Решение № 56 от 12.03.2024, Районен съд - Ботевград
- Съд
- Районен съд - Ботевград
- Дело
- Гражданско дело 589/2023
- Вид
- Решение № 56
- Подписан
- 12.03.2024
- Състав
- Катерина Въткова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 500, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 56 гр. Б., 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: К.В.Н. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от К.В.Н. Гражданско дело № 20231810100589 по описа за 2023 година
С исковата молба от ЗЕАД „***“ АД срещу Е. Г. Ц. е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за сумата от 1476,78 лв. – главница, представляваща регресно вземане по застрахователна полица № *** с валидност от *** г. до *** г., във връзка с настъпило ПТП на *** г., ведно със законната лихва върху главницата от *** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № *** г. по описа на РС – Б..
Ищецът твърди, че на *** г. в гр. С., на бул. „***“ ответникът и водач на т.а.
„Пежо Партнер“ с рег. № *** се движел с несъобразена скорост и ударил движещия се пред него т.а. „МАН“ с рег. № ***, на който били причинени щети, подробно описани в исковата молба. Гражданската отговорност на ответника била застрахована при ищцовото дружество. Собственикът на увредения товарен автомобил „МАН“ с рег. № *** предявил претенция срещу ищеца за заплащане на обезщетение. Такова му било изплатено на 02.10.2020 г. в размер на 1476,78 лв. Твърди се, че ответникът се е отклонил от проверка за алкохол след инцидента. Изпратена му била покана да възстанови на ищеца изплатената сума, но плащане не последвало. По същество искането към съда е да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца процесната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноските в заповедното и в настоящото исково производство.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирал отговор.
1
В откритото съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители заявяват, че поддържат доводите и исканията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От Застрахователна полица № *** от 07.01.2020 г. се установява, че „***“ ЕАД, собственик на процесния товарен автомобил „Пежо Партнер“ (съгл. представеното Свидетелство за регистрация – част I), управляван от ответника, е сключил застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с валидност от *** г. до *** г.
Съгл. Констативен протокол № *** г., изд. от СДВР, отдел „Пътна полиция“, местопроизшествието е посетено от дежурен полицейски инспектор, като се касае за ПТП, настъпило между два товарни автомобила на *** г., около 9:00 ч., на бул. „***“ около 150 м. след връзката със Северна скоростна тангента. В протокола е отразено, че водачът на единия товарен автомобил - ответникът Е. Г. Ц. не е изпробван за алкохол, самоволно е напуснал УМБАЛ „***“ – гр. С., а другият водач на т.а. „МАН“ с рег. № *** не е употребил алкохол, изпробван е с Алкотест Дрегер 7510 № **, проба № ***.
Съгл. отразеното в протокола, освен материалните щети по двата автомобила, е налице и пострадал, а именно ответникът Е. Г. Ц., за когото е изрично посочено, че е освободен от ИСУЛ с работна диагноза травма на главата.
Аналогична фактическа обстановка е приета за установена и в съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № *** г. Въз основа на цитирания АУАН е издадено Наказателно постановление № *** от *** г. В същото се установява, че на *** г., около 9:00 ч., на бул. „***“, водачът на т.а. „Пежо Партнер“, с рег. № *** Е. Г. Ц., движейки се по бул. „***“ с посока на движение от гр. С. към с. Я. и след връзката за Северна скоростна тангента поради скорост, несъобразена с интензивността на движението, реализира ПТП с движещия се пред него т. а. „МАН“ с рег. № ***, като водачът Е. Г. Ц. напуска самоволно и УМБАЛ „***“ – гр. С., самоволно е напуснал мястото на ПТП, без да изчака компетентните органи на МВР. С така описаните действия административно – наказващият орган е приел, че водачът е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2., бук. А ЗДвП, за което са му наложени съответните наказания. Видно от инкорпорираната в НП разписка, на *** г. наказателното постановление е връчено на нарушителя и е влязло в законна сила на *** г.
Със Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 23.09.2020 г. застрахователят и ищец в настоящото производство е уведомен за щети по т.а. „МАН“ с рег. № ***, нанесени при удар с друг автомобил.
2
Според Удостоверение рег. № *** г., изд. от МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“ до ищцовото дружество, ответникът Е. Г. Ц. е напуснал (не се уточнява дали местопроизшествието и/или болничното заведение), съставен му е АУАН за нарушаване разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А ЗДвП, а впоследствие срещу същия е издадено и наказателно постановление, което към датата на изготвяне на удостоверението не е връчено на нарушителя, респ. не е влязло в сила.
С последващо Удостоверение рег. № *** г., изд. от МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, застрахователят е уведомен, че въпросното наказателно постановление е връчено на отв. Е. Г. Ц. на *** г. и е влязло в сила на *** г.
Съгласно Опис на претенция № *** г., Опис – заключение по претенция № *** г. и Доклад по щета № *** г., разходите за подмЯ., демонтаж и монтаж на детайли по увредения т. а. „МАН“ с рег. № ***, както и труд, възлизат общо на 1476,78 лв.
От Преводно нареждане рег. № ***2 г. се установява, че сумата от 1476,78 лв. е изплатена от застрахователя ЗЕАД „***“ АД на собственика на т. а. „МАН“ с рег. № ***. Като основание за плащането в преводното нареждане е посочен съответният номер на щетата.
