Решение № 10127 от 27.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10127 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20241110175282 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от ......, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ........, срещу ....., ЕИК .........., със седалище и адрес на управление ........, обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.

415, ал. 1 ГПК, чл. 149 ЗЕ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Първоначално производството по гр.д. № 20241110175282/2024 г. е образувано по искова молба на ...... срещу ..... за установяване съществуването на вземане в общ размер на 57,15 лв., от които 23,77 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 09.2021 г. до м. 11.2022 г., и 33,38 лв. обезщетение за забава за периода от 31.10.2021 г. до 07.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Искът е предявен след подадено от ответника възражение срещу заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 61419/2024 г. по описа на СРС, 34 състав.

С разпореждане е присъединено за общо разглеждане и производството, образувано по искова молба с вх. № 326723/08.10.2025 г., първоначално по гр.д. № 48340/2025 г. по описа на СРС, 34 състав, между същите страни. По този иск ищецът претендира установяване съществуването на вземане в общ размер на 158,11 лв., от които 128,97 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2022 г. до 31.03.2024 г., 4,32 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г., 24,01 лв. обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.01.2023 г. до 01.08.2025 г. и 0,81 лв. обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 03.03.2023 г.

1 до 01.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.08.2025 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че по отношение на първия процесен период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор № ........ г. за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в ........ Твърди, че за периода м. 09.2021 г. до м. 11.2022 г. е доставил топлинна енергия, която е отчетена и начислена по надлежния ред, но част от задължението е останало неплатено. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава.

По втория иск ищецът твърди, че за периода 01.12.2022 г. до 31.03.2024 г. ответникът е ползвал топлинна енергия в същия топлоснабден имот, но поради липса на писмен договор за този период претенцията е основана на неоснователно обогатяване. Поддържа, че ответникът се е обогатил със стойността на доставената и потребена топлинна енергия, както и със стойността на извършената услуга дялово разпределение, за сметка на имущественото обедняване на ищеца.

Ответникът ..... оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не дължи процесните суми, че е плащал редовно задълженията си към ...... и че е налице неправилно осчетоводяване на извършените от него плащания. По двата иска ответникът прави и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност, като моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

Съдът е квалифицирал първия иск като установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 149 ЗЕ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото се твърди договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Вторият иск следва да бъде квалифициран по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, чл.

59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото за този период ищецът основава претенцията си на твърдяно неоснователно обогатяване при липса на договорно основание.

Съобразно доклада по делото, по първия иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно договорно правоотношение между страните, качеството на ответника като потребител на топлинна енергия за стопански нужди, реалното доставяне и потребление на топлинна енергия за процесния имот и период, правилното отчитане, разпределение и начисляване на сумите, размера на главницата, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже правопогасяващите си възражения, включително твърдяното плащане.

По втория иск в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период е доставена и ползвана топлинна енергия в имота на ответника, количеството и стойността на доставената енергия, извършването и стойността на услугата дялово разпределение, обогатяването на ответника, обедняването на ищеца и връзката между тях, както и началния момент и размера на забавата и че е поставил в забава ответника. В тежест на ответника е да докаже твърдените от него плащания и останалите правопогасяващи възражения.

2

С доклада по първия иск са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ...... като продавач и ..... като купувач е сключен писмен договор № ........ г. за продажба на топлинна енергия за имот с абонатен № ....... и инсталация № .... касателно първия процесен период, че ..... има качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 16.10.2024 г., че ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, че исковата молба е предявена в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, както и че ...... е изпълнител на услугата дялово разпределение за сградата етажна собственост, в която се намира имотът.

По втория иск е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот и че услугата е ползвана, като спорът е съсредоточен върху това дали сумите са заплатени, дали начисляването е правилно и дали вземанията са погасени по давност.

По делото са приети писмени доказателства, включително договорът за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от 27.11.2017 г., договорът с фирмата за дялово разпределение, съобщения към фактури, извлечения от сметки, справки за начисленията и плащанията, електронни справки за изравнения, документи от заповедните производства, както и доказателства, представени от третото лице помагач ....... По делото са приети съдебно-технически и съдебно-счетоводни експертизи, включително допълнителни заключения след съединяването на двете производства. В откритото съдебно заседание от 27.02.2026 г. съдът е приел допълнителната съдебно-техническа експертиза и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, като страните не са поставили въпроси към вещите лица.

От приетата съдебно-счетоводна експертиза по първия иск се установява, че за периода м.

