Решение № 141 от 24.07.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Троян, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20254340101267 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 22 о т ЗПК, вр. чл. 11, т. 10 и чл. 19, ал. 4 о т ЗПК, предявен от Ю. А. А., ЕГН **********, с адрес: с. Л., обл. Ловеч, ул. „Руен“ № 2, чрез адв. Д. Г., вписан в ЛАК, срещу „Стик-кредит“ АД, с цена на иска 1 932 лева. В молбата се излага, че ищецът сключил със „Стик-кредит“ АД договор за потребителски кредит от разстояние № 1465821 от 20.08.2025 г., по силата на който му бил предоставен кредит в размер на 1 400 лева, при ГПР 42.5 8 % и ГЛП 3 6 %, Общия размер на всички плащания по кредита били на стойност 1 442 лева , която сума е следвало да върне в слок от 30 дни. Уговорено било ищецът да предостави на кредитора обезпечение, а именно поръчител или банкова гаранция, като при непредоставянето на обезпечение в тридневен срок, от ищеца се претендирала неустойка. Счита, че в договора за кредит кредиторът е включил клауза, с която А. се задължил да предостави в изключително кратък срок практически невъзможно за предоставяне обезпечение от потребител, ползващ се от услугите на т. нар. „бързи кредити“, а именно – банкова гаранция или няколко поръчители при изключително завишени условия. Твърди, че в резултат при непредоставяне на това обезпечение на потребителя се начислявала неустойка в огромни размери, която макар и именувана неустойка е по същество скрита възнаградителна лихва.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Стик-Кредит“ АД, в който взема становище за неоснователност на иска. Твърди, че на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, а неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем, договорена била да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Твърди, че евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата следвало да се счита изначално за неуредена 1 между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР били неоснователни. Твърди, че валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри – главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма, като са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, както и с тези на ЗПФУР.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Стик-Кредит“ АД е предявило срещу ищеца А. насрещен иск с правно основание чл. 9 от ЗПК, а в условията на евентуалност по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗПК за сумата от 1 400 лева, която представлява чиста главница по договора за кредит . Твърди, че съгласно чл. 1 от договора и от погасителния план, неразделна част от договора, кредитополучателят се е задължил да върне главницата за срок от 30 дни при лихвен процент от 36% на падеж с дата 19.09.2025 г. Твърди, че ищецът не е върнал заетата сума, не е дал обезпечението, което се е задължил да даде, не е правил никакви плащания по договора за заем.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от А., в който взема становище, че насрещният иск е неоснователен.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Установи се, че между Ю. А. в качеството на кредитополучател и „Стик – кредит“ АД в качеството на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 1465821 от 20.08.2025 г. при условията на ЗПК и ЗПФУР, по силата на който „Стик – кредит“ АД е предоставило парични средства в размер на 1 400 лева на Аблавшки, а той от своя страна се е задължил да ги възстанови в срок от 30 дни с еднократна вноска, ведно с възнаградителна лихвар ли годишният лихвен процент на заема е 36 %.

Сключеният между страните договор за кредит попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Съдът намира клаузата от договора за кредит за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, за нищожна като противоречаща и заобикаляща закона, нарушаваща добрите нрави и като неравноправна клауза, за която съдът следи и служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящият случай и съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 о т ЗЗД (т. 3 от 2

Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.). Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи и на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка възлиза на значителна част от заемната сума за срока на целия договор. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплати заедно с главницата по договора.

Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителната вноска, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителната вноска, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя.

Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.

Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително със значителна сума спрямо предоставената главница. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, във вр. с ал.

4 о т ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка. Допълнителен аргумент за нищожността на клаузите, с които е 3 уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО, доколкото в случая не е спорно, че заемодателят е финансова институция. От член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.

В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело C-565/12 на СЕС по повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид това клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители или банкова гаранция, което задължение става изискуемо след неизпълнение на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му, да се отпусне кредитът, която практика би съответствала на изискванията на Директивата.

Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. В горния смисъл е и вече утвърдената съдебна практика. С оглед на това съдът намира, че процесните клаузи за неустойки са нищожни.