Решение № 139 от 05.11.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Русе, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлиян Стаменов

Членове:

Милена Пейчева

Михаил Драгнев при участието на секретаря Тодорка Недева в присъствието на прокурора Кремена Йорданова Колицова (ОП-Русе) като разгледа докладваното от Юлиян Стаменов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214500600688 по описа за 2021 година Производство по гл. XXI от НПК.

Подсъдимият Н. Р. Н. е обжалвал присъдата по н.о.х.д. № 2195/20 г. на РРС, с която е ангажирана наказателната му отговорност за престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК и е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

Конкретизирани са оплаквания за необоснованост, матерална и процесуална незаконосъобразност и явна несправедливост на наказанието, по съображения, развити и в съдебно заседание, че събраните доказателства са само косвени и не установяват причинно следствена връзка между извършената кражба и деяние на подсъдимия; вещта – предмет на перстъплението – не е намерена; установеното ползуване на откраднатия телефон със СИМ карта на подсъдимия се обяснявало с познанството му с пострадалия и е било преди изчезването на вещта. Иска ес отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна или връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата.

Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна.

1

След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и независимо от последните служебно провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда въззивната инстанция прие следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимен и оправамощен за това правен субект – страна в процеса, при спазване на законоустановените срок, форма и ред.

По съществото си

ЖАЛБАТА НЕ Е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел следното:

Подсъдимият - български гражданин, със средно образование, неженен, не работи - е многократно осъждан, вкл. за тежки умишлени престъпления, вкл. на ефективни наказания лишаване от свобода, последното от които изтърпял на 6.04.2019 г. Не работел, нямал жилище и нямал източници на доходи, поради което разчитал на такива от престъпления. Той и пострадалият св. Д. С. се познавали от общ престой в миналото в Дом за деца без родители „Д. Басарбовски“-Русе. От м. август 2019 г. свидетелят С. бил напуснал дома, започнал работа в „Обреден дом“-Русе. Заживял на квартира в гр. Русе, където пък бездомният и безработен подсъдим неколкократно му гостувал.

На 9.03.2020 г., след като двамата отново се срещнали на улицата, свидетелят отново приютил подсъдимия в квартирата си. През нощта свидетеля предоставил на подсъдимия наскоро купения си на изплащане телефон, марка „Samsung“ A30s с безспорно установен по делото IMEI от „А1 България“ ЕАД с тел. № **********. Подсъдимият ползувал телефона като поставил в него собствената си СИМ карта по договор с „Теленор България“ ЕАД с тел. № **********. Рано сутринта на 18.03.2020 г. подсъдимият взел и отнесъл със себе си този мобилен телефон, както и портомонето на пострадалия с намиращата се в него парична сума от 80 лв., лична и дебитна карти и напуснал жилището на пострадалия. Имуществото, на обща стойност съгл. неоспорената експертиза 545 лв. използувал и се резпоредил в своя полза и не върнал нищо на пострадалия.

Тези констатации са изведени при изчерпателен и презицен анализ на гласните, писмени веществено и от експертен порядък доказателства по 2 делото, при правилна преценка на достоверността и относителната тежест на всяко от тях и изцяло им съответствуват, поради което присъдата е обоснована, а оплакването по жалбата в обратния смисъл е неоснователно. Не може да бъде възприета тезата по жалбата за негодност на процесните косвени доказателства. Доказването с такива, при положение, че както е в случая, образуват комплекс доказващ по несъмнен начин обвинителната теза и изключващ други хипотези /каквито впрочем по делото липсват/ е рутинно и трайно установено положение в правната теория и съдебната практика. При това по делото са налице и преки доказателства показанията на пострадалия. Последните, при това, както също правилно е преценил първоинстанционния съд, изцяло се подкрепят от останалата доказателствена съвкупност, за разлика от твърденията на подсъдимия, вкл. че въобще не е посещавал дома на пострадалия. Последното се твърди едновременно с очевидно шиканьозната му теза, че установеното ползуване на процесния телефон в инкриминираната вечер било поради познанството им. Правилно пъроинстанционният съд е съобразил и изводите на назначената от него съдено техническа експертиза относно безспорно установеното ползуване в инкриминирания период на телефона на пострадалия с горепосочената сим карта с телефонен номер, собственост на подсъдимия. Въззивната инстанция изцяло възприема в детайлността им съжденията, доводите и изводите на РРС, които не е нужно да се преписват тук.

Голословните оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не намират опора в материалите по делото и са неоснователни.

При тази установеност от материално правна страна законосъобразно първоинстанционният съд е възприел инвокираната от държавното обвинение правна квалификация процесното деяние и го е признал за виновен в това, че на 17/18.03.2020 г., в гр. Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чуждо имущество – портомоне, лична и дебитна карти, 80 лв. и описания телефон, на обща стойност 545 лв., от владението на пострадалия С., безнегово знание и съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.

196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК. Оплакването по жалбата за материална 3 незаконосъобразност на присъдата всъщност са базирани на тези за необосноваността й относно авторството на подсъдимия, поради което и съобразно гореизложеното са неоснователни.

Неоснователни са и оплакванията за явна несправедливост на присъдата. Наказанието на подсъдимия, при приетото от РРС относително равновесие на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства /което при липса на протест не може да се ревизира тук във вреда на жалбоподателя/ е в размер близо до минималноустановения за процесното престъпление, следователно очевидно не е несправедливо, още по-малко явно.

При липса и на други основания за изменение или отмяна на присъдата и съобразно изложеното, на основание чл. 343 т. 6 от НПК окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 68/30.06.2021 г. по н.о.х.д. № 2195/20 г. на РРС - пети нак. състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4