Протокол № 348 от 25.09.2025, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 348 гр. Благоевград, 25.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Мирела Гълъбова

Сложи за разглеждане докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Търговско дело № 20241200900044 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ „Юробанк България“ АД - редовно призован, не изпраща представител

ЗА ОТВЕТНИКА И. Ч. - редовно призован, явява се адв. Д., с пълномощно от по-рано.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. В. – редовно призован, явява се лично АДВ. Д. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се молба от ищеца от 19.09.2025 г. със становище по доказателствата и съществото на спора. Приложен е и списък на разноските.

АДВ. Д. – Запозната съм със становището от ищцовата страна от 19.09.2025 г. От наша страна не представяме доказателства и нямаме 1 доказателствени искания. Не възразявам да се изслуша вещото лице.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. В., със снета от по-рано самоличност.

НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ бе напомнена за отговорността, която носи по чл.

291 от НК. Обеща да даде вярно заключение.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. В. – Поддържам представеното от мен заключение. Не правя поправки или допълнения по него. Отговорила съм на въпросите в два варианта с допълнително изчисление.

Погасените към датата на входиране на исковата молба задължения са отразени във въпрос 4. Платени са 82 600 лева. Сумите, които съм дала като дължими по двата варианта са в такъв размер, като по първи вариант е без да се съобразяваме със допълнителните споразумения, те са по т.9 от основната експертиза. Това започва от стр.29 от заключението. В таблица № 11 от първоначалната експертиза е разгледано погасяването на кредита, приложение № 1. Там е погасена главница, редовна възнаградителна лихва в размер на 64 000 лева. В таблица № 10, на стр. 29 е отразен лихвения процент, който лихвен процент започва от 12% и нараства до 14 %. Тук е включена освен възнаградителната, така и мораторната лихва и наказателна лихва, която става с още 10 пункта върху договорната лихва и е от 22 % до 25%.

Във втори вариант съм взела предвид допълнителните споразумения, но там вече има натрупване на лихва върху лихва. С тези споразумения е намален основният лихвен процент. Въпреки това остатъчната дължима главница е по-висока, заради натрупаните лихви, които са капитализирани към главницата.

Имаше едни гратисни периоди, т.е. удължаваше се срока на погасяване, но съм забравила с колко месеца.

Последното плащане е от 06.11.2024 г. След това не знам дали е имало плащания. Когато съм подготвила заключението съм търсила информация (от банката) към началото на м.януари, 2025 г. Ответникът е продължил да внася вноски, това са 1 800 лева, които банката ги осчетоводява като разноски. А във втори вариант тези суми съм ги отчела като погасяване на кредита.

2

В т.2 от основното заключение, до сключване на допълнителното споразумение на 14.04. има непогасени три месечни вноски. Към датата на започване на действията на банката по обявяване на предсрочна изискуемост 25.05.2023 г. не са обслужени четири месечни вноски, а именно от 12.02.2023 г. до 12.05.2023 г. На 20.07.2023 г. банката обявява кредита за предсрочно изискуем, но към тази дата има само една неплатена вноска. Другите вноски са платени през м.06.2023 г. В таблица № 9, на стр. 24 от основното заключение, на 26.06.2023 г. има една постъпила сума в размер на 1 560,60 лева, с която са погасени просрочените вноски, при месечна вноска от 450 лева.

АДВ.Д. – Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението. Същото е обективно и добре изготвено.

СЪДЪТ намира, че допълнителното заключение на вещото лице В. следва да бъде приобщено към доказателствения материал по делото, като на същата се изплати възнаграждение в размер на 400 лева от внесения от страните депозит, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА допълнителното заключение на вещото лице Р. В..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на същата в размер на 400 лева, съгласно представена справка – декларация.

АДВ. Д. – Нямам други искания. Моля да се даде ход по същество.

СЪДЪТ, при липсата на доказателствани искания и намирайки делото за изяснено от фактическа страна,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

3

АДВ Д. - Поддържам изцяло наведените доводи в писмения отговор и допълнителния такъв. Като релевантен за настоящият казус въпрос, считам въпроса, дали е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит, както и обстоятелството дали банката е имала годно правно основание, въз основа на което да обяви същия за изцяло предсрочно изискуем. В този смисъл следва да се вземе предвид, че нито към 24.09.2023 г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, нито към 26.02.2024 г. – датата на депозиране на искова молба в съда, не са настъпили условията за предсрочната изискуемост, съгласно клаузите на договора сключен между банката и доверителя ми. Така според текста на чл.18, ал.2, изр.1 от процесния договор за потребителски кредит „при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно или изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска“. Налице е и съществено разминаване от посоченото в заявлението по чл.417 ГПК и от това, което е посочено в искова молба. Така в заявлението по чл.417 ГПК е отразено, че към датата на подаване на заявлението 21.09.2023 г. е просрочена една непогасена вноска за главница, считано от 20.07.2023 г., от която дата банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем. Противно на това, в искова молба е изложено, че „към 25.05.2023 г. са налице просрочени суми в размер на 1 537,71 лева, като са налице 4 непогасени вноски за главница и 4 непогасени вноски за лихва“. Ето защо считам, че е налице разминаване в твърденията на банката, както по отношение на броя непогасени, според ищеца, месечни вноски, така и по отношение на датата, за която се навежда, че са просрочени. Тъй като веднъж се твърди дата 20.07.2023 г., а в искова молба се посочва 23.05.2023 г. Отделно от това, съобразно изготвените заключения на ССЕ, вещото лице посочи, че към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем от страна на банката, е съществувала една неплатена месечна вноска в размер на 402,71 лева, която в последствие е била заплатена, поради което банката не е имала основание да обяви кредита за предсрочно изискуем към дата 20.05.2023 г.

Предвид тези съображения, както и наведените в писмения отговор и допълнителния такъв считам, че предявения иск е неоснователен и недоказан, поради което моля изцяло да бъде отхвърлен.

4

Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в срок.

Протоколът се написа в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 10,40 часа.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ Секретар: _______________________

5