Решение № 58 от 07.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Пловдив, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330204136 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: **, чрез адв. И.-А. Н. против Електронен фиш серия К № 3759836 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4 вр. с чл. 182, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни негови пороци.

Моли се електронният фиш да бъде отменен. С допълнителна молба от адв.

И.-А. Н. се поддържа да е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на ЕФ поради липсата на индивидуализация на използваното техническо средство. Твърди се по този начин да е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Взема се становище към датата на деянието в процесния пътен участък да не е имало поставен пътен знак, който да ограничава допустимата скорост за движение на МПС. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Гергана Белова, приложено на лист 4-5 от делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Взема становище при издаването му да не са допуснати 1 съществени процесуални нарушения, същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, а нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, преминало метрологична проверка и след изваждане на максимално допустимата грешка като гаранция за правилно измерена скорост. Поддържа правилно да са определени мястото на извършване на нарушението и размерът на административното наказание глоба. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Д. Т. П., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Административнонаказващият орган не разполага с разписка за датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради което жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо жалбоподателя. Липсва и отбелязана дата на връчване в АИС АНД. По тези съображения съдът приема жалбата за допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 27.06.2020 г. в 13:55 часа на републикански път II-64, км 31+500 в посока на движение от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен жалбоподателят Д. Т. П. управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 535 И Х Драйв“ с рег.

№ **, като се движил със скорост от 116 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26, разположен на км 32+600 от път II-64. Автомобилът се движил в посока по намаляването на километража на републикански път II-64. Движението на превозното средство с посочената скорост от 116 км/ч било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M № 511. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 120 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 116 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 56 км/ч.

За това деяние против жалбоподателя П. в качеството му на собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, бил издаден Електронен фиш серия К с № 3759836, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 650 лева.

2

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 1-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се установява, че процесното техническо средство с № 511 е преминало последваща метрологична проверка на 26.02.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 273р-6765/29.06.2020 г. се установява, че на дата 27.06.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 511 е заснела статични изображения с номера от 8858 до 8913, с начален час на работа 13:20 ч. и краен час на работа 15:20 ч. и с място на контрол път II-64, км 31+500 в посока от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен, където е действало ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч, за което е бил поставен пътен знак В26.

От изготвеното статично изображение във вид на снимков материал от клип № 8872 от радар TFR1-M № 511 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № **, стойността на измерената скорост е 120 км/ч, а заснемането е извършено на 27.06.2020 г. в 13:55 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № ** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя Д. Т. П..

От писмо с вх. № 45669/12.08.2021 г. от директора на ОПУ – Пловдив и схема към него (лист 37-38 от делото) се изяснява, че на път II-64 в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово на км 32+600 и км 34+605 са поставени пътни знаци В26, указващи на водачите на МПС забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч.

Съдът дава вяра на показанията на свид. И.Й.С.. От тях се установява, че той работи като ** в РУ Хисаря при ОДМВР-Пловдив и при изпълнение на служебните си задължения е извършвал видеоконтрол на процесния пътен участък. Свидетелят изяснява, че винаги преди началото на работа с автоматизираното техническо средство и след нейния край извършва проверка за наличието на пътните знаци за скорост. За конкретния участък съобщава, че е бил поставен знак, въвеждащ забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, като пояснява и че там пътят е пропаднал, поради което и допустимата скорост е ограничена. Установява се още от показанията на свид. С., че в този участък е имало няколко поставени знаци, като свидетелят сочи, че е проявявал особено внимание при проверките там, тъй като е имало 3 случаи, когато знаците да бъдат отрязвани. В тази връзка изяснява и че в определен момент полицейските служители са спрели да осъществяват контрол за спазването на правилата за движение в този участък, именно поради изчезването и последващото невъзстановяване на пътните знаци.

Показанията на свидетеля са източник на доказателствена информация и за вида на използваното АТСС, като се установява, че то е тип TFR1-M с № 511 и е монтирано в служебния автомобил. Показанията на свид. С. се ценят като изключително подробни, вътрешно непротиворечиви, последователни и добросъвестно дадени. Свидетелят описва къде се намира конкретният пътен участък, какви знаци е имало, какво техническо средство е използвано и как е осъществяван видеоконтролът, което демонстрира, че има ясен и конкретен спомен за обстоятелствата, които пресъздава в показанията си. Същите получават изцяло доверие от съда.

От показанията на свид. С.Х.А. се установява, че през месец юни 2020 г. той е пътувал заедно с жалбоподателя П. по пътя от гр. Пловдив към гр.

Карлово, като водач на автомобила е бил П., който бил и негов собственик, а свид. А. е стоял на предното пасажерско място. Свидетелят изяснява, че често му се е налагало да пътува заедно с жалбоподателя в кръга на службата си, включително и по този маршрут, но никога там не е виждал пътен знак за ограничение на скоростта. За конкретното пътуване през месец юни 2020 г. също твърди да не е видял такъв пътен знак, но да е забелязал патрулен автомобил. Сочи, че знаците са винаги в населено място и не му е правило впечатление някога в този участък от пътя да е имало знак за ограничение на скоростта. Съдът дава вяра на твърдението на свид. А. да е присъствал по време на извършване на процесното деяние, като да е бил пътник в автомобила, управляван от жалбоподателя П.. Досежно твърдението на свид.

С. да е извършил проверка за наличието на пътен знак В26 (60 км/ч) преди и след края на измерването с техническото средство настоящият състав намира, че то не е оборено от показанията на свид. А.. Обстоятелството, че последният не е забелязал пътен знак, не означава, че обективно такъв е нямало. Тези възприятията на свид. А. може да се обяснят с факта, че просто той не е наблюдавал добре пътя и не е видял какви пътни знаци е имало. В тази връзка следва да се отбележи, че свидетелят не е бил водач, а само пътник в автомобила и не съобщава никаква причина, поради която да е наблюдавал постоянно пътната обстановка. Все в тази връзка свид. А. твърди, че макар и да е пътувал често по този път, никога не бил виждал пътни знаци, не му е направило впечатление да има такива. По делото е несъмнено доказано, че в конкретния пътен участък са поставяни знаци, регулиращи максимално допустимата скорост, както и че те са били няколкократно премахвани и последващо възстановявани. При тези факти, след като свид. А. заявява, че никога не му е правило впечатление да има пътни знаци в процесния участък, то това обстоятелство ясно демонстрира, че неговите възприятия досежно пътната сигнализация не могат да се приемат за надеждни. Според съда възприятията на А. в тази част следва да се оценят 4 като резултат от спорадични или случайни наблюдения върху пътната обстановка, а не на целенасочена и изчерпателна проверка, какъвто е случаят при възприятията на свид. С.. Това мотивира съда да приема от фактическа страна, че на 27.06.2020 г. на процесния пътен участък и по-конкретно на км 32+600 от път II-64 в посоката от гр. Пловдив към гр. Карлово е имало поставен пътен знак В26 (60 км/ч).

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – път II-64, км 31+500 в посока на движение от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен; датата – 27.06.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 13:55 часа; регистрационният номер на МПС – **; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят Д. Т. П.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост и извън населено място при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, сигнализирана с пътен знак В26; нарушените разпоредби – чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 650 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя за пороци, свързани с реквизитите на съдържанието на електронния фиш.