Присъда № 128 от 01.07.2026, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към присъда № 128/01.07.2026 г. по НЧХД № 6889/22г. на ПРС, VII-ми н.с.

С подадена с вх. № 98429/05.12.2022 г. от тъжителя П.Р.С. от гр.София, частна тъжба против подсъдимата П.С.П.-С. от ***, област Пловдив, е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1 и ал.2 вр. с чл.147, ал.1 от НК, за това, че на 29.07.2022г., пред служители на ДСП „Закрила на детето“ при Агенция за социално подпомагане, на които им е било разпределено от СРС гр. д. № 143/2021г. на 86 състав да изготвят социален доклад по местоживеене на детето, пред социалния работник Е.Г.К., социален работник А.Б. – *** и А.К. - *** да е разпространила клеветнически твърдения: „съпругът ми П.С. злоупотребява с алкохол и упойващи вещества.

С. мразел работодателят й и отправил заплаха, че ще наеме човек, който да го убие и най-подробно обяснил къде и как ще стане убийството“.

С подадената тъжба от страна на тъжителят П.Р.С. е предявил против подсъдимата П.С.П.-С. и иск в размер на 10000 лв., представляваща обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието до окончателното й изплащане. Въз основа на това, частният тъжител бе конституиран в качество и на граждански ищец по делото.

В хода на съдебните прения частният тъжител и граждански ищец П.Р.С., чрез повереника си- адв. С., поддържа така повдигнатото с тъжбата обвинение за клевета и счита, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна, а гражданският иск да бъде уважен в пълен размер.

П од с ъ д и м а т а П.С.П.-С. не се явява в съдебно заседание.

Упълномощеният от нея защитник- адвокат В., изразява становище противоположно на повереника на тъжителя, счита, че подсъдимата следва да бъде призната за невинна и оправдана по така повдигнатото й с тъжбата обвинение за клевета, а гражданският иск да бъде отхвърлен като недоказан.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, намира за установено следното:

Подсъдимата П.С.П.-С. е родена на ***, ***, българско гражданство, омъжена, неосъждана, живуща в ***, ЕГН **********

Тъжителят П.Р.С. и подсъдимата П.С.П.-С. имали сключен на 06.06.2021г. граждански брак като към момента на депозиране на тъжбата, с която е инициирано настоящото наказателно производство, същите са били в процес на развод. От брака си двамата имат една дъщеря- Р.П.С., ЕГН **********. По време на съвместното им съжителство тъжителят упражнявал физическо и психическо насилие по отношения на подсъдимата като ограничил контактите й с родителите и приятелите й., отправял заплахи по адрес на нейни близки и приятели, вкл. работодателя й. Тя видимо се променила – контактувала рядко с майка си, сменила телефонния си номер, не отговаряла на обажданията или връщала обаждане след време. Всички тези обстоятелства подсъдимата споделила със св. Н.А.. Тя успяла да запише с мобилния си телефон и разговор между нея и тъжителя, в хода на който 1 последният отправил множество заплахи, вкл, за убийство по отношение на лица от обкръжението на подсъдимата П.. Непосредствено преди раждането на детето подсъдимата прекратила връзката си с тъжителя, напуснала семейното им жилище и се преместила в дома на майка си, находящ се в ***, обл. Пловдив. Дъщеря им- Р.П.С., ЕГН **********, се родила на 18.01.2022г.

В рамките на висящия бракоразводен процес- гр.дело № 20221110114233/22 г. по описа за 2022 г. на СРС, 86 състав, бил назначен социален доклад за детето, който бил изготвен от социални работници по местоживеене на Р.П.С.. В постъпилия по гр.дело № 20221110114233/22 г по описа на СРС социален доклад с изх. № ПР/Д-РВ-РД/59-001/29.07.2022 г., изготвен от Е.Г.К.- социален работник ЗД, А.И.Б.- *** СЗ и А.Й.К.- ** ДСП , било записано следното изявление, направено от подсъдимата пред социалния работник в хода на проведеното събеседване, а именно; „съпругът ми П.С. злоупотребява с алкохол и упойващи вещества. С. мразел работодателят й и отправил заплаха, че ще наеме човек който да го убие и най-подробно обяснил къде и как ще стане убийството“. След като се запознал със съдържанието на депозирания по делото социален доклад, тъжителят инициирал настоящото наказателно производство за клевета срещу подсъдимата П.С.П.-С..

От заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебнотехническа експертиза се установява, че файлът, обект на експертизата и съхранен на мобилен телефон модел и марка „Самсунг Галакси Номе 10+“, собственост на подсъдимата П. Славчева П., е с обем 9,61 МВ, с продължителност 10 минути и 17 секунди. Не се откриват артефакти или следи от манипулация на записа „заплаха.m4a”. Наличието на множество външни шумове и нивото на гласовете на разговарящите показва, че вероятно записът е направен в режим на запис „Диктофон“, а не по време на проведен телефонен разговор. Заключението на експертизата извежда на хартиен носител съдържанието на записа.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелите А.Й.К., Е.Г.К., Н.Г.А., от обясненията на подсъдимата С., от приложените и приети писмени доказателства: справка съдимост, социален доклад с изх. № ПР/Д-РВ-РД/59-001/29.07.2022 г., социален доклад с изх. № ПР/Д-РВ-РД/33-001/09.06.2022 г., протокол от 01.06.2022 г, на АСП за проведено събеседване между социален работник и П.

С., решение № 4068/04.03.2024 г. по гр.дело № 20221110114233/22 г.по описа на СРС, 86 състав, от заключението на съдебно-техническата експертиза.

Съдът не кредитира като писмено доказателство представения от повереника на тъжителя и приложен по делото ръкописен документ с неустановен автор, озаглавен „изповед“.

Съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза като намира същото за компетентно изготвено и обосновано.

Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелите А.Й.К., Е.Г.К. и Н.Г.А.. Същите са последователни и непротиворечиви и кореспондират със събраните по делото доказателства.

От показанията на св. Н.Г.А. се установява, че след като подсъдимата е 2 сключила брак с тъжителя, тя рязко е променила поведението си- ограничила е контактите си с родителите и приятелите си, не отговаряла на телефоните обаждания. Подсъдимата успяла да разговаря насаме със свидетеля А., като разказала, че съпругът й й забранил да се чува „с хора от миналото й“, с приятелите й, с майка й и сестра й. Тя споделила, че съпругът й упражнявал по отношение на нея физическо, психическо и дори сексуално насилие. По думите на свидетеля А. комуникацията с подсъдимата била изключително трудна като тя била видимо притеснена и уплашена. Подсъдимата споделила, че съпругът й отправял непрекъснато заплахи, вкл., че „ще се саморазправя с всички хора от нейния живот, с всеки човек от миналото й и че няма право да се чува с майка й и с близките си“. Впоследствие подсъдимата му дала да изслуша запис на разговор между нея и тъжителя, който изцяло потвърждавал нейния разказ, вкл. съдържал заплахи по адрес на подсъдимата и „хора от живота й“. Показанията на свидетеля са последователни и непротиворечиви и кореспондират с обясненията на подсъдимата П. П., вкл. и относно обстоятелствата, касаещи отправени заплахи по неин адрес, по адрес на хора от обкръжението й и нейния работодател.

Съдът не кредитира показанията на С.С.С. и Ц.Ц.С., И двамата съпрузи са в близки приятелски отношения с тъжителя като в случая е налице основателно съмнение в достоверността на показанията им. И двамата заявяват, че са контактували основно с тъжителя.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимата, която споделя че след сключване на брака е била подложена на физическо и системно психическо насилие от страна съпруга й, изразяващо се в заплахи към нея и нейните близки, ограничаване на контактите й, упражняване на контрол. Отдава поведението му на ревност. Упражняването по отношение на нея насилие я мотивирало да инициира дело за развод. Подсъдимата разказва, че е успяла да направи запис, около две седмици преди раждането на детето им, съдържащ комуникацията й с тъжителя, в хода на който разговор той многократно отправил заплахи към нея и нейни познати и близки, като изрично конкретизирал „кога, къде, как“ и спрямо „кои хора“ ще бъдат обективирани тези заплахи.

