Решение № 415 от 21.07.2020, Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И

Е гр. К., 21.07.2020 година

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 13.07.2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 736 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Гражданско дело № 736/2020 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от Х.Д.Г., ЕГН ********** *** против ЗД “Д.з.“ АД, ***, ЕИК ********* гр. София с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД с цена на иска: 5 000,00 лева.

Ищецът, чрез процесуалният си представител сочи, че на ****.2017 г. около 07:40 ч. товарен автомобил марка „************ Л ******“ с рег. номер ********, с прикачено ремарке „********с рег. № ********, управляван от М.С.В., с ЕГН: ********** при движението си в посока изток-запад по локално платно на ПП-1-6 за входа към гр. К. към бул. „*********“ в гр. К., блъска велосипедиста Б. Д.Г. – брат на ищеца, с ЕГН: **********, като при удара гумата на велосипеда контактувала с дясната страна на предната дясна част на бронята на товарния автомобил. Вследствие този контакт, велосипедът се наклонил на дясно и последвало падане на велосипеда на дясната си страна към земята и удар на дясната ръкохватка на кормилото в асфалта, при което по нея се образувало протриване. При падането на велосипеда върху пътното платно, от него се отделило и изпаднало тялото на Б. Г.. Вследствие падането, той получил тежки травматични увреждания.

Сочи, че на мястото на ПТП - то от ****.2017 г. пристигнал екип на спешна медицинска помощ, който откарал Б. Г. ***. Бил преместен в УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. *****“ - С., където бил приет в тежко общо състояние и му били направено прегледни, консултации и множество изследвания.

Въпреки оказаната медицинска помощ и реанимационни мероприятия, в 19:00 ч. на 26.02.2017 г. Б. Г. починал вследствие тежките травми от претърпяното ПТП.

Твърди, че причината за настъпването на горепосоченото събитие било виновното поведение на водача на товарения автомобил с рег. № ******** - М.С.В., с ЕГН **********, който нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, неспирайки на пътен знак „Б2“, отнемайки предимството на движещия се по пътя с предимство велосипедист и по този начин по непредпазливост причинил смъртта му.

Сочи, че било образувано досъдебно производство с № 284зм253/2017 г. по описа на РУ на МВР - К. за извършеното престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 16. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Обвиняемият М.С.В. бил осъден с влязла в сила Присъда № 4 от 28.01.2020 г., постановена по НОХД № ***/2019 г. от Окръжен съд - гр. С..

Сочи, че управляваното от виновния водач тежкотоварно МПС притежавало валидно сключена застраховка гражданска отговорност, валидна до 19.07.2017 г. към ответното застрахователно дружество - „Д.З.“ АД, с ЕИК *********.

Твърди, че смъртта на брат му Б. Д.Г. променила изцяло в негативна посока неговия живот, тъй като помежду им съществувала силна и специална емоционална връзка. Грижили се един за друг и си помагали постоянно. Той бил с 6 /шест/ години по - голям от него. Двамата израснали в семейната им къща в с.

Присадец, обл. Хасково, общ. Тополовград. След като брат му навършил пълнолетие заминал да работи за град К., където се установил. Той го последвал, тъй като не искал да се отделя от него.

Сочи, че след настъпването на инцидента на ****.2017 г., изпитал дълбока душевна болка от случилото и незабавно посетил болничното заведение, в което той бил настанен. Смъртта на брат му, му причинила емоционални страдания.

Сочи, че подал писмена молба претенция до ответника за изплащане на дължимо обезщетение в размер на 5 000 лева, съгласно нормата на § 96. ал. 1 от КЗ, представляващи причинените му неимуществени вреди (болки и страдания), но на 31.03.2020 г. получил отказ. Подал писмено възражение по реда на чл. 108. ал. 6 от Кодекса Застраховането, но ответникът не се произнесъл в законоустановения 7 дневен срок.

Моли съда да осъди на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на З.то, вр. чл. 86 от ЗЗД Застрахователно компания „Д.З.“ АД, *** 1504, р-н Оборище. бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, представлявано от Д.Х. Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.и Р.Ц.Д. да заплати в негова полза сумата в размер на 5 000,00 (пет хиляди) лева, представляваща претърпените от него неимуществени вреди, следствие на настъпилата на 26.02.2017 г. смърт на неговия брат, причинена от М.С.В., с ЕГН ********** чрез застрахованото към ответното дружество МПС с номер на полица „гражданска отговорност“ № BG/08/*******.

Моли съда на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите да осъди ответника да изплати в негова полза и законната лихва до окончателното изплащане на задължението, считано от датата на подаване на настоящия иск, а именно 14.04.2020 г.

Претендира за разноски. Посочва банкова сметка.

***. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Намира исковете за процесуално допустими, но неоснователни.

Твърди, че ищецът нямал право на обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на пострадалото лице.

