Определение № 458 от 22.04.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 458 гр. Бургас, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г.а Стоянова като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а Стоянова Частно наказателно дело № 20252100200854 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. С. К. от АК - Бургас, пълномощник на Е. С. Я., С. С. Я. и А. С. Я., в качеството им на наследници на пострадалия С.

Н. Я., срещу постановление от 18.06.2025 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Сливен, с което на основание чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 108/2019 г. по описа на ОСлО при ОП – Бургас, в частта касаеща обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК, вр. чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, вр. чл. 83, ал.

1, вр. чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ, вр. с т.1.4, т.2.4.4, вр. т.2.4.4.1, вр. т. 2.4.4.2, вр. т.3.4.3.4.7, вр. т.3.4.3.4.7.1 от Медицински стандарт „Гръдна хирургия“, вр. с т.

4 от Общите правила за добра медицинска практика, водено срещу Б. Д. Б..

В жалбата, по повод на която е образувано настоящото дело, са наведени доводи за неправилност на атакуваното постановление.

Жалбоподателят настоява, че разследването по делото не е проведено обективно, всестранно и пълно, като не са изследвани всички обстоятелства и не взети всички мерки за разкриване на обективната истина. Изразява становище, че изготвените на досъдебното СМЕ са необосновани, възникват съмнения за тяхната правилност и липсват ясни и категорични отговори на поставените въпроси. В последната такава експертиза се съдържали препратки към предходни експертизи. Посочва, че прокурорът е отказал назначаването на нова повторна експертиза, което определя като парадокс, тъй като отказвайки назначаването на исканата експертиза, държавното обвинение е 1 демонстрирал позицията си за обоснованост и правилност на заключението, а в постановлението е приел точно обратното, че към същото следва да се подходи с резерви. Според адв. К., последната СМЕ, оспорена от пострадалите, налага извода, че извършването на онези пропуснати от д-р Б. действия, би дало по-голям шанс на Я. да преживее. Този извод, би могъл да бъде отнесен към действията/бездействията и на други медицински лица, с оглед на което е необходимо вещите лица да отговорят конкретно, ясно и точно на следното: Какви действия е следвало да се предприемат спрямо Я., след постъпването му в Шокова зала на УМБАЛ-Бургас, от кого и на последно място извършването им би ли му дало по-добър шанс да преживее. Отделно от това, защитата счита, че прокурорът не е изпълнил задължителните указания на двете съдебни инстанции, дадени му с определението за отмяна на предходното прекратително постановление. Нещо повече, постановлението предмет на съдебен контрол в настоящия случай, е с идентично съдържание с отмененото. Моли, прокурорският акт да бъде отменен и делото бъде върнато на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдът, след като се запозна с атакувания прокурорски акт, като взе предвид изложените в жалбата доводи, материалите, приложени в досъдебното производство и като провери правилността на атакуваното постановление в рамките на своите правомощия по чл. 243, ал. 4 от НПК, намира следното:

Предмет на проверка е постановление на ОП – Сливен за прекратяване на наказателно производство, в частта касаеща обвинение по чл.

123, ал. 1 от НК, вр. чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, вр. чл. 83, ал. 1, вр. чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ, вр. с т.1.4, т.2.4.4, вр. т.2.4.4.1, вр. т. 2.4.4.2, вр. т.3.4.3.4.7, вр. т.3.4.3.4.7.1 от Медицински стандарт „Гръдна хирургия“, вр. с т. 4 от Общите правила за добра медицинска практика водено срещу Б.Д.Б.

Жалбата е подадена от наследниците на пострадалия законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустима. в

Разгледана по същество, същата е основателна.

Досъдебно производство № 108/2019 г. по описа на ОСлО при ОП – Бургас, ръководено от ОП – Сливен е образувано на 16.06.2018 г. , във връзка с престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това че на 16.06.2018 г., около 12:45 часа, на ул. „К.Б. *“ в гр. П., обл. Бургас, пред 2 комплекс „С. р.“, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ***** са нарушени правилата на ЗДвП и по непредпазливост е причинена смъртта на велосипедиста С. Я., ЛНЧ: ******.

