Определение № 14656 от 01.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14656 гр. София, 01.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Е. И.

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно частно гражданско дело № 20251100504066 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу определение № 5484/01.02.2025 г., постановено по гр. д.

№49797/2024 г., СРС, 79 състав, с което е оставена без уважение молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на определение № 50592/12.12.2024 г. в частта, в която „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е осъдено да заплати на адв. Е. И. сумата над 50 лв. до присъдените 240 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение в производството по гр. д. №49797/2024 г., СРС, 79 състав Жалбоподателят счита, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно по съображения, изложени в частната жалба. Моли същото да бъде отменено, като на длъжника бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 50 лв.

Длъжникът в законоустановения едноседмичен срок оспорва жалбата.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV – В въззивен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

1

По делото въз основа на заявление от кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 27196/28.08.2024 г. срещу длъжника Л.В.С..

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение чрез адв. Е. И.. Във възражението изрично е направено искане за присъждане на разноски, като е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Приложени са и доказателства за регистрация по ДДС.

С разпореждане от 05.10.2024 г. съдът е дал указания на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за вземането си. Разпореждането е получено на 09.10.2024 г.

В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК заявителят не е предявил иск по чл. 422 ГПК.

В тази връзка с Определение № 50592/12.12.2024 г. издадената заповед за изпълнение е обезсилена, като с посоченото определение съдът е присъдил в полза на процесуалния представител на длъжника 240 лв. с ДДС.

С обжалването определение от 01.02.2025 г. съдът е оставил без уважение молба на заявителя по реда на чл. 248 ГПК за изменение на Определение № 50592/12.12.2024 г. в частта за присъдените разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото (включително поради обезсилване на издадената заповед за изпълнение), какъвто е настоящият случай. Разпоредбата намира приложение и в заповедното производство и това следва от систематическото й място в раздел II на Глава осма на Част първа на ГПК, озаглавена "Общи правила", които се прилагат към всички уредени от кодекса производства, при отчитане на техните конкретни особености.

Досежно размера съдът намира, че не е ограничен от предвидения в разпоредбата на чл. 7, ал. 7, вр. чл. ал. 2, т. 2 Наредбата минимум, относим към настоящия казус, като приема, съгласно разрешение по преюдициално запитване, дадено в т. 1от решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С-428/16 г., задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, че подобна правна уредба е от естество да ограничи конкуренцията в рамките на върешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Поради което всеки съд следва да прецени, с оглед конкретните условия за прилагането й, дали същата действително отговаря на легитимни цели и дали наложеното с нея ограничение се свежда до необходимото за изпълнението на тези цели. СЕС стига дори по-далеч в решението си по преюдициално запитване от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., според което при установяване, че наредба, която определя минималните адвокатски възнаграждения, и на която е придаден задължителен характер с национална правна наредба, противоречи на посочения член, националният съд е длъжен да откаже прилагането й.

Именно с оглед легитимните цели на тежестта за разноски, в конкретния случай присъждане на възнаграждение от 240 лв. с ДДС не е съответно, предвид извършените от адвоката процесуални действия,

Тази преценка кореспондира със заложените в чл. 78, ал. 5 ГПК критерии за отчитане на фактическа и правна сложност, както и извършените от процесуалния представител процесуални действия. които се изразяват само в депозиране на възражение по чл.414 ГПК по нормативно установен образец, утвърден от Министъра на правосъдието а с Наредба №6/2008 г., приложен към заповедта за изпълнение на парично задължение По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а само указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер а е предпотавка за за прерастване 2 на заповедното производство в състезателно.

По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че на длъжника се дължи адвокатско възнаграждение за депозираното възражение в заповедното производство в размер на сумата от 50 лв., а тъй като са представени доказателства, за регистрация по ДДС следва да се присъдят общо 60 лв. с ДДС.

Поради изложеното частната жалба се явява основателна, обжалваното определение подлежи на отмяна, а определение № 50592/12.12.2024 г. следва да бъде изменено, като бъде отменено в частта, с която е присъдено възнаграждение за сумата над 60 лв. с ДДС до пълния размер от 240 лв. с ДДС.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 5484/01.02.2025 г., постановено по гр. д. №49797/2024 г., СРС, 79 състав, с което е оставена без уважение молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на определение № 50592/12.12.2024, в частта, в която „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е осъдено да заплати на адв. Е. И. сумата над 60 лв. с ДДС до присъдените 240 лв. с ДДС лв., представляващи адвокатско възнаграждение в производството по гр. д. №49797/2024 г., СРС, 79 състав, като вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ определение № 50592/12.12.2024 г., постановено по гр. д. №49797/2024 г., СРС, 79 състав, като ОТМЕНЯ същото в частта, в която „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД е осъдено да заплати на адв. Е. И. сумата над 60 лв. с ДДС до присъдените 240 лв. с ДДС лв., представляващи адвокатско възнаграждение в производството по гр. д. №49797/2024 г., СРС, 79 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3