Присъда № 28 от 24.07.2024, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 28 от 24.07.2024г. по НОХД № 417/2024г. по описа на Районен съд Несебър, VIII състав, районен съдия Михаела Клечерова.

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Р айонна прокуратура - Б., ТО Несебър обвинителен акт срещу Р. Ю. С., за това, че на 09.07.2024г., в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, в района на автобусна спирка „******“, в ниша с капак, в багажно отделение на таксиметров лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с per.

№ *******, без надлежно разрешително, съгласно чл. 7, чл. 30 и чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество:

Коноп под формата на тревиста маса, в полиетиленов плик, с нетно тегло 3,315 /три цяло триста и петнадесет/ грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 11,90%, на стойност 66,30 лв. /шестдесет и шест лева и тридесет стотинки/;

Коноп под формата на тревиста маса, в полиетиленов плик, с нетно тегло 3,862 /три цяло осемстотин шестдесет и два/ грама със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 13,40%, на стойност 77,24 лв. /седемдесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/, установено с физико-химична експертиза № 657/10.07.2024г. по описа на сектор БНТЛ при ОД на МВР - Б., всички държани наркотични вещества с общо нетно тегло 7,177гр. /седем цяло сто седемдесет и седем/ грама на обща стойност 143,54 лева /сто четиридесет и три лева и петдесет и четири стотинки/ лева, определена според Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 106 от 02.08.2023г. за изменение на Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998г. за определяне цената на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловаженпрестъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК.

Проиводството протече по реда на глава 27 от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

Представителят на Районна прокуратура - Б., ТО Несебър поддържа обвинението като с оглед диференцираната процедура, по която протича наказателното производство в съдебната фаза, не се спира на фактите, които са изложени в обвинителния акт, предвид и обстоятелството, че е налице признание на същите от страна на подсъдмия Р. Ю. С.. Излага съображения досежно субективаната страна на извъшеното от подсъдмия деяние, като сочи, че подсъдмия С. е извършил същото, при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал, че държи високорисково наркотично вещество, без да разполага със съответно разрешение, каквото се изисква съгласно ЗКНВП, тъй като наркотичното вещество е било открито в багажното отделение на управляваният от подсъдмия таксиметров автомобил, било укрито на такова място, което се затваря с капак по начин и очевидно единствено подсъдмият е имал достъп до него. Сочи, че деянието е квалифицирано като маловажен случай, като маловажността се извежда от по-ниската степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид и поради липата на доказателства за предишни осъждания на подсъдмия. Излага подробни съображения за липсата на основания за прилагане на чл. 9 от НК.

Предлага подсъдмият да бъде признат за виновен и да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление като да му се наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. По отношение на веществените доказателства предлага да бъдат иззети в полза на държавата. Моли направените разноски по ДП да се възложат в тежест на подсъдмия.

Защитникът на подсъдмия Р. С. - адв. П. от АК - Б. излага съображения, че държането е на много малко количество наркотично вещество. Подзащитният му е семеен, с едно дете, 1 на почти 50 години, с безупречно процесуално поведение и необременено съдебно минало, като има отлични характеристични данни. Излага съображения, че деянието, а именно държането на толкова малко количество наркотично вещество, което е инцидентно, очертава хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК и не съставлява престъпление, поради което моли за произнасяне в този смисъл.

Подсъдмият се присъдинява към казаното от защитника му, като в последната си дума моли да се прекрати производството поради липса на престъпление.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдмият Р. Ю. С. е роден на ********г. в град К., община П., област Б., българин, с българско гражданство, със средно образование, женен, работи като водач на таксиметров автомобил към ЕТ „Шени - Р. С.“, с постоянен адрес: град Н., бл.Р*, ап. ***, и настоящ адрес: гр. Несебър, кв. „ч.м.*“, ап.**, неосъждан, с ЕГН **********.

На 09.07.2024г., считано от 20:00 часа до 08:00 часа на 10.07.2024г., полицейските служители - свидетелите е.ш., Вивиан Каменополска и Н.О. изпълнявали служебните си задължения на територията на община Несебър.

На 09.07.2024г., около 22:05 часа, горепосочените полицаи извършвали обход в к.к.

