Решение № 15 от 16.01.2026, Районен съд - Благоевград

Мотиви на решение № 15/16.01.2026г. по НАХД № 477/2025г. по описа на Районен съд Благоевград, с което съдът е признал подсъдимия И. Л. С., роден на ...г. в гр. ..., българин, с българско гражданство, с постоянен адрес и настоящ адрес: гр...., ул. „, неосъждан, семеен, с висше образование, управител на „ за виновен в това, че на 17.11.2022г. около 16.30ч. в с. , чрез нанасяне на удар с ръка по лицето на А. П. Б. - служител на ЮЗДП ТП „ДГС Благоевград“ на длъжност „горски стражар“, му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка, без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена на длъжностно лице при изпълнение на службата му, заради което и на основание чл. 78а вр. с чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК е освободил подсъдимия С. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 511.29 евро (1000 лв.), както и е осъдил И. Л. С. да плати съдебни разноски в размер на 156.97 евро (307.89 лв.) по сметка на ОДМВР Благоевград, направени по ДП № 1899 зм 143/2023г. по описа на 01 РУ МВР Благоевград и да плати по сметка на РС Благоевград сумата от 2.56 евро (05.00 лв.) за издаване на изпълнителен лист.

Съдебното производство е образувано с постановление на прокурор от Районна прокуратура Благоевград с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и налагане на административно наказание на И. Л. С. за това, че на 17.11.2022г. около 16.30ч. в с., чрез нанасяне на удар с ръка по лицето в областта на дясната скула на А. П. Б. – служител на ЮЗДП ТП „ДГС Благоевград“ на длъжност „горски стражар“, му причинил лека телесна повреда, без разстройство на здравето, изразяваща се в ивицесто кръвонасядане по лигавична /вътрешна/ повърхност на дясната на дясната буза и охлузване в тилната област на главата, което нараняване реализира медико-биологичния признак "болка", като телесната повреда е причинена на длъжностно лице при изпълнение на службата му /осъществявал дейност по пряко изпълнение на длъжността си, като извършвал контрол по усвояване на дървесината – разтоварване и измерване на дървесина за огрев/ - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

В съдебното производство С. участва лично и със защитник, дава обяснения по случая, като не се признава за виновен и пледира да бъде оправдан. Такава е позицията и на защитника, мотивирана с липса на елементи от обективния и субективния състав на престъплението. Обвинението се поддържа от прокурора, който пледира за приложение на чл. 78а от НК и налагане на административно наказание глоба в размер на минималния законов размер, който съответства на настъпилите от деянието общественоопасни последици, на личността на дееца и мотивите за извършване на престъплението.

Анализ на доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установени следните съществени за случая факти:

1

Подсъдимият И. Л. С. е роден на ...г. в гр. ... и живее в там, не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност. Той е дългогодишен професионален футболист и треньор на ФК " и поради това е известен на хората от региона. Той е управител на дружество "В, което се занимава с добив на дървен материал. През 2022г. дружеството е имало договор за дърводобив в района на с. , в близост до границата със Северна Македония. На 17.11.2022г. четвъртък, около 16.30ч. С. и четирима от наетите от него дървосекачи - Л. Д., Х. Д., Г. Д. и С. Б. се връщали от работа с автомобила на С. - джип "" с десен волан, управляван от подсъдимия, и се движели по улица ". По това време пострадалият А. П. Б., който е горски стражар в "Държавно горско стопанство" Благоевград бил на работа в село Падеш и контролирал доставяне на дърва за огрев от ДГС на местното население - той измервал доставените дърва и записвал в тетрадка на кого и какво количество дърва за огрев са доставени. Той бил застанал в близост до товарен камион, където дърветата били натоварени, и измервал с ролетка стоварените дърва за огрев. Бил облечен с униформени дрехи от едноцветен масленозелен плат. Когато автомобилът на С. се разминал с Б., на подсъдимият се сторило, че пострадалият го псува и това много го ядосало. Той върнал назад автомобила и когато се изравнил с Б., слязъл от колата, приближил се към пострадалия с бързи крачки, като на висок тон го питал защо го псува и докато Б. се опитвал да обясни, че нищо подобно не се е случило, С. го ударил с ръка по лицето в дясно, от което пострадалият почуствал болка и усетил разкъсване от вътрешната страна на бузата. От удара Б. залитнал назад и паднал на земята, като ударил главата си в тилната област и усетил болка в главата и замайване.

