Решение № 5734 от 26.07.2019, Софийски градски съд

Р E

Ш Е Н

И Е

№ ………., 26.07.2019 година, град София,

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, Гражданско отделение, IІри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети май през 2019 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

ЧЛЕНОВЕ

: Валентина

Ангелова

Милен Евтимов

При секретаря Мариана

Ружина, след като разгледа докладваното от съдия Ангелова, гражданско дело № 11529 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение от 23.07.2018 г., постановено по гражданско дело № 18758 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 37 състав, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН била издадена заповед за защита в полза на С.С.С. и В.Д.Б. срещу Д.П.Б., с мерките по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗЗДН, като същият бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.С.С. и В.Д.Б., както и да се приближава до С.С.С., до месторабота й, жилището, което обитава и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 200 метра за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта; предупредил Д.Б., че при неизпълнение на заповедта, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми Прокуратурата; на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН наложил на Д.Б. глоба в размер на 400 лева, платима в полза на държавния бюджет; осъдил Д.Б. да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 50 лева, а на С.С. и В.Б., действаща чрез своята майка и законен представител С.С. деловодни разноски в размер на 800 лева.

Недоволен от така постановеното решение останал Д.П.Б., ответник в първоинстанционното и въззивник в настоящото производство, който обжалва същото изцяло с оплаквания за неговата неправилност и необоснованост. Счита, че е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила за оценка на събраните по делото доказателства и при неправилно прилагане на материалния закон. Излага подробни съображения в подкрепа на заявените оплаквания, като прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг такъв, с който молбата за защита от домашно насилие да бъде оставена без уважение. Претендира сторените по делото разноски.

В хода на съдебното дирене, въззивника редовно призован, не се явява и не се представлява. Не сочи причини за неявяването си.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН постъпил отговор на въззивната жалба на ответника от молителката С.С.С., действаща лично за себе си и като законен представител на малолетната В.Д.Б., с който същата се оспорва като неоснователна по подробно изложени в отговора доводи. Поддържат, че твърдения акт на насилие е безспорно установен от събраните пред първоинстанционния съд доказателства. Считат обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен, като с молят съда да постанови решение, с което да го потвърди. Претендират сторените по делото разноски.

В хода на съдебното дирене чрез пълномощника си по делото, поддържат заявеното в отговора си становище и пледират за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Жалбата е процесуално допустима, подадени е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК във връзка с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт, като поради това следва да се разгледа по същество.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното :

Първоинстанционният

Софийски районен съд бил сезиран с молба, подадена от С.С.С. и малолетната В.Д.Б., действаща чрез своята майка и законен представител С.С.С., с която се искало издаване на заповед за защита от домашно насилие в тяхна полза против Д.П.Б..

В молбата се твърдяло, че на 18.03.2018 г., към 09.00 часа ответника влязъл в стаята, в която молителките спели в жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „******, във видимо нетрезво състояние, олюляващ се и лъхащ на алкохол.

При опит на молителката С.С. да изведе ответника от стаята, за да не събуди детето, същият започнал да крещи, да псува и да я обижда, като й казал „майка ти ша еба, курво“, „ще правя каквото си искам“, „парцал долен“, „няма да ми казваш какво да правя“. Замахнал с юмрук и ударил молителката в бъбреците, след което продължил да я удря и на други места. Детето се събудило от крясъците му, скочило от леглото и започнало да прави опити да го отстрани от майка му, като го умолявало да спре да я налага с думите „Тате спри, не бий мама.“ Молителката успяла да се отскубне от ответника и да избяга в кухнята. Последният тръгнал след нея, настигнал я, хванал я за косата и започнал да я скубе. В същото време я удрял с ръце и блъскал в стената до кухненския шкаф докато в един момент молителката С. паднала на пода, а ответника продължил да я удря и докато лежала там. Детето пищяло, плачело и умолявало баща си да спре, опитвайки се всячески да го отстрани от майка му. В един момент, явно под въздействието на молбите на детето, Б. спрял да налага молителката С. и седнал на близкия диван. Тя изтичала в банята за да се измия, плачейки.

Върнала се в кухнята в опит да поговори с ответника като големи и зрели хора, но той се хилел насреща й като луд, след което рязко сменил настроението си и започнал отново да крещи, казвайки й да си събира парцалите и да се маха, но без детето. Молителката му заявила, че без детето няма да тръгна никъде.

Хванала ревящата си дъщеря за ръката и двете излезли от кухнята. Отишли в стаята и решили да стоят там взаимно успокоявайки се, докато Д. не отишъл отново, отправяйки се към С. като обезумял с думите „ти още ли си тук бе боклук!“. Докато вървял към нея бутнал една масичка, и започнал да хвърля всичко, което му попадне. Тогава мобилният телефон на ответника иззвънял, но като видял, че го търси майката на С. хвърлил телефона в стената и той се разбил на парчета. Добрал се до жена си и пак започнал да я налага с ръце, докато й искал сметка защо се била оплакала на майка си. Крещял срещу нея с думите „ще те убия мършо!“, „ще ви запаля всички!“. Детето започнало да плаче още по-силно. Тогава ответника се обърнал към него и започнал да го дърпа, за да го придружи до магазина, откъдето да си купи още ракия.