С оглед очертаната по-горе фактическа обстановка и след оценка на събраните по делото доказателства – всяко едно отделно и всички в тяхната съвкупност, съдът счита, че частното обвинение остава недоказано, за това подсъдимата П.С.П.-С. да е осъществил от обективна и субективна страна вмененото й във вина престъпление по чл.148, ал.1 и ал.2 вр. с чл.147, ал.1 от НК, а именно, в това, че на 29.07.2022г., пред служители на ДСП „Закрила на детето“ при Агенция за социално подпомагане, на които им е било разпределено от СРС гр. д. № 143/2021г. на 86 състав да изготвят социален доклад по местоживеене на детето, пред социалния работник Е.Г.К., социален работник А.Б. – *** и А.К. - *** да е разпространила клеветнически твърдения: „съпругът ми П.С. злоупотребява с алкохол и упойващи вещества.

С. мразел работодателят й и отправил заплаха, че ще наеме човек, който да го убие и най-подробно обяснил къде и как ще стане убийството“.

3

Непосредствен обект на престъплението „клевета” са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото и на положителната обществена оценка за личността.

Изпълнителното деяние на престъплението "клевета" се изразява в разпространяване на позорни обстоятелства за честта на пострадалия, които не са истински или в приписване на престъпление, което не е извършил.

Въпреки, че в процесния казус се установява, че инкриминираните изрази, заявени от подсъдимата пред социалните работници и отразени в социален доклад с изх. № ПР/Д-РВ-РД/59-001/29.07.2022 г., представен по гр.дело № 20221110114233 по описа на СРС, 86 състав, са насочени срещу частния тъжител, съдът счита, че същите не могат да бъдат приети като описание на факти и обстоятелства от позорен характер. Безспорно "позорни обстоятелства" по смисъла на закона и съдебната практика, са конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, но не всеки израз, макар, съдържащ негативна оценка, мнение, умозаключение, и субективна оценка, представлява клевета. В съдебната практика се приема, че предмет на престъплението „клевета“ могат да бъдат единствено изложени твърдения с конкретно съдържание, които възпроизвеждат информация за точно определени обстоятелства, времеви период, място и лице. Ето защо, когато клеветата се извършва чрез "разгласяване на позорно обстоятелство за другиго", въпросното престъпление изисква деецът да е съобщил (направил достояние на трети лица) конкретни факти, за които се твърди, че са настъпили като събития в обективната действителност и които имат позорящ ефект спрямо пострадалия.

Твърденията за факти, обаче, се различават от оценъчните, емоционални и други съждения, чрез които деецът проявява своето недоволство от действия на дадено лице и изразява мнение за него. Последните не могат да бъдат предмет на престъпна клевета, защото не съставляват „обстоятелство за другиго" по смисъла на чл.147, ал.1 НК, а съставляват лична субективна преценка. Докато фактите и обстоятелствата имат обективно изражение в действителността и могат да бъдат потвърдени или опровергани, разгласата (изразяването) на мнение и оценка на фактите и обстоятелствата е резултат на субективни възприятия на дееца. В конкретния случай инкриминираните изрази, заявени от подсъдимата пред социалните работници и отразени в социалния доклад, не съдържа конкретни позорящи факти, а отразяват изцяло мнението на подсъдимата спрямо поведението на частния тъжител.

Настоящият съдебен състав намира, че инкриминираните изявления са резултат от осъществена от подсъдимата оценъчна дейност - преценка на цялостното агресивно поведение на тъжителя по време на съвместното им съжителство, както и заявеното от последния в проведен между тях разговор, който подсъдимата е успяла да запише. Отделно от изложеното, от гореупоменатия запис на комуникация между тъжителя и подсъдимата, снет на хартиен носител от вещото лице по назначената СТЕ, се установява, че тъжителят е бил изключително агресивен, като действително е отправил множество заплахи, вкл. за убийство, адресирани до близки на тъжителката.