Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 41463 от 20.12.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 70202/2021
Вид
Разпореждане № 41463
Подписан
20.12.2021
Състав
ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.19, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал.1 и 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал.1 и 2 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 41463 гр. София, 20.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Частно гражданско дело № 20211110170202 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.410 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от [ФИРМА], срещу Т. К. ТР. за следните вземания: з а сумата 547,96 лева /петстотин четиридесет и седем лева и 96 стотинки/, представляваща главница по договор за паричен заем, ведно със законна лихва за период от 08.12.2021 г. до изплащане на вземането; за сумата 31,04лева /тридесет и един лева и 04 стотинки/ представляваща договорна лихва за период от 03.07.2020 г. до 16.10.2020 г.; за сумата 66,21лева /шестдесет и шест лева и 21 стотинки/ представляваща мораторна лихва за период от 17.10.2020 г. до 23.11.2021 г.; за сумата 36,00лева /тридесет и шест лева/ представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране; за сумата 210,00лева /двеста и десет лева/ представляваща възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство).

При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за претендираните вземания за възнаграждение по гаранционна сделка и такса за разходи за извънсъдебно събиране на задължението.

В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.

В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни от датата на сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, които да 1 отговарят на подробно разписани изисквания или банкова гаранция с бенефициерзаемодателя или одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки..

В дена на сключване на договора за кредит е сключен договор за поръчителство под същия номер и със същата дата със страни Т. К. ТР. и [ФИРМА] действащо чрез [ФИРМА].

По силата на последния контракт [ФИРМА] поело задължение да обезпечи пред [ФИРМА] задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се задължил да му заплати възнаграждение в размер на 240 лв., разсрочено на вноски, платими заедно с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от [ФИРМА] в полза на [ФИРМА].

При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установява, че едноличен собственик на капитала на [ФИРМА] е [ФИРМА]. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е гореописаната. Следва да се посочи, че печалбата на [ФИРМА] от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик [ФИРМА].

С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на [ФИРМА]. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с [ФИРМА], доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на [ФИРМА] кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.

Вън от вече изложеното следва да се държи сметка, че съгласно нормата на чл. 33, ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.

Що се касае до претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането, същите са уредени в Тарифата към договора. Според посоченото разяснение в заявлението, разходите за събиране на вземането се изразяват в направени разходи за смс-и, провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане. Клаузата урежда договорна последица от забавата на длъжника с предварително определен размер, който потребителят дължи независимо от това дали 2 кредиторът в действителност е извършил каквито и да било действия по извънсъдебно събиране на вземането и независимо от размера на реално сторените разходи в тази насока.

С оглед тези правни характеристики на вземането съдът намира, че се касае за допълнителна неустойка за вреди от забавено изпълнение, която се кумулира с обсъдената по-горе неустойка за неосигуряване на обезпечение, както и със законната лихва за забава, с оглед на което клаузата е нищожна поради противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ап. 2 ЗПК.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с от [ФИРМА] срещу Т. К. ТР. В ЧАСТТА за възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 210 лв. и разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 36 лв.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3