Сочи, че претенцията на ищеца се базирала на постановеното Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по т. д. № 1 по описа на ВКС, ОСНГТК за 2016 г.. като до 21.06.2018 г. същата била изцяло неоснователна само въз основа на установеното в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и обявеното с ТР за изгубило сила Постановление № 2 от 30.11.1984 г., тъй като ищецът не попадал в кръга лица, които са материално правно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на пострадалото лице.

Съгласно т. I от ТР № 1/2016 г., материално правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък били лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. В ТР ВКС посочвало и предпоставките, които следвало да са налице за да се приеме, че тези неимуществените вреди било справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на ТР изрично се сочило, че правото да се получи обезщетение не било абсолютно, както за кръга лица определен с Постановленията от 1961 г. и от 1969 г., така и на всички останали.

Сочи, че в случая ищецът попадал в кръга лица, които по изключение можели да бъдат материално правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на пострадалото при процесното ПТЛ лице.

Твърди, че се имало предвид връзката, създадена в рамките на изключителна ситуация, следствие от особени житейски обстоятелства. Сочи, че от така ангажираните към исковата молба доказателства не се установило кумулативното наличие на всички предпоставки, които да обуславят неимуществени вреди подлежащи на обезщетяване съгласно постановеното в ТР.

Сочи, че към датата на ПТП пострадалият бил на 76 г. а възрастта на ищеца - на 70 г. като от

1959 г. до датата на смъртта на пострадалия, ищецът не живял в едно домакинство с него. Ищецът бил в едно домакинство с пострадалия само през първите дванадесет години от живота си, т. е. в най - ранна детска възраст.

Твърди, че нямало данни и през последните 60 г. пострадалият да е отглеждал или полагал извънредни грижи за ищеца, извън обичайните за родствената им връзка. Ищецът бил на възраст, в която отдавна не подлежал на отглеждане, издръжка или каквато и да е зависимост от пострадалия. Пострадалият към датата на ПТП бил на възраст от 76 г. при средна продължителност на живота при мъжете от този регион в България от 70 г., т. е. на възраст, в която по - скоро последният би се нуждаел от подкрепа.

Твърди, че липсвала сочената от ВКС особено близка привързаност.

Сочи, че в ТР ВКС бил категоричен, че

„Наличието на особено близка житейски връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.

Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението па неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД“.

Оспорва наличието на всички нужни съгласно ТР предпоставки за основателност на претенциите.

Сочи, че в настоящото производство се търсило ангажиране на договорната отговорност на Дружеството, която отговорност била функционално обусловена от наличието на гражданска такава у застрахования водач. За да е налице деликтна отговорност обаче, следвало да има виновно извършено противоправно деяние (действие или бездействие) от страна на водача в пряка причинно следствена връзка с което ищците да търпят претендираните вреди. Счита, че по делото не били ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от страна на застрахования в Дружеството водач.

От ангажираните към исковата молба доказателства ставало видно, че пострадалият нарушил правилата за движение по пътищата, като в качеството си на участник в движението - подробно изброени в отговора на исковата молба.

Сочи, че пострадалият имал обективната възможност да предотврати процесното ПТП, като своевременно преустанови движението си с велосипеда или алтернативно заобиколи отнемащото предимството му

МПС.

Оспорва твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването на същото отговорност носил застрахован в Дружеството по задължителна застраховка „Граждански отговорност“ на автомобилистите водач.

Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия велосипедист.

При условията на евентуалност, в случаи, че съдът приеме исковете за доказани по основание, сочи, че намира исковете за неимуществени вреди за завишени и неотговарящи на реално претърпените душевни болки и страдания.

Намира твърдените в исковата молба неимуществени вреди и отношения на ищеца с пострадалия за неоснователни и недоказани в сочените обеми, както и, че същите били изложени основно за целите на настоящото производство, с оглед оправдаване на търсеният висок размер на застрахователно обезщетение.

Установили, че процесната искова молба била абсолютно идентична по твърдения в обстоятелствената част с исковата молба подадена от сестрата на пострадалия, по която е образувано гр. д. № 737 по описа на РС - К., 4 с - в за 2020 г.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

По делото е приета като доказателства Присъда № *********.2020 г. по НОХД ***/2019 г. на Окръжен съд С., от която е видно, че М.С.В., ЕГН ********** е признат за виновен за това, че на ****.2017 г. в гр. К. при управление на МПС - товарен автомобил с марка „*******“ с рег. № *******, нарушил правилата за движение, като по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Д.Г..

По делото са представени като писмени доказателства: Обвинителен акт

№ 701/2017 г. от 11.12.2019 г. на Окръжна прокуратура - С.; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица изд. от С.К. - мл. Автоконтрольор при РУ гр. К.; Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с вх. номер *********-*** от 11.01.2019 г.; Комплексна автотехническа оценителна и съдебномедицинска експертиза от инж. И. Ч. - съдебен експерт към

ОС гр. С. и инж. Т. П.-съдебен лекар към ОС гр. С.; застрахователна полица BG/08/*******; Удостоверение за съпруг, съпруга и родствени връзки.

По делото се събраха гласни доказателства.