С Регресна покана изх. № *** г. ищцовото дружество уведомява ответника, че в качеството на негов застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ е изплатило обезщетение в размер на 1476,78 лв., поради което и съгл. чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ предявява регресни права срещу ответника в качеството му на причинител на вредите. Регресната покана е получена от ответника на 05.09.2022 г.
Според заключението от САТЕ, което съдът кредитира като аргументирано и обективно, механизмът на настъпване на ПТП е твърденият от ищеца, настъпилите вреди са в причинно – следствена връзка с механизма на ПТП, а стойността на ремонта надвишава претендираната.
Ищецът е инициирал заповедно производство за процесното вземане, в рамките на което е издадена Заповед № *** г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на РС – Б.. Срещу така издадената заповед ответникът своевременно е подал възражение по чл. 414 ГПК, в което сочи, че е бил откаран в ИСУЛ за предоставяне на неотложна медицинска помощ, самото място на ПТП напуснал с линейка на УМБАЛ „***“ – гр. С., никой не е искал от него да бъде проверяван за алкохол, а от болничното заведение го предали на близките му и му отказали последващо лечение, тъй като бил с прекъснати здравноосигурителни права. На посочените основания ответникът възразява срещу твърдението виновно да се е отклонил от проверка за алкохол и счита регресната претенция за неоснователна.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл.
3
415 от ГПК във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.
За уважаване на иска, ищецът е необходимо да се докаже кумулативното наличие на следните материално - правни предпоставки: 1) валидно свое застрахователно правоотношение със застрахования към момента на ПТП-то, покриващо съответния риск; 2.) реализиране на застрахователно събитие; 3.) противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се в действие или бездействие – в случая отклоняване от проверка за алкохол) ; 4.) настъпили за застрахования имуществени вреди, установени по размер; 5.) причинно – следствена връзка между противоправното поведение и вредите по автомобила 6.) извършено плащане в съответния твърдян размер от страна на застрахователя към пострадалия от ПТП-то собственик на лекия автомобил.
По делото е доказано, че ищецът и ответникът са били във валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща риска от причиняване на имуществени и неимуществени вреди на трети лица от страна на собственика и/или водача, свързани с притежаването и/или използването на МПС.
Доказан е и механизмът на настъпване на ПТП, виновността на ответника за настъпване на ПТП, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди. Доказан е видът и размерът на вредите, както и фактът за обезщетяването им от ищцовото дружество – застраховател.
Съществен за основателността на иска по с чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ обаче е въпросът дали поведението на ответника представлява виновно отклонение от проверка за алкохол. Макар и във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 пр. последно от КЗ (отм.), който текст е аналогичен на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, Върховният касационен съд е дал еднозначния отговор, че отклонението от проверка за алкохол не е налице само поради факта, че участникът в ПТП е напуснал местопроизшествието, а подлежи на пълно и главно доказване по регресния иск (в този смисъл - Решение №113 от 11.01.2012г. на ВКС по т.д.№741/2010г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т.К. , Решение №183 от 22.11.2010г. на ВКС по т.д.№30/2010г., II т. о., ТК, докладчик председателят Р.К. и Решение №16 от 02.02.2011г. на ВКС по т.д.№374/2010г., II т.о., ТК, докладчик председателят Т.В. и др.). Само при наличието на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ за ангажирането на регресната отговорност на застрахования.
В процесния случай ищецът твърди, че ответникът самоволно е напуснал лечебното заведение УМБАЛ „***“ – гр. С., където му е оказана медицинска помощ и не е изпробван за употреба ма алкохол. В подкрепа на това си твърдение, ищецът е ангажирал като доказателства: констативен протокол на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в който лаконично се сочи, че ответникът самоволно е напуснал лечебното 4 заведение; две удостоверения от отдел „Пътна полиция“ при СДВР до застрахователя, в които ответникът се назовава като „напуснал нарушител“ и АУАН и НП, в които словесно нарушението е описано едновременно като самоволно напускане на болница „ИСУЛ“ и като самоволно напускане на мястото на ПТП, без да се изчакат компетентните органи на МВР. Сами по себе си подобен вид констатации не обвързват съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Административно – наказателната преписка досежно процесното ПТП, изискана и представена в цялост по настоящото дело, не се съдържа доказателства, които да обосновават констатациите на органите на реда за самоволно напускане на болничното заведение (например официална информация от лечебното заведение, сведение или докладна записка от служител на МВР, който да е придружавал ответника или др.). Що се касае до евентуалното самоволно напускане на самото местопроизшествие (каквото е прието в АУАН и НП), дори в самия констативен протокол за ПТП е отразено, че ответникът е пострадал при настъпилото ПТП, поради което е откаран в УМБАЛ „***“ – гр. С. за оказване на медицинска помощ. Последното изключва извод за самоволно напускане на местопроизшествието.
В заключение ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване конкретните обстоятелства, при които ответникът е напуснал болничното заведение, не е доказал спрямо ответника да са предприемани действия по изпробване за употреба на алкохол, които той с виновни действия да е осуетил, поради което искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски има ответникът. Същият не е заявил претенция за разноски, поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса, разноски не следва да му се присъждат.
Разпечатката съдържа 37 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86c2a43a-80f1-4b84-83a3-be1130067bf8