С постановление на ОП-Сливен от 16.05.2025 г., на основание чл.

243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК , досъдебното производство спрямо водача К.Х. е прекратено поради смъртта му.

Понастоящем досъдебното производство се води във връзка с повдигнатото на 14.07.21г. обвинение спрямо Б. Д. Б., за престъпление по чл.

123, ал. 1 от НК, вр. чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, вр. чл. 83, ал. 1, вр. чл. 81, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ, вр. с т.1.4, т.2.4.4, вр. т.2.4.4.1, вр. т. 2.4.4.2, вр. т.3.4.3.4.7, вр. т.3.4.3.4.7.1 от Медицински стандарт „Гръдна хирургия“, вр. с т. 4 от Общите правила за добра медицинска практика.

В хода на разследването са били извършени множество процесуалноследствени действия – разпитани са в качеството на свидетели лицата Д. Л., Г.

Ч., Д. С., Т. Д., Е. Я., Я. С., Л.К., В. С., Х. Х., В.И., Ц. Ц., С. О., Е. Д., Й. Б., Д.

К., Р. З., Е. Ч., А. Х., С. Ч., М. Г., А. М., Е. Д., К. С., К. Х., Г. М./поч./, К. К., М.

Д., извършени са оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, събрани и приобщени са веществени доказателства по делото, на които са извършени съответните огледи; назначени били различни експертизи – техническа, химическа (токсикологична) и допълнителна към нея, комплексна автотехническа, съдебномедицински експертизи – единична и допълнителна към нея, тройна, петорна и две допълнителни към нея, и такава, включваща в състава си осем вещи лица, като заключенията по всяка от изброените експертизи са обективирани в приложените по делото протоколи. Приложени наред с това са и многобройни писмени доказателства - справки, докладни записки, писма, длъжностни характеристики, графици за дежурства, протоколи от извършени от различни държавни институции и органи проверки, значителен обем медицински документи и резултати от извършени изследвания, справки за съдимост и за нарушител/водач и други.

С постановление от 24.07.2024 г. прокурор от Окръжна прокуратура – Сливен, на основание чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 от НПК, е прекратил наказателното производство по сл. дело № 108/2019 г. по описа на ОСлО при ОП – Бургас, в частта касаеща обвинението спрямо Б. Д. Б., поради неговата недоказаност.

3

Постановлението на прокурора е било обжалвано от наследниците на С. Н. Я. – Е. Я., С. С. Я. и А. Я.. С Определение № 1031/17.09.2024 г., постановено по ЧНД № 1087/2024 г., състав на Окръжен съд – гр. Бургас го е отменил и върнал делото на прокурора за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.

