работа в пункт за технически прегледи, но изчаквал края на делото. Непрекъснато следял хода на производството. Преди това бил жизнен, общителен и весел. Делото с ответната Комисия го променило коренно. Отказвал да излиза с приятели, отчаял се и се затворил в себе си. Някои от приятелите му започнали да странят от него. Все още се чувствал потиснат.

Няколко пъти подавал молби за вдигане на запорите върху дяловете от фирмата. Страхувал се за бъдещето си и страдал, че е лишен от реализация.

5

Това, което изградил в продължение на десет години, рухнало.

Свидетелят К.а не знае дали в периода от 2020 г. до 2025 г. са водени други дела срещу сина й. Имало и наказателни дела, които все още не били приключили.

Проверката на КОНПИ започнала през 2018 г., а през 2020 г. били наложени обезпечителни мерки.

Незаконно образуваното и проведено производство по ЗОНПИ е продължило около пет години, през които Б. К. е търпял негативни последици от ограничаване на негови граждански права. Налагането на запор и възбрани върху негово имущество и върху имущество на управлявано от него дружество е довело до затруднения в търговската дейност, с която ищецът се е занимавал. В резултатът от наложените обезпечителни мерки К. е бил лишен от възможността да разполага с финансови средства. В опит да продължи дейността на дружеството е поискал банково кредитиране, което му е било отказано. След като се е сблъскал със затруднения, в началото на 2023 г. ищецът решил да преустанови дейността на „Ливфаст“ ЕООД. Състоянието на отчаяние, съпроводено и със страх от конфискуване на имущество, е дало отражение върху качеството на личния и социален живот на К.. Преустановил е обичайните си социални контакти, не е полагал труд за известно време и се е интересувал единствено от развитието на делата.