Определение № 13548 от 09.11.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13548 гр. София, 09.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20231100112135 по описа за 2023 година

Ищецът Р. Г. твърди, че е сключил с ответника Д. С. предварителен договор от 21.12.2017 г. за придобиването на описания в исковата молба недвижим имот – ателие с площ от 371,80 кв. м, находящо се в гр. София, ул. „*******, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Ищецът твърди, че владее имота от датата на сключването на предварителния договор, като също така твърди, че е изпълнил задълженията си по предварителния договор, включително е заплатил цената за имота, но поради поведението на ответника Д. С. не е сключен окончателен договор за продажба на имота във формата на нотариален акт. Ищецът посочва, че по изп. д. № 20198440402212, по което длъжник е ответникът Д. С., а взискател е „УниКредит Булбанк“ АД, са предприети изпълнителни действия по отношение на имота, като на 13.09.2021 г. е вписана възбрана върху имота, на 17.10.2023 г. е вписано постановление за възлагане на имота, а за 14.11.2023 г. по изпълнителното дело е насрочен и въвод във владение на имота на купувача на публичната продан. Ищецът също така посочва, че е предявил иск за обявяване на предварителния договор от 21.12.2017 г. за окончателен (иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД), по който иск е образувано гр. д. № 67631/2022 г. на СРС, което впоследствие е изпратено по подсъдност на СГС, където е образувано гр. д. № 7084/2023 г. Ищецът счита, че при уважаване на иска ответникът няма да бъде собственик на процесния имот и съответно по отношение на имота не биха могли да бъдат извършвани изпълнителни действия за задължения на ответника. Тъй като извършването на въвода в имота, в който ищецът се намира и по отношение на който е предявил иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ще засегне правата на ищеца и неговото владение върху имота, той иска да бъде установено по отношение на Д. С.

(длъжник по изпълнителното дело), „УниКредит Булбанк“ АД (взискател) и „Р.И.“ АД (за което дружество е посочено, че е трето лице), че Д. С. не е собственик на процесния имот, като ищецът изрично заявява, че предявява иска си на основание чл. 440 ГПК.

Следователно ищецът твърди, че е сключил с ответника Д. С. предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот на 21.12.2017 г., като от този момент е във владение на имота. До момента не е сключен окончателен договор, т.е. ищецът не е 1 придобил собствеността върху имота, поради което той е предявил иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

След извършена служебна справка се установи, че исковата молба по този иск е подадена в СРС на 12.12.2022 г., изпратена е по подсъдност на СГС на 19.06.2022 г., като до момента не е вписана (на 09.11.2023 г. по посоченото гр. д. № 7084/2023 г. на СГС е постановено определение за прекратяване на производството по делото).

Междувременно, видно и от приложената справка за вписванията по партидата на имота, на 01.04.2019 г. процесният имот е продаден от Д. С. на „Р.И.“ АД. След това взискателят по изпълнителното дело „УниКредит Булбанк“ АД е предявило иск за обявяване на относителната недействителност на тази продажба (иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД), исковата молба по който е вписана на 17.10.2019 г. Искът е уважен, като решението е влязло в сила на 30.07.2021 г. (видно от служебно извършена от съда справка в деловодната система на съда). След това на 13.09.2021 г. е вписана възбрана върху имота от взискателя по изпълнителното дело, имотът е продаден на публична продан на 11.11.2022 г. (видно от представеното обявление на проданта), като постановлението за възлагане е влязло в сила на 02.10.2023 г. (според посоченото в призовката за принудително изпълнение относно въвода на купувача) и е вписано на 17.10.2023 г.

С иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, който ищецът твърди, че е предявил, ищецът, който е трето за изпълнението лице, иска да защити едно свое право или фактическо положение от насочването на изпълнението върху имот, който не принадлежи на длъжника. Поради това искът е уреден в закона като отрицателен установителен – ищецът цели да установи, че имотът не принадлежи на длъжника, независимо дали принадлежи на ищеца. Правен интерес от предявяването на този иск може да е налице само докато не са завършили изпълнителните действия по отношение на имота. След извършването на публичната продан на имота (влизането в сила на постановлението за възлагане) изпълнението по отношение на този имот е приключило, той вече не принадлежи на длъжника именно поради придобиването му от купувача на проданта. Въводът на купувача на проданта в имота не представлява същинско изпълнително действие в рамките на изпълнителното производство, тъй като изпълнителното производство е насочено към удовлетворяване на вземането на взискателя и съответно приключва по отношение на съответния имот с проданта му. Поради това въводът на купувача е странично за изпълнителното производство действие.

Следователно липсва правен интерес от предявяването на иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, след като вече не се извършват изпълнителни действия по отношение на имота, т.е. след приключването на проданта с влязло в сила постановление за възлагане.

В подкрепа на горното разбиране е и нормата на чл. 498, ал. 2 ГПК, според която купувачът на публичната продан може да бъде въведен във владение на имота срещу всяко трето лице, което може да се брани само с иск за собственост. Именно този иск, посочен в чл. 498, ал. 2, изр. 2 ГПК, предоставя защита на правата на третото лице след приключване на изпълнението по отношение на съответния имот. Става въпрос за трето лице, което се намира в имота (в каквото положение твърди да е ищецът по настоящото дело), но искът, който това лице може да предяви, е за защита на неговото право на собственост, доколкото 2 публичната продан не е оригинерен придобивен способ и тя не може да засегне правата на собственост, които трети лица имат върху имота (чл. 499 ГПК). Когато обаче тези лица са пропуснали да защитят правата си преди приключването на проданта с отрицателния установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК (чийто предмет е правото на собственост на длъжника върху имота), те трябва да установят своите права на собственост (или други противопоставими на взискателя и съответно на купувача вещни права) чрез положителния установителен иск за собственост по чл. 498, ал. 2, изр. 2 ГПК. Искът, който може да предяви третото лице след приключването на проданта, съгласно посочената разпоредба може да бъде само положителен установителен или осъдителен (в този смисъл напр. определение № 74/08.04.2022 г. по ч. гр. д. № 342/2022 г., на ВКС, ІІ г. о. и посочената в него съдебна практика).

В случая ищецът, въпреки дадените от съда указания, в които е разяснена и разликата между двата иска, изрично е посочил, че предявява отрицателен установителен иск по отношение на правата на длъжника върху имота, а не за установяване на своите права върху имота. Обратното (предявяване на положителен установителен иск за собственост относно права на ищеца върху имота) не би било и възможно, тъй като ищецът твърди, че не е собственик на имота, а само го държи въз основа на предварителен договор. Предявеният от ищеца иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не би могъл да промени това положение и съответно да създаде за ищеца права на собственост върху имота, тъй като този иск е предявен след вписването на възбраната върху имота, въз основа на която е извършена и публичната продан, и поради това вписването на исковата молба по него не би могло да се противопостави на купувача на проданта, доколкото е непротивопоставимо и на взискателя (чл. 453, т. 2 ГПК вр. с чл. 114, ал. 1, б. „б“ ЗС).

Следователно ищецът няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК, тъй като изпълнението по отношение на процесния имот е приключило. Липсата на такъв интерес следва и от невъзможността за получаване на защита за права на ищеца – ако длъжникът Д. С. действително не е собственик на имота, ищецът също не би могъл да придобие собственост въз основа на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. От друга страна предявеният отрицателен установителен иск по отношение собствеността на Д.

С. върху процесния имот е недопустим в хипотезата на чл. 498, ал. 2 ГПК, където искът следва да бъде положителен установителен, а освен това според твърденията на ищеца той не притежава право на собственост върху имота, което да може да се противопостави на купувача на проданта, независимо от изхода на производството по предявения от ищеца иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

По изложените съображения предявеният иск е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 12135/2023 г. на СГС, І-25 състав.

Определението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4