Решение № 67 от 11.02.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 525/2025
- Вид
- Решение № 67
- Подписан
- 11.02.2026
- Състав
- Иван Иванов, Рени Ковачка, Снежана Бакалова
Цитирани разпоредби
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал.2 , предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 301 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 67 гр. София, 11.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Снежана Бакалова
Рени Ковачка при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20251001000525 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е по въззивна жалба вх.№ 265523/01.04.2025год. на „ Фепс „ ГмбХ, немско дружество, регистрирано в търговския регистър на местния съд в Мюнхен под номер HRB 223321 срещу Решение № 260021/27.02.2025год. по т.д.№ 2249/2020год. на СГС, в частта му , в която дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на „ Глобал РТС“ ООД на основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 232, ал.2 , предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 258 от ЗЗД сума в размер на 178 715.14лева , представляваща левовата равностойност без ДДС на незаплатената част от 91 377 евро от общо дължимо възнаграждение по Договор за наем № 19-07/2019 ТВ от 19.07.2019год., дължима на основание чл.6, ал.4, т. 2 от договора- след демонтажа на оборудването, ведно със законната лихва , считано от 19.11.2020год. до окончателното й изплащане, както и 14 101.62 лева разноски.
Във въззивната жалба се поддържа, че в обжалваната си част първоинстанционното решение недопустимо поради липса на правораздавателна компетентност на българския съд, поради което подлежи на обезсилване. Твърди се , че спорът е с международен елемент и че е разгледан от българския съд в отклонение правилото на чл. 4 от Регламент / ЕС/ № 1215/2012год. на Европейския парламент и на Съвета от 12. 12.2012год. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Доколкото ответникът е лице със седалище в Германия, а местоизпълнението според сключения между страните договор е в Грузия, то единственият вариант за компетентност на българския съд е в хипотезата на пророгация на компетентност на основание чл. 25 от Регламент / ЕС/ № 1215/2012год, а в случая тя не била налице. Поддържа се, че страните не били уговорили компетентност на българския съд, а клаузата на чл. 12 от общите условия към договора, не били подписани от ответника и не го обвързвали.
В жалбата се твърди , че решението е и неправилно . По делото липсвали доказателства за възникване на процесното правоотношение и неправилно първоинстанционният съд бил приел, че е налице подписан и обвързващ страните договор. Договорът и общите условия към него не съдържали саморъчен подпис, а само печат, който не съставлявал доказателство за авторството на документа. Освен това печатът не бил на Фепс. Като неправилен се сочи и извода на съда за 1 потвърждаване на договора и на общите условия на основание чл. 301 от ТЗ. По делото не били установени действия от ответника, с които да е потвърдил ,че приема условията на договора и общите условия. Липсвали и доказателства за изпълнение на договорното задължение от страна на ищеца и представените от ищеца международни товарителници не съставлявали такива доказателства. Твърди се също така, че първоинстанционният съд бил присъдил престация, различна от договорената. С решението ответника бил осъден да заплати възнаграждение в лева, а не в уговорената в договора валута.
В подаден от ответника писмен отговор на въззивната жалба от „ Глобал РТС“ ООД се излагат доводи за нейната неоснователност. С позоваване на събраните в производството по ч. гр.д.
№ 3542/2022год. на САС доказателства се твърди, че българският съд е компетентен да разгледа настоящия спор и възраженията на ответника за липса на международна компетентност по спора били несъстоятелни. Счита се , че по делото са събрани надлежни доказателства за възникване на твърдяното облигационно правоотношение, които в частност обосновават и направения от първоинстанционния съд извод , че ответното дружество се легитимира именно с поставянето на печата върху изходящи от него документи, какъвто печат е положен и върху процесния договор.
Обосновава се приложимостта на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, както и правилността на извода на съда изпълнение на договорните задължение на ищеца по процесния договор. Оспорва се твърдението на жалбоподателя за произнасяне от съда по незаявена искова претенция , тъй предявеният иск е за левовата равностойност на паричната престация по договора.
По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за присъждане на направените във въззивното производство разноски.
По делото се установява следното :
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, депозирана от „Глобал РТС“ ООД срещу „ Фепс „ ООД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 178 715.14лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът е твърдял, че с ответното дружество били сключили договор за наем № 19-07/2019 ТВ от 19.07.2019год., по силата на който ищецът имал качеството наемодател, а ответното дружество- наемател. Твърдял е , че по силата на така сключения договор ищецът е следвало да достави, монтира и демонтира, оборудването по чл.1 от договора, съгласно чл.6, ал.1 от договора-наемателят да му заплати за доставката, монтажа и демонтажа сума в размер на 276 900 евро без ДДС. Посочил е , че в чл. 6, ал.4 от договора страните били уговорили начина на заплащане на уговорената цена- на вноски, че ищцовото дружество било изпълнило поетите с договора задължения, а ответното не му било заплатило последната уговорена вноска в размер на 91 377 евро с левова равностойност на 178 715.14лева без ДДС,за която сума била издадена фактура № 30000002120/26.08.2019год. Въпреки отправената покана, ответникът не бил извършил плащане, поради което сумата била дължима.
Ответното дружество не е подало писмен отговор на исковата молба.
