Решение № 7665 от 15.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7665 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100504825 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 2413/12.02.2024 г., постановено по гр.д. № 28543/2023 г. по описа на СРС, 125 състав, по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, предявен от М. Г. А., ЕГН **********, срещу Е. Г. А., ЕГН **********, е разпределено ползването на съсобствени между страните: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД–18-46/18.08.2011 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР от 16.3.2021 г., с административен адрес на имота – село Лозен, улица ****, с площ на имота 1017 кв.м, а по документ за собственост 1030 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, и начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план 1041, квартал 64, парцел V, при съседи: ***, ***, ***, ***,

***; и СУТЕРЕН НА ЖИЛИЩНА СГРАДА, застроена на 103 кв.м, която сграда е нанесена като имот ***, и който сутеренен етаж се състои, по описание в исковата молба, от стълбище, коридор, помещение, достъпно от двора, и вътрешното стълбище, и две зимнични помещения, а по експертно заключение от 25.10.2023 г. – стая, обозначена 1 като 3, бивша кухня с размери 3,16 х 5,24 м, светла височина 2,19 м, с площ 16,56 кв.м, с под от бетонова настилка, стени, боядисани на 1,10 м с блажна боя, останалата част – с шпакловка и латекс; стая, обозначена като 4, с размери 3,56 х 6,48 м, светла височина 1,97 м, с площ 23,07 кв.м, с под от бетонова настилка, стени с мазилка; и гараж, обозначен като 5, с размери 2,62 х 7,22 м, светла височина 2,00 м, с площ 20,32 кв.м, с бетонова настилка на пода, с независим достъп от улица, поставена гаражна врата в масивната ограда, както следва:

Съдът е постановил М. Г. А. да ползва: От сутерена: стая с размери 3,56 м х 6,48 м, светла височина 1,97 м, с площ 23,07 кв.м, с под от бетонова настилка, стени с мазилка; на скица, приложение 7 към заключението от 25.10.2023 г., обозначена с букви: К-Л-И-Й-К;

Съдът е постановил Е. Г. А. да ползва: От сутерена: стая, обозначена бивша кухня с размери 3,16 м х 5,24 м, светла височина 2,19 м, с площ 16,56 кв.м; на скица приложение 7 към заключението от 25.10.2023 г., обозначена с букви: З-С-Р-Д-Е-Ж-З, и гараж, обозначен с букви: А-Б-Г-В-А, както и прилежащата част от дворното място от УПИ към гаража, на същата скица, с ЦИФРИ 14-15-1-13, обозначено на приложение 8 със същите цифри.

Съдът е постановил страните да ползват общо: пространството от сутерена, обозначено на скица приложение 7 към заключението от 25.10.2023 г., с букви М-Н-О-П-Р-С-М, което включва коридор и стълбище.

Съдът е постановил М. Г. А. да ползва, от поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, по скица – приложение 8, дял Едно по букви, изрисувани от вещото лице и поставени от съдебния състав, на скица – приложение 8 към експертизата от 25.10.2023 г., както следва: по точки 16-64А-4Б-6А-14А-13А (точката е поставена така, че да обхваща и входната врата откъм улица „Янко Панайотов“)-12-11-10-18-19-16;

Съдът е постановил Е. Г. А. да ползва, от поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, по скица – приложение 8, дял Две по букви, изрисувани от вещото лице и поставени от съдебния състав, на скица – приложение 8 към експертизата от 25.10.2023 г., както следва: по точки 16-173-6-16 (без точки 4А до 5) и 14-13-13А-14А-14.

Съдът е постановил страните да ползват общо, от поземлен имот с 2 кадастрален идентификатор ***, по скица – приложение 8, по букви, изрисувани от вещото лице и поставени от съдебния състав, на скица – приложение 8 към експертизата от 25.10.2023 г., както следва: вход между точки 4А и 5, както и пространство между точки: 1-2-3-5-4А-4Б-4-15-1.

В решението е посочено, че двете скици са приподписани от съдебния състав и съставляват неразделна част от решението, както и че съдията докладчик е изписал с черно мастило на скица – приложение 8, цифрите 4А, 4Б, 6А, 14А, 13А.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден да заплати на молителя разноски в размер на 25 лв., а молителят е осъден да заплати на ответника сумата от 150 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 05.03.2024 г. от ответника в първоинстанционното производство – Е. А..

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради несъобразеност с фактическото положение между страните. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е взел предвид необходимостта от достъп до дяловете на страните с товарна кола, трактор и друга селскостопанска техника, като неправилно отхвърлил искане за поставяне на допълнителна задача към СТЕ, с която да се обособи площ, заключена между точки 18, 23, 16 и нова точка 20а, която да остане за общо ползване именно за достъп до отделните дялове с такава техника. Излага подробни съображения, че с решението районният съд е разпределил ползването на обекти, за които не е искано да бъде разпределяно такова – дворна тоалетна и бунар, и е пропуснато да бъде отбелязано, че към дял първи, отреден на ищеца за ползване, се включва и сграда с идентификатор

***.

Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което по-справедливо да бъде разпределено ползването на имотите.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия М. А..

