Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 496 от 14.12.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 499/2021
Вид
Решение № 496
Подписан
14.12.2021
В сила
11.02.2022
Състав
Ивелина Солакова, Йордан Воденичаров, ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 496 гр. Велико Търново, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Йордан Воденичаров

Владимир Страхилов при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500499 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК в положение на повторно разглеждане на делото при условията на чл.294 ГПК.

С решение № 22/01.04.2019 г. по гр. дело № 266/2018 г. на Районен съд Е. е постановено в приложното поле на чл.127, ал.2 СК местоживеенето на малолетното дете В.Б. С.а да бъде при майката В. В. В., предоставено й е упражняването на родителските права, определен е режим на лични отношения с бащата Б. Д. СТ. във вид на свиждания, с право по времетраенето им да взима детето при себе си, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, както и за месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, осъден е да му заплаща издръжка в размер на 140 лева месечно, считано от влизане в сила на решението, до настъпване на законна причина за изменяването или прекратяването й.

Отхвърлени са исканията на бащата с противоположна / спрямо тези на майката/ насоченост като правосъден резултат .

В жалбата на Б. Д. СТ. срещу решението, подадена чрез пълномощника му адвокат Г.П. от АК В. са наведени оплаквания/ доводи/ за неправилност и необоснованост като постановено в противоречие с доказателствата и незачитане на значимите при преценката за най добрия интерес на детето, обстоятелства/ майката психологически го манипулира с цел да го отчужди от бащата; моралният й облик е опорочен , щом тя установява интимни отношения с друг мъж в семейното жилище и впоследствие избягва с него, който като настоящ неин съжител е от малцинствения/ цигански/ етнос, с много нисък интелектуален капацитет - факт , от който неминуемо ще произтекат неблагоприятни последици за правилното развитие на детето; докато то е живяло при бащата в продължение на 30 месеца, същият е полагал родителски грижи , помежду им е имало емоционална 1 привързаност- разрушена от майката ; желанието му да го отглежда е голямо ; при майката детето не разполага със самостоятелна стая , а тя за разлика от бащата няма мотивация за осигуряване на образованието му/ защото е дори без средно образование / и на редовното му здравно преглеждане, нито неговите материално- битови/ жилищни/, хигиенни и доходни условия и възможности/ - в разрез с материалния закон и разясненията по прилагането му, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 1/ 12.12.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г., които обстоятелства съвкупно разгледани сочат за негова по- висока родителска пригодност за отглеждането и възпитанието на детето/ извод, подкрепен от заключението на изслушаната съдебно- психологическа експертиза /.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго , с което да му се предостави титулярството при упражняването на родителските права , да бъде определено местоживеенето на детето при него , с посочен режим на лични отношения с майката, която да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева , считано от датата на предявяване на насрещния иск. Претендира присъждане на направените по производството разноски.

В подадения в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на жалбата, другата страна чрез пълномощника си – адвокат В.Д. от ВТАК развива съображения за пълно съответствие на решението с установените обстоятелства и изискванията на закона, противно на наведените в нея оплаквания. Претендира присъждане на направените по производството.

В с.з. страните поддържат своите доводи и искания по делото .

Предявени са искания и от двамата родители в приложното поле на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс.

В. В. В. твърди в молбата си , че с ответника Б. Д. СТ. имат дете - В., родена на *** година. През 2016 година поради упражняван от него физически и психически тормоз , предимно повлиян от злоупотреба с алкохол, напуснала обитаваното от тях жилище в гр.В. , взимайки със себе си детето. Бащата почти спрял да се интересува от него и много рядко осъществявал контакти. През 2018 г. закупила къща в с.К. , където се установила да живее с детето , своите майка и баща, както и мъж на име Й.К. от същото село, който полагал грижи за него като към собствено дете и я подпомагал с финансови средства.

Моли съдът да постанови решение, с което да й предостави титулярството при упражняване на родителските права, да постанови местоживеенето на детето при нея, да осъди ответника да заплаща за него месечна издръжка в размер на 140 лева, както и да му определи режим на лични отношения с детето : да го вижда всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00 часа, както и за 10 дни през лятото , когато майката не е в платен годишен отпуск.

Ответникът признава фактическата раздяла с майката на детето и оставането му при нея след това. Отрича да е спрял да се интересува от детето и да му е липсвало и липсва желание да го вижда и да полага грижи за него, както и приписваното му лошо поведение - злоупотреба с алкохол и агресивно отношение към майката като причина за раздялата им.

Поискал е предоставянето на родителските права и произтичащите от това положение местоживеене на детето , издръжка и режим на лични контакти с майката въз основа на изложените по горе обстоятелства , поставящи я в неравностойно с неговото положение относно родителската й пригодност, условия на живот и възможности.

