Решение № 22 от 24.01.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Ловеч, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200886 по описа за 2024 година

С Електронен фиш Серия К №9482695 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на името на Е. П. Ф., ЕГН: ********** от гр. София, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 04.08.2024 г. в 11:28 часа в обл. Ловеч, ПП І –4, км. 34+900 в с. Микре, с АТСС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр.

София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС л.а. „*******“ вид – л.а. с рег. № *****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 65 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 15 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/7670636 на 09.08.2023 г.

Недоволна от издадения Електронен фиш останала жалбоподателката Е. П. Ф., която го обжалва в срок и излага, че електронен фиш е незаконосъобразен поради което моли да бъде отменен изцяло. Излага, че не оспорва твърдението, че на процесната дата е управлявала процесното МПС, но че оспорва твърдението, че посоченото нарушение е извършено на 04.08.2024 г. в 11.28 часа в населено място, както и посочената за нарушена скорост. Сочи, че на мястото не е било поставено АТСС, както и че постановеното такова не е било изправно. Сочи, че не било посочено дали АТСС е било мобилно или стационарно, с което било нарушено съществено правото и на защита, тъй като не могла да установи дали в случая е следвало да бъде съставен АУАН или ЕФ. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмените наложеното и наказание глоба.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Депозирала е писмени бележки, с които е направила искане делото да се разгледа в нейно отсъствие и е изложила аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ.

АНО – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със 1 съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима, тъй като към материалите по преписката присъстват доказателства за връчване на ЕФ лично на жалбоподателката на 30.09.2024 г., жалбата е подадена на 08.10.2024 г.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателката е извършила административно нарушение, което е квалифицирано по чл.

21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 65 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км, с превишение от 15 км/ч. Представена е като доказателство по делото и разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч , видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, в с. Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС.

От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 85 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е отдалечаващ се, т. е. след като АТСС е насочено в посока София и е снимало в двете посоки и заснетия автомобил е отдалечаващ се, то е видно, че посоката на движение на процесния автомобил е към гр.

Варна. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, съгласно представената схема. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 68 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. – 65 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3 %, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът намира, че от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място - с. Микре, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/, но неправилно като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.

Нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е посочена в обжалвания ЕФ, като привръзка на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, който текст всъщност е посочен, като нарушен. В този смисъл, посочената цифрова квалификация на нарушението не кореспондира със словесното му описание. Нормата на чл.

21, ал. 2 от ЗДвП, предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Това са знаците от група "В", с които се въвежда забрана и съответно се отменя въведена забрана. В частност това е знак В 26 "Забранено е движение със скорост, по-висока от означената". В случая, както е посочено и по - горе от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в 2 населено място - с. Сопот, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/, но неправилно е квалифицирано нарушението по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото в словесното описание на нарушението е индивидуализирано мястото, където е било заснето нарушението, а именно, че е в населеното място - с. Сопот (с посочен конкретния километър от ПП І-4), поради което не може да има съмнения, че това може да е "евентуално" път извън населено място или магистрала, където максимално разрешената скорост, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е по - висока.

Установеното относно квалификацията на нарушението дава основание на съда да измени обжалвания ЕФ, съгласно правомощията дадени му с разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т.

4, при условията на ал. 7, т. 1 от ЗАНН. От обсъдените по-горе доказателства не се установиха обстоятелства различни или непосочени в словесното описание на нарушението, които да касаят съществени елементи от състава на описаното нарушение и неговия автор.

Безспорно е, че описаното в обстоятелствената част на електронния фиш съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която обаче, неясно защо е посочена от наказващият орган, като привръзка към нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Няма данни да е осъществен състава на последната, тъй като никъде в обстоятелствената част не е отразено, че разрешената за населено място скорост от 50 км/ч е била ограничена със знак В - 26.

Приложена е обаче, правилната санкционна норма за нарушение на скоростния режим в населено място, тази по чл.182, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. При това положение се установява, че следва да се приложи закон за същото административно нарушение ( нарушение на скоростния режим в населено място), без да е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като обжалвания ЕФ се измени в частта касаеща цифровата квалификация на нарушението, като вместо посочената чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП се отрази квалификацията по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и даденото с ТР № 8 от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС разрешение относно възможността районният съд в настоящето производство да преквалифицира описаното в електронния фиш изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя ЕФ. Същото е постановено преди разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 4 и ал. 7, т. 1 от ЗАНН да са били влезли в сила на 23.12.2021 година. Съгласно даденото тълкуване от ВАС, няма пречка за субсидиарно приложение на разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК.

Следва да бъде уточнено и че цитираното тълкувателно решение на ВАС визира наказателните постановления, но мотивите и разрешението, което е дадено с него касаят и електронните фишове, по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП и с оглед обстоятелството, че електронният фиш е един от актовете, с които законът предвижда приключването на образуваното административно наказателно производство – чл. 58д от ЗАНН.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че от обективна страна жалбоподателката като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявала моторно превозно средство, със скорост от 65 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия материал.

Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателката автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС АТСС „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 017-СГ-ИСИС от 27.02.2024 год., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая 3 техническо средство 11743с0. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Разпечатката съдържа 27 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86c5df9f-4d61-4d7c-9db7-1343988a1980