С. и дървосекачите си тръгнали. След около 30 минути на място е повикан директорът на ДГС Е. С. и полицейски екип. С. закарал пострадалият в Спешен център на МБАЛ Благоевград, където той е прегледан и е издаден лист за преглед на пациент № 013375/17.11.2022г. като е установена разкъсноконтузна рана на вътрешната страна на дясната буза и хематом около 4 см. в областта на тила с малки разкъсно-контузни рани. Пострадалият А. Б. подал жалба до началника на 01 РУ Благоевград, в която обяснил случая. След образуване на наказателното производство от изготвена съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на нанесения му удар, Б. е получил ивицесто кръвонасядане по лигавична (вътрешна) повърхност на дясната буза и охлузване в тилната област на главата, което му е причинило болка, без разстройство на здравето. В последствие се оказало, че Б. и С. са далечни роднини, те разговаряли за случилото се, като С. се извинил, а Б. приел извиненията му, като пред съда по време на разпита си заяви, че няма претенции към подсъдимия в момента, още повече, че раните му са заздравели без да оставят трайни последици.

Описаните от съда факти са резултат на анализ на събрани по делото писмени и гласни доказателства - от медицински документи и заключението на съдебномедицинската експертиза на съдебен лекар № 67-Б/2024г. на д-р К. Ч. се установяват вида, характера и механизма на получената от А. Б. телесна 2 повреда - ивицесто кръвонасядане по лигавичната повърхност на дясната буза и охлузване в тилната област на главата, както и клинични данни за преминали към 18 ноември 2022г. оплаквания от замайване, гадене, световъртеж и шум в ушите. Нараняванията са получени в резултат на удар по лицето в дясно и на падане назад, от което е получено нараняването в тилната област. Болките и останалите оплаквания са резултат от тези наранявания.

Доказателства на това, че подсъдимият е причинил нараняванията на Б. са безспорни и се съдържат в показанията на пострадалия и на свидетелите Л. К.

К. и Г. В. И.. К. е управлявал товарния автомобил с натоварените дърва за огрев и потвърждава пред разследващите органи и пред съда, че е видял как С. удря в лицето Б. и той пада на земята. К. извикал към подсъдимия да го остави и С. си тръгнал, а когато Б. се изправил, бил замаян. К. е чул, че С. се кара с Б. като го пита защо го псува, а пострадалият отговорил, че не е псувал. Самият К. не е чул никаква псувня. Свидетелят Г. И. също свидетелства, че се е намирал на мястото, в непосредствена близост до А. Б. и е видял как И. С. преминава с автомобила си край тях, а след това бързо се връща назад, слиза от колата, приближава се бързо към Б. с думите "Ти ли ще ме псуваш?" и му нанася удар в лицето, а пострадалият пада назад на земята. Тези показания потвърждават твърденията на А. Б., който подробно и последователно разказва за случая, като потвърждава, че не е предизвиквал подсъдимия И. С. с думи или жестове - пострадалият е контролирал стоварването на дърва за огрев пред къща в с. Падеш, като следял количеството, измервал и записвал в тетрадка. Видял, че край тях минал с джипа си И. С. и заради това, че се движел с висока скорост, казал, че той бърза. Когато малко след това С. се върнал, слязъл от автомобила и тръгнал към него с въпроса защо го е псувал, Б. първоначално помислил, че С. се шегува с въпроса си, тъй като пострадалият не е псувал, но след това С. се приближил към него и го ударил по лицето и Б. паднал на земята като си ударил главата. Пострадалият свидетелства, че след падането се е почувствал замаян, чувствал е болка и световъртеж. Той е поискал съдействие от своя началник и след това е прегледан от лекар в СПО на МБАЛ Благоевград. По-късно Б. е разбрал, че със С. имат далечна роднинска връзка и преценил, че поради това е по-добре конфликтът да не се задълбочава, а пред съда е заявил, че няма претенции към подсъдимия. Показанията на тези трима свидетели са непротиворечиви, ясни и последователни, те се подкрепят от медицинските документи и заключението на съдебномедицинската експертиза за вида и механизма на телесната повреда. Съдът отчита също, че между свидетелите не съществува роднинска или служебна връзка, която да създаде мотив за прикрИ.е на истината. Тези показания са подкрепени от свидетелите С. и полицейските служители И. Д., В. Д. и С. М., които не са очевидци, но са възприели състоянието на пострадалия и са чули неговия и на останалите очевидци разказ за случилото се. В резултат на това становище съдът преценява, че показанията на свидетелите са достоверни и са годно доказателство за обстоятелствата по случая.

