Решение № 10 от 15.01.2024, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Попово, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. И.а при участието на секретаря Мая Й. Ангелова като разгледа докладваното от Поля П. И.а Гражданско дело №

20223520100125 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Етажната собственост в жилищен блок с адрес: гр. ****, представлявана от домоуправителя Г. Г. Г., действащ чрез пълномощник: адв. Цв. Х. от ТАК, против Ф. А. Х., от с. ****, за установяване съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №1016/2021 г. по описа на ПпРС, за сумата 9246.60 лв., представляваща дължими и незаплатени наемни вноски за периода м. май 2017 г. – м. юни 2021 г. по Договор за наем от 25.04.2017 г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 935/25.04.2017 г. на нотариус № 680 на НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК НЕ Е ПОДАДЕН писмен отговор от ответника. След изтичане на едномесечния срок за отговор е подаден такъв, в който ответницата оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

В подаденото в заповедното производство възражение срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът по същото и ответник в настоящия процес е заявила, че не дължи изпълнение по издадената заповед, тъй като договорът за наем е едностранно прекратен от нея с предизвестие от 30.10.2019 г., връчено по пощата. Междувременно, месец преди предизвестието ответницата била платила 1300.00 лв. наем.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск лично и с пълномощник: адв.

Ц. Х. от ТАК, като в хода на производството е допуснаточастично изменение в основанието на предявения иск и като за периода 21.04.2020 г. – м. юни 2021 г. сумата в размер 2994.36 лв. се претендира като обезщетение за продължилото ползване на наетия обект след прекратяване на договора за наем при противопоставяне на наемодателя.

След частично оттегляне на предявения иск за установяване съществуване на вземане за дължими и неплатени наемни вноски по договора за наем в размер 1982.50 лв., искът се счита за предявен за сумата 4269.74 лв.

В съдебно заседание ответницата лично и с назначения й на основание чл. 23, ал. 2 от 1

ЗПП особен представител – адв. Г. Ц. от ТАК, по същество не оспорва предявените искове.

Признава, че дължи сумите, предмет на исковата претенция.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 1016/2021 г. по описа на Поповския районен съд, по което е издадена Заповед № 400/30.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ф. А. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. ****, обл. *****, да заплати на кредитора Етажната собственост в жилищен блок с адрес: гр. ****, представлявана от домоуправителя Г. Г. Г., чрез пълномощник: адв. Ц. В. Х. от АК – Т., телефон ****, със съдебен адрес: гр. ****, сумата 9246.60 лв. (девет хиляди двеста четиридесет и шест лева и 60 ст.), представляваща дължими и незаплатени наемни вноски за периода м. май 2017 г. – м. юни 2021 г. по Договор за наем от 25.04.2017 г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 935/25.04.2017 г. на нотариус № 680 на Нот. камара, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и да заплати сумата 486.60 лв. – направени разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Настоящият иск е предявен след подадено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.

Няма спор по делото, че на 25.04.2017 г. между страните по делото е сключен договор за наем (заверено копие приложено на л. 5), по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване площта от 35 кв.м. от прилежащия терен към жилищния блок, находящ се в гр. ***, срещу задължението на наемателя да заплаща наемна цена в размер на 1/3 от МРЗ за страната, която към момента на сключването на договора е била в размер 153.33 лв. В договора е уговорено наемът да се заплаща ежемесечно до 10-то число на текущия месец и стойността на наемната цена в цифрово изражение да се променя с промяната на МРЗ, като остава в размер 1/3 от МРЗ.

В договора е уговорен срок – една година, но в чл. 3, ал. 2 от същия е предвидена възможност за нееднократно продължаване на действието му с по още една година в случай на продължаващо ползване от наемателя и при знание и непротивопоставяне на наемодателя.

Няма спор още, че няколкократно действието на договора е продължавано, както и че с предизвестие, отправено до ищцовата страна, ответницата е заявила, че желае да прекрати договорните отношения по процесния договор за наем, считано от 25.04.2020 г. – по чл. 4, ал. 2 от договора – с изтичане на срока. Въпреки това обаче, отново е безспорно по делото, че след прекратяване на договора същата е продължила да ползва терена, като не го е освободила до датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция.

Няма спор и по въпроса, а и от приложените по делото писмени доказателства – ПКО от 30.09.2019 г. за заплатени от Ф. А. Х. 1300.00 лв., от които сумата 390.00 лв. – за 2017 г. и сумата 910.00 лв. – за 2018 г., паричен превод през Western Union за внесени 200.00 евро, се установява, че за времето, през което е действал договорът за наем, попадащо и в процесния период, ответницата е заплатила сума в общ размер 1982.50 лв. наем, като останалата част от дължимата наемна цена не е заплатена.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема, че след допуснато частично изменение в основанието на предявения иск и след частично оттегляне на исковата претенция за заплатена наемна цена, е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 232, ал. 2, във вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 236, ал. 2 от ЗЗД.

2

Исковете са допустими, тъй като са предявени в срока по чл. 415 от ГПК, от и срещу надлежни страни, при наличие на правен интерес.

Разгледани по същество, съдът приема, че исковете са основателни и доказани.

От събраните по делото доказателства, както и съвпадащите волеизявление на страните по фактите, съдът приема за доказано по делото, че между страните е действал валидно сключен договор за наем на терен, в който ответницата е поставила преместваем обект и е извършвала търговска дейност. Договорът за наем е действал от 25.04.2017 г. до 25.04.2020 г. Наемната цена е била определена в размер 1/3 от МРЗ, като към момента на сключване на договора и до края на 2017 г. същата е била в размер 153.33 лв. Действието на договора е продължавано, на основание чл. 3, ал. 2 от същия, с по още една година – до 25.04.2020 г., когато не се спори между страните, че е прекратен.

Съобразно уговорката в чл. 2 от договора, следва да се приеме, че през 2018 г. наемната цена е била в размер 170.00 лв. месечно, през 2019 г. – 186.70 лв. месечно, а през 2020 г. – 203.30 лв. месечно.

Съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.

При това положение и тъй като е безспорно установено по делото, че за процесния период ответницата е ползвала имота, но е заплатила само наемна цена в общ размер 1982.50 лв., то дължими остават неплатените наемните вноски до прекратяването на договора на 25.04.2020 г. В случая претенцията е в размер 4269.74 лв. и е изцяло основателна. Възражението за изтекла погасителна давност съдът не го обсъжда, тъй като е материалноправно и за него съдът не следи служебно, а е направено след срока за отговор, поради което е настъпила преклузия.

За периода след прекратяването на договора за наем на 25.04.2020 г. до края на м. юни 2021 г. е приложима разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която, ако наемателят продължи ползването на наетия имот след изтичане на наемния срок въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички свои задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.

В случая е безспорно установено по делото, че за посочения период, а и много след това – до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, ответницата е продължила да ползва имота въпреки противопоставянето на ищеца. При това положение същата дължи заплащане на обезщетение, което се равнява на уговореното с договора наемно плащане и същото за периода 25.04.2020 г. – 30.06.2021 г. е в претендирано в размер 2994.36 лв. и е основателно в пълния предявен размер.

При това положение следва да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовата страна сума в общ размер 7264.10 лв., в т.ч.: сумата 4269.74 лв., представляваща неплатените наемни вноски по договор за наем от 25.04.2017 г. за периода от сключването до прекратяването му на 25.04.2020 г., на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, както и сумата 2994.36 лв. – обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за периода 25.04.2020 г. – 30.06.2021 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 29.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед № 400/30.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1016/2021 г. по описа на Поповския районен съд. Тъй като по делото има частично оттегляне на предявения иск за сума в размер 1982.50 лв., до този размер следва да бъде обезсилена и издадената заповед за изпълнение, на основание задължителното тълкуване, дадено в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 ОСГТК ВКС.

При този изход на делото на ищцовата страна й се дължат разноски, които в заповедното производство са в размер 486.60 лв. – за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение, а в исковото производство са в размер 983.26 лв. – за заплатени държавна 3 такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Ф. А. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. ****, обл. ***** и ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ в жилищен блок с адрес: гр. ****, представлявана от домоуправителя Г. Г. Г., ЧЕ Ф. А. Х.

ДЪЛЖИ на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ в жилищен блок с адрес: гр. ****, представлявана от домоуправителя Г. Г. Г., СУМА в общ размер 7264.10 лв., В ТОВА ЧИСЛО: сумата 4269.74 лв. (четири хиляди двеста шестдесет и девет лева и 74 ст.), представляваща всички неплатени наемни вноски по договор за наем от 25.04.2017 г. до прекратяването му на 25.04.2020 г., на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, както и сумата 2994.36 лв. (две хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и 36 ст.) – обезщетение по чл.

236, ал. 2 от ЗЗД за периода 25.04.2020 г. – 30.06.2021 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 29.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед № 400/30.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1016/2021 г. по описа на Поповския районен съд.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 400/30.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1016/2021 г. по описа на Поповския районен съд, В ЧАСТТА за сумата 1982.50 лв. (хиляда деветстотин осемдесет и два лева и 50 ст.), поради прекратяване на производството по делото поради оттегляне на предявения иск в посочената част.

ОСЪЖДА Ф. А. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. ****, обл.

*****, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ в жилищен блок с адрес: гр.

****, представлявана от домоуправителя Г. Г. Г., СУМАТА 486.60 лв. (четиристотин осемдесет и шест лева и 60 ст. – направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д.

№ 1016/2021 г. по описа на Поповския районен съд, както и СУМАТА 983.26 лв.