Решение № 76 от 24.03.2025, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Исперих, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20243310100249 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от ГПК.

Образувано е по предявен от „К.“ ЕООД, ЕИК ..............., представлявано от АМ К, чрез адв. Е. Е. А. от АК – Т, против К. Х. М., ЕГН **********, с адрес с. В., общ. С., обл. Р., ул. „Т.“ №.., установителен иск, за сумите по които е издадена заповед за изпълнение № 6/10.01.2024г. по ч. гр. д. № 12/2024г. по описа на РС И, с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 221, ал. 2 от КТ за установяване съществуването на вземане за сумата от 3 000 лева за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение на работника, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК 05.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноски.

Ищецът твърди, че се намирал в безсрочно трудово правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор № 48/29.12.2022г., съгласно който ответникът заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“ при ищцовото дружество, при уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1200 лв. Излага, че със Заповед № 1/02.11.2023г. на основание чл.

330, ал. 2, т. 6 КТ е наложил на работника дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил трудовото му правоотношение. Заповедта била връчена на ответника на 02.11.2023г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника депозира писмен отговор, в който оспорва иска по размер, като моли да бъде отхвърлен за сумата над 1200 лева.

1

Съдът, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

Приложен е трудов договор № 48/29.12.2022г., сключен между страните съгласно който ответникът заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“ при ищцовото дружество, при уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1200 лв. За посочената длъжност е приложена длъжностна характеристика. Приложено е искане до ответника за предоставяне на писмени обяснения на осн. чл. 193, ал. 1 от КТ, във връзка с извършено дисциплинарно нарушение изразяващо се в неявяване на работа в три последователни дни в периода 25.10.2023г. – 27.10.2023г. включително.

Искането е получено на 31.10.2023г. Приложена е заповед № 1/02.11.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ответника на осн. чл.

330, ал. 2, т. 6 от КТ и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните № 40/02.11.2023г. на същото правно основание.Заповедта за прекратяване е връчена на ответника на 02.11.2023г. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е посочено, че на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ ответника дължи обезщетение в размер на 3 000 лева за срока на предизвестие. Приложена е показа за доброволно плащане на посоченото обезщетение, която е връчена на ответника на 21.11.2023г., чрез куриер.

По делото е разпитан св. С М С, от показанията на който се установява, че след прекратяването на трудовото правоотношение между страните по делото, на ищецът е отнело около 2 месеца да намери друг работник, който да изпълнява същата длъжност.

Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение и в размер на действителните вреди при срочно трудово правоотношение. По правната си същност обезщетението, представлява обезвреда за неблагоприятните последици, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника. Задължението за възстановяване се възлага в тежест на работника при извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина, което по дефиниция е виновно поведение и е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл законодателят е предвидил допълнително санкциониране на едно виновно поведение за вредите, които се намират в причинноследствена връзка с него. За да възникне фактическия състав на задължението за обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, първата предпоставка е дисциплинарно уволнение.

В настоящия казус, трудовото правоотношение на ответника било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ - дисциплинарно уволнение, като този факт е безсспорен, поради което съдът намира, че посочената предпоставка е безспорно доказана.

Съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение и за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, са връчени по допустим от закона начин, визиран в чл. 195, ал. 2, изр. 2 от КТ.

От показанията на разпитания по делото свидетел се установява и втората предпоставка на чл. 221, ал. 2 от КТ, а именно, че работодателя е 2 останал без работник за същата работа.

Съдът намира за частично основателен предявения установителен иск.

Предвид обстоятелството, че трудовият договор, сключен между страните, е бил безсрочен, съгласно чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от КТ, визираща, че срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили подълъг срок, но не повече от 3 месеца /подобна уговорка липсва в приложения договор, напротив визирано е предизвестие със срок от 30 дни/, както и разпоредбата на чл. 221, ал. 2, пр. 1 от КТ и данните за трудовото възнаграждение на ответника, съдът приема, че искът е доказан до размера на сумата от 1200 лева, респективно следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен в останалата му част. Следва да бъде уважено искането по отношение на законната лихва.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да получи от ответника част от направените разноски, съразмерно на уважената част от иска, а именно 304 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има правно на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 300 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Х. М., ЕГН **********, с адрес с. В, общ. С, обл. Р, ул. „Т“ № 1, дължи на „К“ ЕООД, ЕИК ........, представлявано от А М К, сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение на работника, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 05.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до първоначално предявения размер от 3 000 (три хиляди) лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. Х. М., ЕГН **********, да заплати на „К“ ЕООД, ЕИК .........., представлявано от А.М. К., сумата 304 (триста и четири) лева – разноски, съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „К.“ ЕООД, ЕИК ............., да заплати на К. Х. М., ЕГН **********, сумата 300 (триста) лева – разноски, съразмерно с отхвърлената част от първоначално предявения иск.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Р с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 3