3

Съдът анализира обясненията на подсъдимия И. С. и на свидетелите Л. Д., Х.

Д., Г. Д., С. Б., които работят като дървосекачи за управляваното от подсъдимия дружество, и счита, че тези гласни доказателства не следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като не са достоверни и представляват опит за защита на подсъдимия и опит да бъде подкрепена неговата позиция от свидетелите, които се намират в служебна зависимост от него. Основание за този извод са твърденията на свидетелите, че когато са пътували в автомобила на подсъдимия в процесния ден и са минали край Б., са чули как той е напсувал С., а той се върнал за да попита пострадалия защо го е направил, но не го е удрял. Такива твърдения противоречат на останалите гласни доказателства, но и на медицинските документи и заключението на съдебномедицинската експертиза, която е установила разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на дясната буза на пострадалия, получена в резултат на удар по бузата и съприкосновението на лигавицата със зъбите. Механизмът на това нараняване изключва като недостоверни твърденията на свидетелите и на подсъдимия, че не е удрял Б. по лицето. Свидетелите Х. и Г. Д.и дори твърдят, че не са видели падането на Б. на земята, а това се е случило и не се отрича от подсъдимия и останалите свидетели, което дава допълнително основание за съмнение във верността на техните показания. Съдът счита за неверни и твърденията на подсъдимия, че не му е било известно длъжностното качество на А. Б. като горски стражар. Съдът посочва, че Б. е бил облечен в униформено облекло и е извършвал служебна работа по време на деянието той се е намирал до автомобил, натоварен с дърва за огрев, и е контролирал стоварването на точно определено количество дърва, като ги е мерил и записвал. Това е било ясно видимо за подсъдимия и за останалите свидетели, като следва да се отбележи, че в показанията си свидетелите Х. Д. и С. Б. твърдят, че са знаели, че Б. е горски служител. Още повече това обстоятелства следва да е било известно на подсъдимия, който професионално се занимава с дърводобив и дори да не е познавал Б., е можел да разпознае униформата му на горски служител и да разбере, че Б. е на работа, като контролира доставката на дърва за огрев на местното население на с. Падеш - обстановката е била обичайна и ясно разпознаваема, а подсъдимият е имал възможност да я види първия път, когато е преминал с автомобила си край Б. и товарния камион, от който са сваляни дървата, и след това, когато се е върнал и се е приближил до Б.. Така С. е видял отблизо униформата му и е разбрал, че е горски служител и се занимава с контрол на доставка на дърва за огрев. Поради това съдът счита за доказано знанието на подсъдимия, че напада служител по горите, но С. се е отнесъл към това обстоятелство с безразличие, тъй като е бил решил да удари Б., погрешно смятайки, че е бил напсуван от него. Тук съдът отбелязва, че за осъществяване на престъплението няма правно значение дали ругатнята е била действителна или не, тъй като независимо от това, нападението, предизвикано от действителна или мнима обида, е неправомерно и наказуемо, като няма основание да се счита, че С. е действал при самозащита или под въздействие на силно раздразнение, което го е довело до афектно състояние 4 по смисъла на чл. 132 от НК. Предвид тези изводи съдът е признал подсъдимият И. Л. С., роден на ...г. в гр. ..., българин, с българско гражданство, с постоянен адрес и настоящ адрес: гр...., ул. „, неосъждан, семеен, с висше образование, управител на „ за виновен в това, че на 17.11.2022г. около 16.30ч. в с. , чрез нанасяне на удар с ръка по лицето на А. П. Б. - служител на ЮЗДП ТП „ДГС Благоевград“ на длъжност „горски стражар“, му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка, без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена на длъжностно лице при изпълнение на службата му, заради което и на основание чл. 78а вр. с чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК е освободил подсъдимия С. от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 511.29 евро (1000 лв.)