Протокол № 76 от 05.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 76 гр. Пазарджик, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500951 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателите-ищци М. Т. Б., П. Г. Б. и Д. Г. Б., редовно призовани, не се явяват. За тях се явява адв. И. П., надлежно упълномощен да ги представлява. Представя договор за правна защита и съдействие за настоящата инстанция.

Жалбоподателят-ответник Л. В. Б., редовно призован, не се явява. За него са явява адв. А. У., надлежно упълномощен да го представлява в производството пред първата инстанция с изрично пълномощно за настоящата инстанция.

Съдът докладва постъпила писмена молба от адв. У. с приложено пълномощно за настоящата инстанция и нарочна молба за разноските.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. У.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение на В.ски районен съд рег.№206 от 03.07.2025г. постановено по гр.д. № 20245210101433 по описа на същия съд за 2024г. СА ОТХВЪРЛЕНИ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на М. Т. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Т. К.“ № 1, П. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Т. К.“ № 1 и Д. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.

„Славовица“ № 41 срещу Л. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, 1 ул. „С.“ № 20 на основание чл. 31, ал.2 от ЗС, с които се иска ответникът Л. В.

Б., ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. Б. с ЕГН **********, П. Г. Б. с ЕГН ********** и Д. Г. Б. с ЕГН **********, сумата от 3669,64 лв. /три хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 1/2 ид. ч. от втори жилищен етаж от двуетажна масивна къща, построена в УПИ XXIX / двадесет и девети /, пл.

№3539, в квартал № 180, по КК на гр. В., одобрен със Заповед № 300-441/11.05.202 г. на АГКК, при граници и съседи по скица - от север УПИ XXVII, пл. № 3538, от изток УПИ III, пл. № 3540, от запад - улица и от юг УПИ XXVI, пл. № 3542, ведно с 1/2 ид. част от мазето и тавана, както и 1/2 идеална част от УПИ XXIX / двадесет и девети/ отреден за имот № 3539 от кв.

180 по плана на град В., при граници и съседи - Л. и Г. Б.и, Ф. Б., П. П. и улица и съседи по скица - от север УПИ XXVII пл. № 3538, от изток УПИ III пл. № 3540, от запад - улица и от юг - УПИ XXVI, за периода от 16.01.2019 г. до 02.02.2021 г.

Със същото решение са ОСТАВЕНИ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ КАТО

НЕДОПУСТИМИ исковете на М. Т. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.

„Т. К.“ № 1, П. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Т. К.“ № 1 и Д. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Славовица“ № 41 срещу Л. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „С.“ № 20 на основание чл. 31, ал.2 от ЗС, с които се иска ответникът Л. В. Б., ДА ЗАПЛАТИ на М. Т. Б. с ЕГН **********, П. Г. Б. с ЕГН ********** и Д. Г. Б. с ЕГН **********, сумата от 80,36 лв. /осемдесет лева и тридесет и шест стотинки/ представляваща обезщетение за лишаване от ползването на гореописаните втори жилищен етаж и поземлен имот, ведно с части от мазе и таван, за периода от 02.02.2021 г. до 16.02.2021 г., и Е ПРЕКРАТЕНО производството в тази част.

ОСЪДЕНИ СА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК М. Т. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Т. К.“ № 1, П. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Т. К.“ № 1 и Д. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.

„Славовица“ № 41 ДА ПЛАТЯТ на Л. В. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.

Пазарджик, ул. „С.“ № 20 сумата от общо 600 лв. /шестстотин/, разноски по гр. д. 1433/2024 г. на РС В..

С определение рег. № 642 от 04.09.2025 г., постановено по същото дело и от същия съд, в производство по чл.248 ал.1 от ГПК, е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо искането за изменение на решение №206 от 03.07.2025г. постановено по гр.д.№1433/2024г. в частта за разноските инкорпорирано в молба с вх.№4987 от 09.07.2025г. от А. С. У. от АК-Пазарджик.

