Определение № 31149 от 27.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31149 гр. София, 27.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110118981 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от „П.К.Б.“ ЕООД против Г. Б. Г. иск за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на парични задължения, за които по ч.гр.д.№ 52375/2024 г. на СРС, 58-ми с-в е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, а именно: 7 868,25 лева - договорно възнаграждение за период от 11.05.2014 г. до 11.10.2017 г., ведно със законна лихва за период от 27.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 5 488,10 лева - друга лихва за период от 11.10.2017 г. до 26.08.2024 г.

От страна на ответника с подадения Отговор искът се оспорва с възражения, сред които и че настоящото производство е недопустимо, по съображение, че за същите вземания има образувано по-рано заповедно производство по ч.гр.д. № 53966/2023 г. по описа на СРС, 47-ми с-в, в което с влязло в сила, като потвърдено от въззивния съд, е било отхвърлено заявлението за същите вземания.

По настоящото дело е дадена възможност на ищеца предварително, преди настоящото произнасянето на съда, ищецът да заяви становище по възражението на ответника за недопустимост. От страна на ищеца е депозирано Становище, с което се поддържа, че предходното заповедно производство по ч.гр.д. № 53966/2023 г. по описа на СРС, 47-ми с-в не води до недопустимост на настоящото исково производство. Счита, че разпореждането на СРС, 47-ми с-в за отхвърляне на по-рано подаденото Заявление по чл. 410 ГПК за същите вземания не се ползва със сила на пресъдено нещо, а представлява единствено „процесуален акт“.

За да се произнесе по допустимостта на настоящото производство, съдът взе предвид следното:

Не се спори и положително се установява, че ч.гр.д. № 53966/2023 г. по 1 описа на СРС, 47-ми с-в е било образувано по Заявление с вх. № 270749/29.09.2023 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „П.К.Б.“ ЕООД против Г. Б. Г., като с Разпореждане № 133660/26.10.2023 г. СРС, 47-ми с-в е отхвърлил заявлението в частта, с която е поискано издаването на заповед за изпълнение срещу Г. Б. Г. за сумата от 7868,25 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 11.04.2014 г. до 11.10.2017 г., и за сумата от 8247,27 лева, представляваща законна лихва за периода от 11.10.2017 г. до 28.09.2023 г. по Договор за потребителски кредит № 5004957283 от 16.09.2013 г. Това разпореждане е потвърдено от въззивния съд с Определение от 05.12.2023 г.

Заповедното производство по ч.гр.д.№ 52375/2024 г. на СРС, 58-ми св е образувано по заявление на същия кредитор „П.К.Б.“ ЕООД, срещу същия длъжник Г. Б. Г. и за същите вземания, които са били предмет на ч.гр.д. № 53966/2023 г. по описа на СРС, 47-ми с-в. Идентичността на двете заповедни производства се установява по повод подадения от ответника Отговор. На основание чл. 126 ГПК по-късно заведеното пред СРС, 58-ми с-в ч.гр.д.№ 52375/2024 г. се явява недопустимо, респ. издадената от СРС, 58-ми с-в подлежи на обезсилване. Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Нормата на чл. 126 ГПК е приложима в случая, тъй като производството пред СРС, 47-ми с-в по ч.гр.д. № 53966/2023 г. по описа на СРС, 47-ми с-в продължава да е висящо в частта за отхвърлените вземания (и сега процесните). Вярно е, че няма формирана сила на пресъдено нещо пред СРС, 47-ми с-в за недължимост на същите вземания, както и е вярно, че отхвърлителното разпореждане на СРС, 47-ми с-в е влязло законна сила. Същественото обаче е, че в заповедното производство по ч.гр.д. № 53966/2023 г. по описа на СРС, 47-ми с-в е било пропуснато от съда да даде указания съобразно чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК (че заявителят има право да предяви осъдителен иск за вземанията, за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение), при което спорът по същите вземания е останал висящ пред СРС, 47-ми с-в, като след отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение единственият процесуален ред за кредитора да защити вземанията си е да предяви осъдителен иск по чл. 415, ал. 3 ГПК, независимо дали със или без указания на заповедния съд, който е отхвърлил Заявлението по чл. 410 ГПК.

Тъй като сега се установява недопустимост на заповедното производство по ч.гр.д.№ 52375/2024 г. на СРС, 58-ми с-в, задължения за които сега са предмет на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, то с оглед дадените в т. 13 от ТР 4/2014 г., постановено по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на 2

ВКС задължителни указания, съдът с настоящия съдебен акт следва да обезсили издадената по ч.гр.д.№ 52375/2024 г. на СРС, 58-ми с-в Заповед по чл. 410 ГПК, като настоящото исково производство се явява също недопустимо.

Следва да се отбележи, че по повод възражението на ответника за недопустимост на производството, ищецът в настоящото исково производство е имал възможност да заяви изменение на иска от установителен в осъдителен. Такова изменение не е било предприето.

В тежест на ищеца и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК следва да бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски – 150 лв., или актуални 76,70 евро адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 18981/2025 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 58-ми състав по предявения иск за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на парични задължения, за които по ч.гр.д.№ 52375/2024 г. на СРС, 58-ми с-в е издадена Заповед по чл. 410 ГПК.

ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д.№ 52375/2024 г. на СРС, 58-ми св Заповед по чл. 410 ГПК № 31275/03.10.2024 г.

ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК: *********** да заплати на Г. Б. Г. с ЕГН: ********** сумата 76,70 евро – съдебни разноски.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3