Някак си с думи С. успяла да го спре да не взима дъщеря им със себе си и той тръгнал да си купува ракия сам.

С оглед на изложеното, молели съда да издаде заповед за защита в тяхна полза срещу ответника като наложи предвидените в чл. 5, ал.1, т. 1, 3, 4 и 5 от ЗЗДН мерки за защита.

За актовете на домашно насилие била представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от молителката С.С., която съдържала белези, индивидуализиращи пострадалите лица – три имена, ЕГН, адрес и дата, извършителя на домашното насилие, както и основни характеристики касаещи времето, мястото и начин на извършеното насилие, за което се търсила защита.

Предвид наведените в сезиращата молба твърдения и на основание чл.18 от ЗЗДН, на 21.03.2018 г. Софийски районен съд издал заповед за незабавна защита, с която задължил ответника Д.Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.С., забранил му да приближава както нея, така и местоработата й, жилището й, местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 200 метра. Предупредил го, че при неизпълнение на заповедта същият ще бъде задържан и предаден на прокуратурата.

В съдебно заседание молителите, чрез пълномощника си по делото пледирали за уважаване на молбата за защита от домашно насилие и молели съда да наложи на ответника конкретни мерки за защита по ЗЗДН. Претендирали разноски, за които представяли списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, чрез процесуалният си представител, пледирал за отхвърляне на молбата за защита от домашно насилие, като заявявал становище за нейната неоснователност.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд, приел за установена следната фактическа обстановка:

Ответникът и молителката С.С. живеели в условията на фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено дете – малолетната Виктория Б. – молител по делото, което обстоятелство се установявало от удостоверение за раждане на последната, включено в доказателствения материал по делото.

По делото били представени и следните писмени доказателства- декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдебномедицинско удостоверение, социален доклад от ДСП – Оборище и справки от 08-РУ-СДВР.

Събрани били и гласни доказателства с разпита на свидетелите А.С., В.С., К.В.и И.Т., показанията на които свидетели били преценени по реда на чл.172 от ГПК. Първоинстанционният съд не ценил показанията на свидетеля Т.считайки ги за неотносими към предмета на делото. Кредитирал като обективни и логични показанията на свидетеля В.като отчел обстоятелството, че въпреки, че същия не е свидетел на акта на домашно насилие е пресъздал собствените си впечатления за отношенията между страните и полаганите грижи от бащата на детето. Освен това, кредитирал в цялост като относими към предмета на доказване по делото показанията на свидетелите С., като съобразил родствената им връзка с молителите.

С показанията си А.С. и В.С. пресъздавали различни моменти, свързани с последиците от конфликта на 18.03.2018 г.. по отношение на молителките, които според тях били много разстроени. Свидетелствали, че молителката им споделила, че сутринта на процесната дата спрямо нея било упражнено насилие от страна на нейния съжител и баща на детето В., което насилие било осъществено в присъствието на детето.

Въз основа на тази фактическа установеност и ангажираните писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство, съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд споделя изцяло установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, не счита за необходимо да я преповтаря и препраща към нея. Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, от които относими към предмета на доказване се явяват декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, удостоверение за раждане, съдебно медицинско удостоверение № С-86/18.03.2018 г. издадено от съдебен лекар при болница „Лозенец“ – гр. София; жалба до СРП с № 9498/19.03.2018 г.; социален доклад от АСП – Оборище; справки от 08-РУ-СДВР.

За по-голяма прецизност въззивният съд намира, че макар и правилно да е установена въз основа на посочените по-горе писмени доказателства фактическата обстановка по делото, следва да бъде допълнена с по-подробен анализ на доказателствата.

Видно от представеното съдебномедицинско удостоверение № С-86/18.03.2018 г. издадено от доц. д-р Н.С.-специалист по съдебна медицина в болница „Лозенец“ – гр. София е, че при извършен преглед на молителката С. на 18.03.2018 г., в 16.00 ч. са констатирани кръгловато червеникаво кръвонасядане около 1/1 см по долната повърхност на дясната мишница; кръвонасядания по вътрешната повърхност на лявата мишница, средна трета, около 0,5/0,5 см; по предната повърхност на дясната подбедрица, долна половина, около 2/1,5 см и по лявата поясна област, около 4/2 см. Според заключението на съдебния лекар, констатираните кръвонасядания по горните и долни крайници и по лявата поясна област са получени в резултат на действието на твърди предмети, каквито са човешките ръце, юмруци и пръсти и можело да се получат по време и начин, съобщен от пострадалата - нанесен побой.

По делото е приложен Болничен лист, издаден от д-р Д.К.от АСМП – ИПСМП – Хирургия, от който се установява, че от 19.03.2018 г. до 23.03.2018 г. С.С. е била в отпуск по болест поради множествени повърхностни травми на раменния пояс и мишницата.

Видно от писмо от

08.06.2018 г. на заместник – началника на 08 РУ- СДВР е, че относно подаден в районното управление сигнал на 18.03.2018 г. от молителката С. за извършен спрямо нея физически и психически тормоз от Д.Б. е била извършена проверка и заведена преписка, която е изпратена по компетентност на Софийска районна прокуратура.