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№5160 от 17.07.2025г. подадено от ищците в производството М. Т. Б., ЕГН-**********, П. Г. Б.,ЕГН********** и Д. Г. Б., ЕГН ********** всичките чрез адвокат И. П. от АК Пазарджик с доводи за порочност като неправилен и незаконосъобразен съдебен акт поради противоречия с материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона, необоснованост и нарушаване на процесуалните правила, предвид направеното от ищците своевременно доказателствено искане като новооткрито доказателство да бъде прието по 2 делото електронно изявление от 17.01.2019 г., което удостоверява,че служител на Еконт Експрес И. Н. Щ.,тел.********** е предал пратката на Л. Б., тел.**********, което е удостоверено с неговия подпис. В нарушение на процесуалните правила заявената от ищците претенция като период от време и размер била редуцирана от съда, и заявените своевременно претенции относно наказателна и законна лихва също необосновано и неправилно били отхвърлени, поискани изменения по реда на чл. 214 от ГПК също, както и ни бъдат присъдени всички разноски по делото за двете съдебни инстанции.

На първо място жалбоподателите считат решението за незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила с оглед предявеният иск по чл.З1,ал.2 от ЗС, който считат за основателен и доказан. Твърди се, че исковото производство е образувано след като с въззивно гражданско дело .№ 638/2023г. по описа на Окръжен съд Пазарджик е прогласено за нищожно решение 260040 от 30.12.2022г.,постановено по гр.д.

Ne 519/2018г. по описа на Районен съд В., в частта, с която е осъден Л. Б. на основание чл.31,ал.2 от ЗС сумата от 2856лв., представляваща обезщетение за невъзможността на ищеца да ползва делбените жилищен и поземлен имот, за периода 04.02.2019г. до 08.06.2021г. и е отхвърлен иска за разликата над установения размер от 2856 лв. до претендираната сума в размер на 5600 лв. и за периода от 19.01.2019г. до 08.06. 2021г., и се връща делото за произнасяне по иска по чл.31,ал.2 от ЗС от друг състав на районният съд.

Поддържа, че съгласно задължителните за съдилищата постановки по т.8 на ППВС № 21/10.11.1985 г., нищожното решение не поражда правни последици, но създава привидност за признати и присъдени права. Затова такова решение също може да се обжалва и съдът, пред който то е било атакувано, обявява този негов порок, като в зависимост от конкретното основание на нищожността делото може да бъде върнато за ново разглеждане, при което производството следва да започне от процесуалното действие, довело до нищожност на решението.

Поставя въпроса от кое процесуално действие следва да започне новото разглеждане на делото с оглед конкретното основание на нищожността приета по в. гр.д.№638/2023г. по описа на Окръжен съд Пазарджик ? Видно от мотивите на постановеното решение,този вид нищожност попада в приложното поле на процесуалноправната група основания, поради което счита, че е налице хипотеза на първоначално предявяване на иска по чл.3 1,ал.2 от ЗС. В тази връзка се поддържа, че е направено от ищците с молба вх.

№ 8428/09.12.2024г. съгласно разпореждане № 2437 от 22.11.2024г. по гр.д.

№1433/2024г. по описа на РС В. и съгласно указанията дадени в това съдебно заседание относно индивидуализацията на предявеният иск по чл.31,ал.2 от ЗС Заключава, че в случая претенцията е само за минал период, в който съделителят им е лишен от възможността да ползва имота, а не се претендира обезщетение за бъдеще време на основание член З 1,ал.2 от ЗС както се твърди в постановеното решение. Като неправилен се квалифицира извода на съда, че претенцията на ищците е неоснователна за периода от до 02.02.2021 г., а тази касаеща периода от 02.02.2021 г. до 16.02.2021 г. е недопустима, като мотиви в този смисъл са изложени в самото решение.