Съдът като обсъди доводите на страните по реда на чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

2

Основните и значими житейски факти/ обстоятелства, относно и свързани със съвместния живот на страните в гр.В. , раздялата им в началото на 2016 г. , временното пребиваване на майката в чужбина / три месеца през 2016 година, два пъти по три месеца през 2017 година и от януари до края на юни 2018 г./, през което време детето е отглеждано в семейната среда на бащата, трудовата им заетост/ незаетост и доходни възможности, трайното установяване на майката с детето в с.К., съжителството й с друг мъж , с когото се е сближила още през 2015 г., привичната и прекомерна понякога употреба на алкохол от бащата, съжителството му с друга жена и нейното малолетно дете, положението, психологическото/ емоционалното/ и здравно състояние на детето В. , материалнобитовите условия в семейната среда на всеки от родителите , в която е живяло и живее, участието на преките роднини от втора степен / баби / в неговото обгрижване/ безспорни в голямата си част- с изключение например на отричаното обстоятелство за прекомерна употреба на алкохол от бащата/, както и други, са установени от/ пред първоинстанционния съд чрез събраните по делото множество писмени доказателства, свидетелски показания, обясненията на страните и данните на представените социални доклади на ДСП- гр. В. и ДСП -гр.Е. .

Тъй-като въззивният съд изцяло възприема съответните фактически констатации, изложени в мотивите на обжалваното решение, то препраща към тях и е ненужно/ практически нецелесъобразно/ да ги преповтаря в подробности- чл.272 ГПК.

Спорът въз основа на тях обаче подлежи на цялостно решаващо преразглеждане, тъй-като оплакванията в жалбата ги засягат по всички въпроси, включени в обхвата на чл.127, ал.2 СК – чл.269 ГПК.

При разрешаването на тези въпроси е необходимо да се прецени кой е най- добрия интерес на детето - понятие, чието смислово съдържание е очертано в текста на пар.1, т.5, б.»а»- «ж» ДР на ЗЗакД/ желанията и чувствата му , физическите, психическите и емоционалните му потребности, възрастта, пола , миналото и други характеристики; опасността или вредата , която му е причинена или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за него, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства , имащи отношение към него / въз основа на конкретните факти/ обстоятелства по делото, при съобразяване на комплекса от показатели , посочен в ППВС № 1/74 г., част от които са и нормативно установени в текста на чл.59 ал.4 СК, а именно: възпитателските качества и морала на родителите, грижите и отношението към детето , изявената готовност да го отглеждат, привързаността м у към всеки от тях , полът и възрастта м у , помощта на трети лица, социално обкръжение и материалните условия на живот.

Целта е чрез съответни ползи да се осигури неговото нормално физическо, умствено , нравствено и социално развитие- чл.124, ал.1 СК.

Законът да не поставя предимство на майката пред бащата при определяне от съда кому да възложи след развод или фактическа раздяла , упражняването на родителските права, само защото е майка и такъв е естествения обичай в обществото.

Но напълно разбираемо е , че природното и социално качество майка в значително преимущество на случаите, е решаващо, щом по конкурентните показатели / при спор с бащата/ се наблюдава относително равенство или няма поведенчески пороци от такова смущаващо и вредно естество , че категорично да опровергават пригодността на жената , която е родила детето да бъде добра майка, т.е. да носи и изявява с достойнство посоченото качество.

3

По показателите реални способности за полагане на лични грижи/ отглеждане за / н а детето/ хранене, обличане, хигиенно обслужване, контрол върху образователното му развитие и цялостно внимание/ , принципно необходими във всяка една житейска ситуация при нормално стечение на обстоятелствата, изявена готовност да го отглеждат всеотдайно, възможността да разчитат на помощта на свои близки за това и осигуряване на потребните му материални условия за живот в хигиенно- битово отношение като една скромна достатъчност , както и на безопасна и сигурна социална и семейна среда, отношението им към него/ има се предвид онова внимателно и любящо отношение по природа присъщо на родителя, при което няма място за егоистични прояви на пренебрежение/, позициите на двамата спорещи родители в стремежа им да постигнат желания правораздавателен резултат, следва да се приемат за относително изравнени/ доказателство в тази насока е , че детето обективно не е страдало и не страда от недостиг на грижи , внимание и необходимите му социални и натурални блага /.

По показателя възпитателни качества също би могло да се приеме, че двамата / дори и да имат неизбежни пропуски в тази сложна дейност , което е нормално / са в относително изравнени възможности, разглеждани според техните конкретни нравствени особености , навици, начин на живот и интелектуално ниво в теоретичната сфера на общоприетите изисквания да се показва с думи и действия и умело / без принуда / поучително да се налага на детето какъв начин на уместно поведение/ добри практични модели / трябва да усвои в живота за изграждане на представите му за добро и лошо , редно и нередно , правилно и неправилно.

Този извод следва от положението , че няма установени по делото дотолкова смущаващи обстоятелства, сочещи на едни видимо по-занижени умения на някой от тях / обстоятелството , че в присъствието на детето, бащата нарича мъжа, с който съжителства майката с презрително определение : „оня циганин“, наистина е лош „възпитателен“ пример на опит да внуши/ предаде ненавистното си отношение към човек , в чиято семейна среда живее то, но като цяло е недостатъчен да промени горния извод/.

Така установената относително равностойна родителска пригодност по горните показатели, според убеждението на съда дава основание да се приеме , че титулярството при упражняването на родителските права, свързани както с дължимите грижи , превърнати в правни/ защото са от високо морално естество / задължения по смисъла на чл.125 от СК, така и с различни видове представителство и съдействия, произтичащи от законите, следва да се предостави на майката , с логическата последица на определяне на преимущественото местоживеене на детето при нея, по следните съображения: