Определение № 3994 от 18.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3994 гр. София, 18.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно частно гражданско дело № 20261100501547 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. чл.244 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. А., подадена чрез пълномощника адв.Р.Г. срещу решение № 20245 от 09.11.2025 г., постановено по гр.дело № 15413/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 89 състав, в частта имаща характер на определение по чл.244 от ГПК, с която е допуснато на основание чл.242, ал.1, предложение първо ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател, моли съда да отмени обжалваното решение № 20245 от 09.11.2025 г., постановено по гр.дело № 15413/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 89 състав, в частта имаща характер на определение по чл.244 от ГПК, с която е допуснато на основание чл.242, ал.1, предложение първо ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Ответникът по частната жалба- Л.Л.П., чрез пълномощника си адв.Н.Ц., в депозиран по делото писмен отговор, оспорва частната жалба и моли съда да остави същата без уважение, като неоснователна по изложени съображения. Претендира присъждане на разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Постъпилата частна жалба е депозирана в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

1

С решение № 20245 от 09.11.2025 г., постановено по гр.дело № 15413/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 89 състав е осъден на основание чл.59, ал.2 вр. чл.143, ал.2 вр. чл.146 СК бащата А. А., ЕГН **********, да заплаща на детето К. А. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л.Л.П., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 600 лева, считано от 01.04.2023 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и е отхвърлен иска за присъждане на месечна издръжка за горницата над 600 лева до претендирания размер от 800 лева. С решението на съда е допуснато на основание чл.242, ал.1, предложение първо ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

С оглед установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното определение е правилно.

Две са хипотезите на допускане на предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение - по чл.242, ал.1 от ГПК, когато с решението се присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, в който случай съдът следва да се произнесе служебно, и по чл.242, ал.2 от ГПК, в които случаи следва да има искане на ищеца за предварително изпълнение, както и да са налице останалите законово определи предпоставки. В хипотезата на чл.242, ал.1 от ГПК, за да се допусне предварително изпълнение на решението, е достатъчно с него да е присъдено вземане от изрично изброените в закона. Съгласно разпоредбата на чл.242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Съдебното решение, с което е присъдена първоначално издръжка, респективно - изменен е размерът на вече присъдена такава, подлежи на предварително изпълнение по силата на самия закон - цитираната по-горе императивна процесуална правна норма на чл.242, ал.1 от ГПК. В настоящия случай с решението е присъдена издръжка, което вземане попада сред изрично изброените в закона. Следователно предварителното изпълнение е допуснато законосъобразно. От друга страна всички изложени доводи в частната жалба са ирелевантни и не следва да бъдат обсъждани в рамките на настоящето производство по чл.244 от ГПК.

С оглед на изложеното, частната жалба следва да се остави без уважение.

Въпреки направеното искане за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат на ответника по частната жалба, предвид липсата на доказателства за тяхното извършване/ уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция/.

Настоящето определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Съгласно даденото задължително по смисъла на чл.130 от ЗСВ разрешение с Тълкувателно решение № 5 / 12.07.2018 г. по тълк. дело № 5 / 2015 г. на ОСГТК на В К С , не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК 2 въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението / чл.244 от ГПК/.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20245 от 09.11.2025 г., постановено по гр.дело № 15413/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 89 състав, в частта имаща характер на определение по чл.244 от ГПК, с която е допуснато на основание чл.242, ал.1, предложение първо ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4