Смята се, че изложените доводи на съда за неправилни с оглед 3 изложеното и прието по гр.дело №519/ 2018г. по описа на РС В., където от фактическа страна се установява следното: 02.02.2021 г. стр. 1 57 от кориците на делото - протокол от съдебно заседание с личното участие на ответника Л.

Б. е приета по делото нотариална покана заверена на 16.01.2019г. от нотариус Симеон Даскалов с рег.№ 541 с район на действие РС В.. Видно от съдържанието на тази нотариална покана в нея е обективирано искане за достъп до недвижимият имот и при липса на подсигурен достъп е направена претенция по чл.З1,ал.2 от ЗС от получаване на тази покана до окончателното уреждане на съсобствеността, именно при нейното прекратяване чрез доброволна делба или съдебна такава, капо или чрез продажба на идеални части.

Считат, че от тълкуването на волята на Г. Б. се установявало, че същият е предявил претенцията си за обезщетение с начална дата 16.01.2019г., до прекратяване на съсобствеността между двамата братя,чрез способите посочени в нея, респективно до прекратяване на съсобствеността чрез съдебна делба. Поддържа се още, че съдебната делба между страните приключва и това става на 22.07.2024г., когато Л. Б. в изпълнителното производство изплаща на ищците присъдената му от съда парична сума с оглед възлагането на имота на него. Заключава се, че в случая е налице нотариална покана, но не може да се тълкува в смисъл, че същия е предявил претенцията си и за напред, тъй като страните са се стремили да уредят имуществените си отношения помежду си не само с оглед изминали периоди, но и с оглед бъдещите техни взаимоотношения, поради което доводът на съда за неоснователност на претенцията от 2019 г. до 02.02.2021 г., и тази касаеща периода от 02.02.2021 г. до 16.02.2021 г. като недопустима е неправилен.

Заключава се, че в този смисъл претендираното вземане не е погасено по давност, тъй като то е потърсено по исков ред едва във втората фаза на производството. Допълва, че в същия смисъл редуцирането на молбата на ищците с вх.№ 8428/09.12.2024г. на РС В. от страна на съда с оглед и направеното от нас своевременно искане по реда на чл.214,ал. I от ГПК относно изменение на размера на предявеният иск е неправилно.

Посочва, че от кориците на гр.дело №519/ 2018 по описа на РС В. следващото писмено поискване е направено от ищеца с молба вх.

№260649/04.02.2021г., където по разпореждане на съда конкретизира претенцията за обезщетение. Допълва, че впоследствие с искова молба от 22.02.2021 г., - вх.№261016- стр.191 от кориците на делото отново е предявена претенцията за обезщетение като съдържанието не се различава от съдържанието изложено с молба вх.№ 260649/04.02.2021г. на РС В., същата е конкретизирана относно период и размер. Като с протокол от съдебно заседание проведено на 06.04.2021г.- стр.206 от кориците на делото е допуснато изслушване на съдебно-оценителна експертиза с оглед депозираната от ищеца молба с вх. № 261016 от 22.02.2021 г.

Заключава се, че е налице писмено поискване по чл.31,ал.2 от ЗС от страна на ищеца на 16.01.2019г. и от този момент ответникът дължи обезщетение за лишаването на ищеца от ползване на общият имот, като действа общата петгодишна давност за това вземане. Акцентира се, че тези повторни покани не оказват влияние върху давностните срокове, тъй като се 4 явяват повторни покани, претенцията за лишаване от ползването е предявена на 02.02.2021г., като от този момент назад следва да се брои и давностния срок за погасяването й. Според момент по делото бил отказа на съда да приеме като новооткрито доказателство представеното от ищците Електронно изявление от Еконт Експрес, от което е видно че на 17 .01.2019г. на адреса на ответника в гр. Пазарджик, ул.”С.”-20 се е осъществило приемопредаване на пратка между Л. Б., тел.********** и служител на Еконт Експрес И. Н. Щ., тел.**********, изпращач на мини плика в който се е намирала нотариалната покана е Г. Б.. Съответно и подпис на клиента Л. Б..