Слънчев бряг, общ. Несебър, в района около спирка „******“, със служебно превозно средство. Чрез подаване на светлинен и звуков сигнал, бил спрян за проверка таксиметров автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с per. № *******, който бил управляван от подсъдмия Р. С.. По време на проверката водачът изглеждал видимо притеснен. Поради тази причина свидетеля Каменополска го попитала дали държи забранени от закона вещества или предмети. Подсъдмият С. се забавил с отговора на въпроса, но отрекъл наличие на такива. Поведението му усъмнило полицаите и те предприели проверка на превозното средство, марка „Фолксваген“, модел „Кади“ с per. № ******* по реда на чл. 81 от ЗМВР. В багажното отделение на таксиметровия автомобил, вляво, в най-вътрешната част на ниша с капак, свидетеля Шиваров забелязал бяла пластмасова цилиндрична кутия от дъвки с капак, в която били открити две полиетиленови пликчета с тревна маса. За предаването им от подсъдмия С. на полицейския орган, бил съставен протокол за доброволно предаване /л.21 от БП/, в който е отразено, че вещите, открити в автомобила са на подсъдмия. Бил направен тест, като тревната маса реагирала на вискорисковото наркотично вещество канабис /марихуана/.

От изготвената в хода на бързото производство химическа експертиза № Е 657/10.07.2024г. по описа на БНТЛ - гр. Б. (на л. 17 - л. 18 от БП) се установява, че веществата, открити в автомобила на обвинияемия Р. С., представляват: коноп, с основно съдържание на тетрахидроканабинол 11,90% тегловни процента, с нетно тегло 3,315 грама и коноп, с основно съдържание на тетрахидроканабинол 13,40% тегловни процента, с нетно тегло 3,862 грама. От експертизата се установява, че конопът и активният му компонент тетрахидроканабинол са поставени под контрол (забрана) съгласно чл. 3, ал. 2 ЗКВНПП. С писмо от 12.07.2024г. наркотичните вещества били изпратени на ЦМУ гр. София, като за получаването им бил съставен и приемо-предавателен протокол (на л. 31 от БП).

По доказателствата:

Възприетата от съда фактическа обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, приобщени по реда на чл. 283 във вр. с чл. 373, ал.2 и чл. 371, т. 2 от НПК: показанията на свидетелите е.ш., В.К., Н.О., протокол за доброволно предаване от 09.07.2024 г., Протокол № 657 за ивършена химическа експертиза, Протокол за оглед на веществени доказателства от 10.07.2024г., фотоалбум, справка за 2 съдимост и останалите материали по БП № 304 ЗМ-509/2024г. по описа на РУ Несебър.

Посочените доказателства са приобщени по реда и начина предвиден в НПК. Същите са с годна доказателствена основа за обосноваване изводите на съда, относно подлежащите на доказване факти и обстоятелства.

Показанията на свидетелите са последователни, непротиворечиви и си кореспондират помежду си, а химическа експертиза е обективна, компетентна и безпристрастна и напълно се кредитира от съда. Приложените по делото веществени доказателства (1 бр. плик с опаковки), както и изпратените на съхранение в ЦМУ гр. София, потвърждават установеното от останалите доказателства.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпното държане на наркотични вещества.

При така установената от съда фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдмият Р. Ю. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, предл. 1 от НК. Съгласно цитираните норми подлежи на наказание лице, което без надлежно разрешително държи високорискови наркотични вещества или техни аналози, когато случаят е маловажен.

На първо място от обективна страна безспорно се установява, че н а 09.07.2024г., в к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър, в района на автобусна спирка „******“, Р. С. е държал осъществявал е фактическа власт върху високорискови наркотични вещества - коноп с общо нетно тегло 7,177 грама, на обща стойност 143,54 лева. Следователно подсъдмият е осъществил инкриминираната форма на изпълнителното деяние на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно „държане“ на наркотично вещество. С действията си, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „държане“, доколкото е пътувал сам в процесния автомобил и е превозвал със себе си наркотичното вещество, което е предал доброволно на полицейския орган.

На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщената химична експертиза процесното вещество е „коноп“ с нетно тегло 3,315 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 11,90%, и „коноп“ с нетно тегло 3,862 грама със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 13,40%. Конопът е високорисково наркотично вещество, което няма легално производство и употреба, и подлежи на контрол съгласно Единната конвенция за упойващите средства на ООН от 1961г., ратифицирана от РБ и по ЗКНВП, обнародван в ДВ бр. 30 от 1999 г., включено е в Списък I на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена на основание чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП.

Същевременно от подсъдмия не е представено разрешително за държане на веществото, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, като същият изобщо не твърди, че притежава такова. Именно поради това - поведението му се квалифицира като престъпление. Цената на установеното наркотично вещество е определена и е в 3 съответствие с Приложение № 2 „Цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводството” към Постановление № 23 на МС от 29 януари 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Налице е и другият елемент от обективната страна на извършеното деяние, а именно случаят да е „маловажен”. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства /в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК/. Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното /Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение № 69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО/. Настоящият случай е именно такъв с оглед сравнително ниската стойност на веществото, което Р. С. е държал, както и с оглед неговото чисто съдебно минало, което го характеризира като лице с ниска степен на обществена опасност.