09.2021 г. до м. 11.2022 г. за имота в ....., с абонатен № ....... и инсталация № ...., са издадени 15 броя съобщения към фактури на обща стойност 1 439,52 лв. Вещото лице е установило извършени плащания в общ размер на 1 438,06 лв., от които 1 415,75 лв. за частично погасяване на топлинна енергия и пълно погасяване на таксите за дялово разпределение, както и 22,31 лв. платена лихва за забава. След съпоставяне на начисленията и плащанията е установен непогасен остатък от 23,77 лв. главница за топлинна енергия и 33,38 лв. обезщетение за забава, или общо 57,15 лв.

Същото заключение установява, че през първия процесен период сградата е била на ежемесечен отчет, поради което годишни изравнителни сметки не са изготвяни.

Съобщенията към фактури не са прогнозни, а са въз основа на действително отчетени стойности за потребление на топлинна енергия. Това обстоятелство е съществено, тъй като оборва възражението за произволно или неправилно формиране на начисленията.

От заключението по първия иск се установява още, че реално потребената топлинна енергия за периода м. 09.2021 г. до м. 11.2022 г. е в общ размер 1 439,52 лв., формирана от сума за топлинна енергия за отопление на имот в размер на 387,54 лв., сума за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в размер на 960,51 лв., сума за сградна инсталация в размер на 36,73 лв. и такси за дялово разпределение в размер на 54,72 лв. След приспадане на 3 плащанията остава непогасена главница от 23,77 лв.

От допълнителната съдебно-счетоводна експертиза по втория иск се установява, че за периода м. 12.2022 г. до м. 03.2024 г. за процесния имот са издадени 16 броя съобщения към фактури на обща стойност 869,01 евро, равностойни на 1 699,64 лв. Тази стойност включва начисления за топлинна енергия за отопление на имота в размер на 226,26 евро, равностойни на 442,53 лв., топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване в размер на 547,89 евро, равностойни на 1 071,58 лв., топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, в размер на 63,96 евро, равностойни на 125,09 лв., както и такси за дялово разпределение в размер на 30,90 евро, равностойни на 60,44 лв. Установени са плащания в общ размер на 806,68 евро, равностойни на 1 577,73 лв., от които 772,14 евро, равностойни на 1 510,18 лв., са отнесени за частично погасяване на задълженията за топлинна енергия, 28,71 евро, равностойни на 56,16 лв., са отнесени за такси за дялово разпределение, а 5,83 евро, равностойни на 11,40 лв., са отнесени за лихва за забава. След приспадане на плащанията, отнесени към главниците, вещото лице е установило непогасена главница в общ размер на 133,29 лв., съставена от 128,97 лв. главница за топлинна енергия и 4,32 лв. главница за услугата дялово разпределение. Върху тези непогасени главници са начислени обезщетения за забава в общ размер на 24,82 лв., от които 24,01 лв. върху главницата за топлинна енергия и 0,81 лв. върху главницата за услугата дялово разпределение. Така общият непогасен размер по втория иск възлиза на 158,11 лв., равностойни на 80,84 евро.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като компетентни, обективни, последователни и изготвени въз основа на относимите документи по делото. Заключенията са ясни, взаимно се допълват, не са разколебани от други доказателства и не са оспорени с конкретни доказателствени доводи, които да налагат тяхното отхвърляне. Те дават отговор както относно размера на начислените суми, така и относно извършените плащания и начина на тяхното отнасяне.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното.

Първият иск е допустим. Същият е предявен от заявителя в заповедното производство срещу длъжника, подал възражение срещу заповедта за изпълнение, и е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е правен интерес от установяване съществуването на вземането, доколкото издадената заповед за изпълнение е била обезсилваема при непредявяване на иска.

Искът е и основателен. Между страните е безспорно установено наличието на договор № ........ г. за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния топлоснабден имот. От приетите експертизи и писмени доказателства се установява, че за периода м.

09.2021 г. до м. 11.2022 г. е доставяна и потребявана топлинна енергия, че начисленията са формирани въз основа на действителен ежемесечен отчет, а не на прогнозни стойности, и че след извършените плащания е останала непогасена главница в размер на 23,77 лв.

Неоснователно е възражението на ответника за плащане. Твърдението за плащане е правопогасяващо възражение и доказването му е в тежест на ответника. По делото са 4 установени множество плащания, но те са отчетени от вещото лице и след тяхното приспадане остава непогасен именно процесният остатък. Ответникът не е представил доказателства за други плащания, които да погасяват този остатък, нито е доказал твърдяното неправилно осчетоводяване.

Неоснователно е и възражението за погасителна давност по първия иск. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 16.10.2024 г. За вземанията за топлинна енергия е приложима тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, доколкото се касае за периодични плащания. Видно от заключението, претендираният остатък е формиран след отнасяне на извършените плащания по отделните фактури и вземания, като не се установява процесният претендиран остатък да е погасен по давност. Освен това ответникът не е доказал конкретно кои от остатъчните вземания са погасени и в какъв размер, а само е направил общо възражение.