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна 3 следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 26.05.2023 г., с която е предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС от М. Г. А., ЕГН **********, срещу Е. Г. А., ЕГН **********, е разпределено ползването на съсобствени между страните: ПОЗЕМЛЕН

ИМОТ с идентификатор

*** по КККР, одобрени със заповед № РД–18-46/18.08.2011 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР от 16.3.2021 г., с административен адрес на имота – село Лозен, улица ****, с площ на имота 1017 кв.м, а по документ за собственост 1030 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, и начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план 1041, квартал 64, парцел V, при съседи: ***, ***, ***, ***,

***; и СУТЕРЕН НА ЖИЛИЩНА СГРАДА, застроена на 103 кв.м, която сграда е нанесена като имот ***, и който сутеренен етаж се състои от стълбище, коридор, помещение, достъпно от двора, и вътрешното стълбище, и две зимнични помещения.

Ответникът не оспорва предявения иск. Желае да бъде разпределено и ползването на сграда с идентификатор ***, като с молба от 07.09.2023 г. искането е оттеглено, тъй като сградата е съборена и не 4 съществува.

С уточнение на исковата молба е посочено, че сграда с идентификатор *** – лятна кухня – не се ползва от съсобствениците; сграда с идентификатор *** – гараж – се ползва от ищеца М. А.; сграда с идентификатор *** – гараж – се ползва от ответника Е. А..

В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника са съсобственици на процесните вещи при твърдените в исковата молба квоти.

В Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. по тълк. д. № 13 / 2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, са изведени основните характеристики на производството по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС – такова по спорна съдебна администрация. Производствата по спорна съдебна администрация на граждански правоотношения не са регламентирани в ГПК.

Доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях и доколкото самата специфика на съответното производство не налага друго, по отношение на тези производства се прилагат процесуалните правила на общия исков процес, като съдът е длъжен да разгледа всички възражения и доводи на страните относно въпросите, които са от значение за решаването на делото.

Целта на производството е да се замести решението на мнозинството – липсващо такова или вредно за общата вещ, чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта.

Съдебното решение по чл. 32, ал. 2 ЗС не се ползва със сила на пресъдено нещо. Съдът установява наличието на съсобственост между страните и съответните квоти в нея, както и че вещта реално съществува, след което разпределя ползването на вещта. Въпросът може да бъде пререшаван при настъпило изменение на фактическото положение както от съда по реда на чл.

32, ал. 2 ЗС, така и от мнозинството от съсобствениците без намесата на съда.

Съдът постановява решението си съобразно съществуващото фактическо положение на общия имот без да съобразява предвиждания или изменения на застроителния план. С решението си съдът не създава в полза на съсобствениците вещни права върху отделни реални части, а само реализира правото им да ползват общата вещ съобразно правата си в имуществената 5 общност, без да пречат на останалите участници в нея. При разпределяне на ползването съдът следва да съобрази квотите на страните, квадратурата на имота, ползите от определените дялове, както и индивидуалните права върху намиращите се в дворното място постройки, които са изключени от разпределението. Ако в дворното място всеки съсобственик притежава в индивидуална собственост отделен жилищен обект, то тогава разпределението следва да бъде съобразено с оглед на осигуряване на достъп на всеки съсобственик до жилището му и складовите помещения, излаз на улица за всеки дял, съответствие на дела с квотата.

Законът не поставя ограничение съсобственик с какво участие в съсобствеността може да инициира производство по чл. 32, ал. 2 ЗС. Иск може да бъде предявен и от мажоритарен съсобственик, притежаващ повече от половината от общата вещ. Съдебното решение има изпълнителна сила и за съсобственика, притежаващ мажоритарен дял от вещта, поради което винаги е налице правен интерес от предявяването на такъв иск.

Не е спорно по делото, а и от представените по делото доказателства – Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 164, том LLXIII, дело № 22817/1994 г. на първи нотариус при СРС Д.Г. и Удостоверение за наследници на Г.М. А. – се установява, че страните по делото са съсобственици на дворното място, ведно с ½ ид.ч. от построената двуетажна сграда с площ 96,21 кв.м, с РЗП 192,42 кв.м, по силата на договор за дарение, сключен с баща им Г.

А., който си е запазил пожизнено правото на ползване върху имотите. Към 1994 г. /момента на дарението/, сградата е била на два етажа – първи: дневна, кухня, две спални, баня, тоалетна и коридор, и втори – дневна, столова, две спални, баня, тоалетна, коридор. Г. А. е починал на 27.10.2007 г.

В настоящия случай спорният въпрос по делото е ползването на дворното място. По отношение разпределението на сутеренния етаж не са наведени конкретни оплаквания, от които въззивният съд е ограничен в произнасянето си съобразно чл. 269 ГПК, поради което решението следва да бъде потвърдено в тази част, тъй като не е налице императивна норма, която да следва да бъде приложена служебно. Съдът приема, че разпределението на ползването на имота следва да се извърши съобразно заключението по приетата пред въззивната инстанция повторна съдебнотехническа експертиза. Съдът изцяло кредитира изводите на вещото лице като верни и задълбочени, обосновани на 6 събраните по делото доказателства, оглед и измервания на място. Не се установява от доказателствата по делото фактическо ползване на дворното място по начин, който да обуславя друг извод. Вещото лице е съобразило съществуващите в имота сгради, прилежащите площи към всяка от тях, фактическото им ползване до момента, квотите на страните в съсобствеността на дворното място, входовете към дворното място и към всяка от сградите, респ. към входовете на всеки от етажите на жилищната сграда.