Определение № 983 от 06.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 983 гр. Благоевград, 06.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Миглена Кавалова като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200500865 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274- 278 ГПК вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 12300/04.08.2025 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ в качеството ум на пълномощник на Н. И. Б., с ЕГН **********, насочена срещу Определение № 1272/01.07.2025 г., постановено по гр. д. № 1026/2024 г., по описа на РС – Благоевград, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя – ищец в първоинстанционното производство за изменение на постановеното от РСБлагоевград решение в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че по делото са предявени и разгледани от съда два установителни иска и осъдителен иск срещу двама различни ответници.

Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, според която съдът е задължен да определи възнаграждение в размер, не по-нисък от минималния за всеки иск. Цитира се и чл.2 ал.5 от НВАР, в която се предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията да се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Жалбоподателят цитира съдебна практика в тази насока.

Според жалбоподателя, присъденият адвокатски хонорар в размер на 200 лева спрямо всеки ответник, показва явна обезценка на адвокатския труд и не е справедлив.

1

В жалбата се оспорват изводите на РС, че се касае за спор, при която липсва фактическа и правна сложност.

Черпят се аргументи и от това, че по всеки иск се събира отделна държавна такса, при което те се обособяват като самостоятелни производства и за всеки един от тях следва да бъде признато правото на адвокатско възнаграждение. Опорната точка, според жалбоподателя следва да бъде не броя водени дела от един адвокат, а положения труд по делото и порочната схема на кредитиране на фирмите за бързи кредити.

С оглед на това се иска въззивния съд да отмени определението на БлРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските и допусне поисканото изменение като присъди разноски за адвокатско възнаграждение спрямо всеки ответник в размер на 480 лв..

В срока за отговор на частната жалба, такъв е постъпил от насрещната страна „Кредисимо“ ЕАД. Поддържа се становище за неоснователност на подадената частна жалба, което се обосновава с аргумента, че процесния спор не е прецедент в практиката на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“.

Обръща се внимание, че отговорността за разноски е обективна деликтна отговорност по отношение на насрещната страна и от тази отговорност никоя страна не може да бъде освободена, но от друга страна адвокатският хонорар, в това число и определеният при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА, не следва да бъде необосновано висок.

Ответникът по частната жалба се позовава на чл.36, ал.2 от ЗА, където са посочени параметрите, на които следва да отговаря адвокатското възнаграждение, а те са справедливост и обоснованост, като са относими не само при договорно определените адвокатски хонорари, но и при присъждането на адвокатски възнаграждения от съда при условията на чл.38, ал.2 от ЗА. В тази насока се цитира и решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че Наредба № 1/2004 г., фиксирайки минимални размери на възнагражденията за адвокатска помощ, които са задължителни за страните по договора за правна помощ, а от там и за съда, ограничава свободата на конкуренцията, поради което „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски".

Допълнителни аргументи се излагат в смисъл, че при създадените облекчени условия за осъществяване на безплатно процесуално представителство за материално затруднени лица по ЗА (без преценка от съда 2 на икономическото им състояние), насрещната страна отново е задължена да възмезди правната защита и то в по-висок размер от този по Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/ и то такъв, който е приет от съсловната организация на адвокатите и е обвързващ за съда. По този начин, според ответника по жалбата, социалната помощ се прехвърля изцяло в тежест на насрещната страна, а адвокатска услуга, независимо че е била поета за изпълнение с тази цел, престава да се счита за предоставена в обществен интерес, след като възнаграждението на адвоката се определя в размер, под който той не би могъл да договаря дори и в общия случай.

Във връзка с конкретния случай – образуваното производството по гр. дело № 1026/2024 г. по описа на РС - Благоевград, се сочи, че то не се ползва с фактическа сложност, с оглед на това, че с отговора на исковата молба ответникът е извършил признание на редица твърдени от страна на ищеца факти, при което ищецът е облекчен от събирането на писмени или гласни доказатлества. Отбелязва се, че делото е разгледано и обявено за решаване в рамките на едно съдебно заседание, на което процесуалният представител на ищеца не се е явил лично. Отделно от това, според ответника, в производството по делото извършената работа от процесуалния представител на ищеца по двата иска за нищожност и по предявения срещу „Ай Тръст“ ЕООД осъдителен иск е една и съща, независимо от това, че са предявени срещу различни ответници, тъй като става дума за ангажиране на едни и същи доказателства, извършване на идентични правни действия, упражняване на едни и същи процесуални права.

С оглед на това се поддържа становище, че претендирането на адвокатски хонорар от страна на процесуалния представител на ищеца – жалбоподател в настоящето производство, в размер на 480.00 лв. с ДДС за всеки един от предявените от него искове, представлява злоупотреба с право и е в нарушение на принципа, залегнал в чл.3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права от страните.