В молба вх.№ 350518 от 27.09.2021год. ответното дружество ,чрез процесуалния си представител, е направило възражение за липса на компетентност на българския съд за разглеждане на спора, както и е изложило доводи за неоснователност на предявения иск. Във връзка с липсата на компетентност на българския съд е посочено , че спорът е с международен елемент и че е разгледан от българския съд в отклонение правилото на чл. 4 от Регламент / ЕС/ № 1215/2012год. на Европейския парламент и на Съвета от 12. 12.2012год. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Доколкото ответникът бил лице със седалище в Германия, а местоизпълнението според сключения между страните договор е в Грузия, то единственият вариант за компетентност на българския съд е в хипотезата на пророгация на компетентност на основание чл. 25 от Регламент / ЕС/ № 1215/2012год, а в случая такава не била налице. Посочено е също така , че страните не били уговорили компетентност на българския съд, а клаузата на чл. 12 от общите условия към договора, не била подписана от ответника и не го обвързвала. Във връзка с неоснователността на иска е заявено, че по делото липсвали доказателства , които да установяват съществуването на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение . Договорът не бил подписан от представител на ответното дружество, поради което не доказвал постигнато съгласие по обективираните в него 2 договорености.
Като доказателство пред първоинстанционния съд е представен Договор за наем № 1907/2-19 ТВ от 19.07.2019год., сключен между страните по делото, по който ищецът- „ Глобал РТС“ ОО Д има качеството наемател, а ответното дружество- „ Фепс „ Гмбх, немско дружество качеството на наемател. В чл.1 от договора страните са постигнали договореност Наемодателят да предостави на наемателя за временно и възмездно ползване срещу заплащане ОБОРУДВАНЕ, подробно описано в Оферта № 08-07/2018год., чието съдържание е възпроизведено в договора В чл. 2 от договора е посочено , че оборудването ще бъде ползвано от наемателя за период от 20.07.2019год. до 20.10.2019год. . Уговорено е , че ползвателят на оборудването в Грузия е Глобал РТС Джоржия и че наемателят ще заплати за правото на ползване наемна цена в размер и съгласно условията в договора- чл. 2, ал.3 от договора. В чл. 3 са договорени условията по доставката и приемането на оборудването.
В чл. 6, ал.1 от договора страните са постигнали съгласие , че наемната цена на ползването на оборудването е в размер на 276 900 евро без ДДС, която включва разноските за транспорт, монтаж и демонтаж, както и разходи , свързани с пътуващия персонал. В чл. 6, ал.4 от договора е постигната договореност относно начина на плащане на наемната цена както следва : 1. авансово плащане в размер на 34 % от цената в рамките на 2 дни след сключване на договора и по-точно до 22.07.2019год., а именно 94 146 евро без ДДС, 2. останалата част от цената както следва :2 а/ 33 % от цената по договора след доставка на оборудването и по-точно 91 377 евро без ДДС и 2 б/ останалите 33%- след демонтажа на оборудването –а именно 91 377 евро без ДДС.
В чл. 6, ал. 4 страните са посочили , че авансовото плащане по чл. 4, ал.1 ще служи като доказателство , че договорът е сключен и като гаранция за бъдещото му изпълнение.
В чл.7, ал.2 от договора страните са договорили , че наемодателят се задължава да достави и монтира оборудването , предмет на договора в периода от 26.07.2019год. до 10.08 и да го демонтира в периода от 10.09.2019год.- 20.09.2019год. като срокът за монтаж е 16 дни и започва да тече от момента на изтичане на срока по чл.2.
В чл. 25 от договора е обективирана договореност, че за всеки спор, възникнал във връзка със съществуването и силата на сключения договор, както и във връзка с неговото нарушаване , вкл. спорове и несъгласия във връзка валидността, тълкуването, изпълнението и неизпълнението на същия, както и във връзка с всякакви въпроси, неуредени в този договор, следва да бъде приложено българското гражданско и търговско законодателство като страните следва да решат споровете приятелски, а в случай , че не могат да се споразумеят- страните следва да отнесат спора до компетентния съд.
Към договора са налични т.н. „ Общи условия“, като в чл. 12 от тях е посочено , че споровете , възникнали от или във връзка с този договор ще бъдат уредени от компетентния съд в гр.София.
От приложения по делото договор, изготвен на английски език е видно , че след клаузите на т.н. „ Общи условия“ е наличен положен подпис и печат на ответното дружество .
На английски език и в надлежен превод на български език по делото са представени и следните документи:
Покана от ищеца до ответника за заплащане на третата вноска като незаплатена част от уговореното в договора възнаграждение в размер на 91 377евро
Проформа фактура № 1000000727/22.07.2019год. , издадена от ищеца с купувач- „ Фепс „ ООД за сума в размерна 94 46 евро с основание „ авансово плащане от 34 % съгласно договор № 19-07/2019 ТВ и доказателства за плащане на сумата по фактурата .За същата се издадена и приложена по делото и фактура №30000002092/30.07.2019год.
Приложена е и фактура № 30000002093/30.07.2019год. за сумата от 91 377 евро, издадена от ищеца с купувач-ответното дружество и с посочено в нея основание : авансово плащане от 33% съгласно договор № 19-07/2019 ТВ, с приложени към нея доказателства за плащане.
По делото е налична и фактура № 30000002120/26.08.2019год.за сумата от 91 377 евро , за която няма спор по делото , че съставлява третата вноска от цената по процесния договор и за която ответникът нито твърди , нито представя доказателства да е заплатил на ищеца.
По делото са представени два приемо-предавателни протокола от 03.08.2019год., един от 3
15.08.2019год. и един от 24.08.2019год.
Представени са 11 броя международни товарителници за доставка на описани в тях стоки с място на разтоварване – Орфоло –Грузия .
В приложеното ч.гр.д.№ 3542/22год. на САС се съдържа електронна кореспонденция между страните с дата 22.07.2019год. във връзка с процесния договор и издадените въз основа на него фактури от „ Глобал“ ООД .
Разпечатката съдържа 36 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86cf485f-60da-400f-9607-ec3954ead027