Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1387 от 31.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Частно наказателно дело 3252/2026
Вид
Определение № 1387
Подписан
31.07.2026
В сила
31.07.2026
Състав
Теодора Шишкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1387 гр. Варна, 31.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Частно наказателно дело № 20263110203252 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213, ал.4 НПК и е образувано по жалба на адв.М.П. – повереник на Х. А. А. против потвърдено от ВОП (с постановление от 16.05.2026г.) постановление на прокурор при ВРП от 21.04.2026г. за отказ от образуване на наказателното производство за извършено престъпление от общ характер.

С атакуваното постановление, предмет на настоящото съдебно производство, представителят на ВРП е приел, че в разглеждания случай липсват данни за престъпление от общ характер, тъй като след анализ на материалите по преписката се установявало, че няма данни за извършено престъпление по чл. 216, ал.1 или по чл. 323 НК, като в случая се касаело за евентуално непредпазливо повреждане или унищожаване на частно имущество, което се преследва по частноправен ред с тъжба до съда. В допъление представитвля на ВОП е посочил, че няма данни за лични действия на собственика на имота – Х. Х.в, а твърденията за отнетото имущество с оглед неговите вид и предназначение следвало да се съотнесат към хипотезата на чл.9, ал.2 НК.

В жалбата се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановлението на ВРП. Жалбоподателите сочат, че на първо място в обжалваните прокурорски актове липсва пълнота, обективност и всестранност при събирането, анализа и оценката на доказателствените материали. Неправилно е бил изведен извод за наличие на деяние по чл.9, ал.2 НК без да са били извършени каквито и да било действия по оценка на отнетите вещи, които не били такива без стойност. Твърди се, че извършената проверка е непълна, като не били събрани всички относими и допустими доказателства като не било обсъдено и наличието или липсата на престъпление по чл. 195 НК. Не бил призован и разпитан свидетел – очевидец на деянието, не били установени и разпитани служителите на пункта за вторични суровини, където се предполага че са били предадени част от отнетите вещи, не е установен и разпитан и геодезистът станал свидетел на част от инкриминираните обстоятелства. Твърди се, че полицейските служители ангажирани с действия по разследването умишлено не са отразили правилно показанията на част от свидетелите и се иска тяхната замяна с други служители, които следвало да извършат проверката. Наред с 1 това се излага и че ако действително беше налице непредпазливо деяние останките от съборените ограда и постройка щяха да бъдат налични на място, а не умишлено предавани за вторични суровини чрез извозването им до пункта с МПС. Посочва още, че е следвало да се установи дали лицата, преминали през имота са имали такова право. Поради изложените съображения молят за отмяна на постановения отказ от образуване на ДП.

Като се запозна с жалбата и материалите, съдържащи се по досъдебното производство, настоящият състав намери, че жалбата, предмет на разглеждане, е подадена против акт подлежащ на съдебен контрол, от лице, притежаващо качеството на пострадало такова по смисъла на чл. 213, ал.3, вр. ал.1, вр. ал.4 НПК, в законоустановени срок от получаването на преписа (предвид отсъствието на данни за точната дата на връчване на преписа от ВРП И ВОП), поради което същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След запознаване с материалите по приложеното досъдебно производство, както и с процесното постановление за отказ от образуване на наказателно производство, съдът намери, че в обжалвания прокурорски акт на практика липсва доказателствен анализ въз основа на който волята на представителя на ВРП за отказ от образуване на наказателно производство да е била формирана, което практически лишава съда от възможността да прецени законосъобразността и правилността на проверявания акт.

Видно от текста на обжалваното постановление прокурорът не е обсъдил заявеното от св. Д.Щ. и Р.Т., не са положени процесуални усилия по установяване на друг свидетел очевидец, не са били обсъдени твърденията на подателя на сигнала Х. А. за наличие на данни за извършено престъпление по чл. 195 НК, касателно метални части от разрушената постройка.

Макар в постановлението си представителят на ВОП да е направил опит да допълни аргументите на ВРП по отношение на горецитираното този опит е крайно недостатъчен, за да мотивира законосъобразно и категорично наличието на основания за приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.

Съдът намира за уместно да посочи, че за да бъдат приложени както разпоредбата на чл. 9, така и тази на чл. 216, ал. 6 НК следва да е изяснена по категоричен начин стойността на отнетото и/или повреденото имущество, като наред с това е необходимо да бъдат положени процесуални усилия по установяване на конкретното лице – извършител на процесното деяние, с оглед преценката на неговата конкретна обществена опасност.

Без да коментира правилността на направения извод (поради невъзможност да стори това на настоящия етап), съдът намира, че към момента същият е бил направен преждевременно, и при допуснати съществени процесуални нарушения - практическа липса на пълен и задълбочен доказателствен анализ на събраните по делото гласни доказателства, което обосновава отмяна на издаденото постановление за отказ и връщане на делото на прокурора за законосъобразно извършване на правомощията му.

Надлежното извършване на правен анализ на материалите въз основа на които е 2 достигнато до съответните фактически, а впоследствие и правни изводи по същество на производството се явяват задължителни доколкото същите гарантират правата на страните, подаващи сигнали за извършени според тях престъпни посегателства, а и предпоставят възможността на съда на свой ред да извърши анализ и оценка на направените от прокурора изводи.

Поради това, съдът намира, че следва да отмени обжалваното постановление за отказ от образуване на наказателното производство, а делото следва да бъде върнато на прокурора за преценка необходимостта от продължаване на действията по проверката или в случай, че прецени че такива не се налагат за надлежно осъществяване на правомощията му след приключването й чрез изготвянето на обоснован акт, който от своя страна да подлежи на проверка по съдебен ред.

Така мотивиран и на основание, чл. 213, ал. 5 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ потвърдено от ВОП (с постановление от 16.05.2026г.) постановление на прокурор при ВРП от 21.04.2026г. за отказ от образуване на наказателното производство за извършено престъпление от общ характер.

ВРЪЩА материалите по делото на ВРП за изпълнение на указанията в мотивната част на определението.

Преписи от същото да се връчат на жалбоподателя и на ВРП.

Определението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3