По така изложените съображения, от съда се иска да остави без уважение, като неоснователна и недоказана, депозираната по делото частна жалба от адвокат Д. М. и да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното определение № 1272 от 01.07.2025 г.

От страна на ответника по жалбата „Ай тръст“ ЕООД отговор не е постъпил.

Благоевградския окръжен съд, като обстоятелства по делото, намира следното: взе предвид всички

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна с правен 3 интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалба е основателна по следните съображения:

С постановеното на 21.04.2025 г. решение № 325 по гр.д.№ 1026/2024 г.

РС-Благоевград, съдът е прогласил за нищожни договор за потребителски кредит № 2216336/08.04.2020г., сключен между Н. И. Б., с ЕГН **********, в качеството на Кредитополучател и „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК * и договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2020 г., сключен между Н. И. Б., с ЕГН ********** и „Ай тръст" ЕООД, с ЕИК *. Освен това, РС-Благоевград е осъдил „Ай тръст" ЕООД, с ЕИК: *, да заплати на Н. И. Б. с ЕГН **********, сума в размер на 1332.85 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 08.04.2020 г.

Освен това, съдът е разпределил и разноските по делото като двамата ответника, са осъдени да заплатят на Н. И. Б., внесената от него по всеки иск държавна такса, както и възнаграждение на пълномощника му по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на по 200.00 лв. от всеки ответник.

След подадена от еднолично адвокатско дружество Д. М., молба чл.248 от ГПК, РС-Благоевград е постановил обжалваното определение № 1272/01.07.2025 г., с което е оставил без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, а е присъдил разноски от 3.32 лв. за допълнително внесена държавна такса, при увеличен размер на осъдителния иск. В определението си РС е посочил, че продължава да поддържа становището си, изложено и в мотивите на решението, че според него неприложима за процесния случай е разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004 г., съгласно която адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Това свое сатновище е аргументирал с мотив, че при приложение на посочената разпоредба и присъждане на две възнаграждения за двата кумулативно предявени иска би се стигнало до злоупотреба с право, неоснователно обогатяване и нарушаване на критериите, залегнали в чл.36, ал.2 от ЗАдв. за обоснован и справедлив размер на възнаграждението. Отбелязано е, че в случая се касае за предявени искове, които произтичат от един и същи юридически факт - договор за предоставяне на кредит, като осъдителната 4 претенция е следствие на нищожността на клаузата от договора, предмет на първия иск, при което неприложима се явява разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004 г.

Така постановеното определение на РС-Благоевград, следва да бъде отменено по следните съображения:

В случая безспорно на ищеца в производството е предоставена безплатна правна помощ от адв.М. по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, като при определяне на конкретния размер на възнаграждението следва да се съобразят всички факти и обстоятелства по делото, вкл. и не само фактически и правна сложност на спора, материалния интерес, обема събран доказателствен материал, броя проведени съдебни заседания, реално извършените от пълномощника на страната процесуални действия и т.н. В случая е предявен срещу „Кредисимо“ ЕАД един установителен иск с цена от 6866.64 лв., а срещу „Ай тръст“ ЕООД са предявени два иска – установителен с цена от 2659.68 лв. и осъдителен с цена от 1332.85 лв. По делото пред РСБлагоевград са насрочени общо 3 съдебни заседания, в които е даден ход на делото– на 05.12.2024 г., на 06.02.2025 г. и на 03.04.2025 г. В нито едно от заседанията не се е явил представител на ищеца, но са депозирани молби от негово име. По делото са събрани единствено писмени доказателства.

Имайки предвид, че правомощието на съда по прилагането на чл.38, ал.2 от ЗАдв. е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие, а принципът за достъпност до адвокатска защита е гаранция за достъп до правосъдие (решение № 502 от 29.07.2024 г. по гр. д. № 2834/2023 г., Г. К., III г. о. на ВКС), възнаграждението на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, следва да е съответно и да покрива и тези принципни разбирания.

В същото време, съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл.101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителните, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на 5 конкуренцията, независимо от размера на опредЕ.та минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Прието е, че това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лице, като нищожността е задължителна за съда и за всички минали или бъдещи последици. Прието е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба и тогава, когато страната не е подписала договор за адвокатски услуги, в който по съгласие на страните се определя адвокатско възнаграждение, каквато е хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗАдв С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар. 1 от ДФЕС, определените минимални размери с цитираната Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /с предходно наименование Наредба за минималните адвокатски възнаграждения/, същите не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правна услуга, вкл. и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. при заварени правоотношения между клиент и адвокат, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101, пар.1 ДФЕС (вж. така Опр. №563/11.03.2024г на ВКС по ч.т.д.