Съставът на съда е кредитирал изцяло изготвените по делото съдебномедицински експертизи като правилни, обосновани и изготвени от компетентни в своята област вещи лица. Приел е, че във всяка една от тях се съдържа убедителен и еднозначен извод, че при постъпването си в спешното отделение пострадалият е бил в критично състояние, с изразен задух и двустранно отслабено до липсващо дишане. Като единствен начин за подобряване състоянието на пациента, вещите лица са посочили извършването на медицинска операция – торакоцентеза – за евакуация на наличния в гръдната кухина въздух. Също така, е обърнал внимание и категоричната позиция на вещите лица, че тази хирургична интервенция е следвало да бъде направена непосредствено след завършване на образните изследвания на гръдния кош, установяващи несъмнено наличието на пневмоторакс, като не е било необходимо изчакването за формиране на екип и преместването на пострадалия в операционна зала. В случай на спешност, какъвто е бил настоящият, торакоцентеза е допустимо да бъде извършена в Шокова зала или ОАИЛ, независимо от възможните рискове и липсата на анестезиолог – реаниматор, тъй като присъстващите в случая лекари са били с нужните знания и умения, за да заместят хирургичния екип. Съдът е дал вяра на заключенията по изготвените на досъдебното производство петорна и осморна медицински експертизи, вещите лица по които единодушно и мотивирано са посочили, че инфекциозните усложнения не настъпват непосредствено след такава тежка транспортна травма и че съществуват достатъчно медицински средства за овладяване на евентуална внесена инфекция. Също така експертите – медици са допълнили, че в случая рискът от неизвършването на торакоцентеза надвишавал този от евентуално развитие на усложнения впоследствие. Изрично са посочили, че при констатираната от обв. Б. необходимост от спешно лечение, не е имало основателна причина за неизвършване на торакоцентеза непосредствено след установяването на пневмоторакс. Съдът е приел, че посочените заключения по изготвените СМЕ кореспондират със заключението на съдебномедицинската експертиза за оглед 4 и аутопсия на труп, съгласно която пострадалият Я. имал наранявания по гърдите, горните и долните крайници, както и по главата. Като причина за смъртта на пострадалия в заключението е посочена остра дихателна недостатъчност, настъпила вследствие на гръдна травма и хистологичната находка. По тези съображения е приел за необоснован крайния извод на прокурора за липса на конкретно виновно поведение от страна на обв. Бинев и на причинно-следствена връзка между допуснатите от него нарушения на нормативно установените правила и настъпилата смърт на пострадалия, а прокурорският акт е постановен при едностранчива и неправилна оценка на доказателствения материал.

По протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Сливен пред Апелативен съд – Бургас е било образувано ВЧНД № 243/2024 г. по описа на съда, като с Определение № 253/11.11.2024 г. определението на БОС е било потвърдено.

След връщане на делото на прокурора са били извършени допълнителни процесуално-следствени действия – изискана е била и представена от „УМБАЛ – Бургас“ АД справка, в която е посочено, че към 16.06.2018 г. Спешно отделение при „УМБАЛ Бургас“ АД е разполагало с медицинска апаратура, необходим за спешни и животозастрашаващи състояния на пациенти, съгласно Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Спешна медицина“, а изисквания за инструментариум не са налице в Стандарта. По отношение на останалите медицински стандарти за осъществяване на медицинска дейност, като източник на повишена опасност, в т.ч. и „Гръдна хирургия“ , е наличен необходимия инструментариум в Операционен блок на болницата, както и в съответните болнични отделения, като в случаите, когато е налице такъв за извършване на торокоцентеза, медицинският инструментариум се доставя от операционната зала или съответното отделение за провеждане на процедурата в Шокова зала. В справката е посочено, че на процесната дата за осигуряване на медицински инструментариум в Противошокова зала на лечебното заведение е била С. М. Ч. – **** на Приемно спешно отделение при „УМБАЛ – Бургас“АД. Към справката са приложени инвентарен списък на оборудването в Приемно спешно отделение на „УМБАЛ Бургас“ АД към 16.06.2018 г., инвентарен списък на оборудването в Операционен блок на „УМАБ Бургас“ АД към дата 16.06.2018 г., копие на трудов договор на м.с. С.

5

Ч. – ****сестра към 16.06.2018 г., копие на длъжностна характеристика на м.с. С. Ч. – **** сестра към 16.06.2018 г. Проведени са допълнителни разпити на обв. Б., както и допълнителни разпити на свидетелите С.Ч., Р. З., Е. Ч., А.

Х., М. Г., Е. Д., К.С., А. М., К. К., Е. Я..

След приключване на разследването, прокурорът отново е възприел становището си от предходното постановление за прекратяване на наказателното производство, като е приел, че обвинението спрямо обв. Б. не е доказано. В обжалваното постановление, прокурорът е възпроизвел същите съображения и дословно преповторил тези от предходното отменено вече прекратително постановление.

Съдът намира, че последното обжалвано постановление на ОП Сливен е необосновано и незаконосъобразно по следните съображения: