Определение № 70 от 27.05.2022, Административен съд - Кърджали

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ … … град Кърджали, 27.05.2022 год.

Административен съд – Кърджали, ……….....… в закрито …………….….. съдебно заседание на двадесет и седми май …………………………..……….……… през 2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря …………………….........……………………............................................ разгледа докладваното от ………………. съдията Виктор Атанасов ………………..... административно дело №225 ………… по описа за ...... 2021 год. …………………. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.215, ал.1 и във вр. с чл.149, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.

Образувано е по жалба от С.М.Г. от ***, с посочен съдебен адрес за призоваване и съобщения: *** - адвокат И. Б./без представено пълномощно по делото/, против Разрешение за строеж №31 от 04.08.2021 год., издадено от главния архитект на община Момчилград, за строителството в УПИ **-*** в кв.** по ПУП на град Момчилград, на „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница”, като жалбата не е подадена но установения ред, т.е. чрез административния орган, чийто акт се обжалва, а направо до Административен съд – Кърджали, на датата 27.08.2021 година.

Жалбоподателката сочи в жалбата, че нa

17.08.2021 год. получила писмено Съобщение №255/04.08.2021 год. от Община Момчилград, с което била уведомена, че за имот, съседен на неин имот в същия град, а именно за УПИ **, с пл.сн.№**, кв.** по ПУП на град

Момчилград, област Кърджали, е издадено Разрешение за строеж №31 също от 04.08.2021 год., като било посочено, че разрешението за строеж (PC) е издадено от главния архитект на Община Момчилград и че е издадено на възложител, чиито имена също били посочени. Сочи, че видно от съобщението, разрешението за строеж било издадено за изграждане на обект, определен като: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване – работилница”. Жалбоподатевката заявява, че в дадения й с това съобщение срок за обжалване и на основание чл.149, ал.1, във вр. с чл.147, ал. 1 от АПК, оспорва издаденото от главния архитект на Община Момчилград Разрешение за строеж №31/04.08.2021 год., както и че с цитираното съобщение до нея, волно или неволно, не били приложени никакви други документи - нито копие от оспореното PC, нито копие от ПУП и заповед за одобряването му и съответно документи за обявяване, нито виза за проучване и проектиране, ако такава е издадена и е послужила за изменение на ПУП и за допускане на автосервиз, автомивка, работилница и магазин, нито каквото и да било друго. Твърди, че по този начин тя се явявала в невъзможност да организира на нужното ниво защитата си на този етап, което щяла да направи с допълнение към настоящата жалба след приобщаването за нуждите на административното дело на цялата преписка по случая и обуславящата го преписка по одобряването на ПУП, като щяла да направи и прецизиране на доказателствените си искания или ще оттегли настоящата жалба, ако се установи липса на незаконосъобразни действия на административния орган.

Жалбоподателката заявява също, че използва тази в известна степен условна форма, тъй като в хода на настъпващата нова вълна от пандемията от Covid-19 било противопоказно пътуването й с обществен превоз, още повече предвид възрастта й (родена била през *** год.) и поради непредставянето от административния орган на самото PC, не могла да направи достатъчно точна преценка за законосъобразността на издадения административен акт. Отделно е от всичко това, жалбоподателката държи да посочи, че не била уведомена и за началото на производството по издаването на административния акт, в хода на което производство би могла да се информирам за неговите особености и да изложи доводи и възражения - арг. от чл.26 от АПК. Независимо от горното обаче счита, че разрешаването на строителство в зона за жилищно строителство на обекти, предназначени за нежилищни нужди, каквито се явяват автосервиз, работилница и автомивка, е разрешение, което не е съобразено със закона и както вече споменала по-горе, ако е издадена виза за проучване и проектиране (по чл.140 от ЗУТ), с която е допуснато в имота, за който е издадено оспорваното от нея разрешение за строеж, то тя била издадена в нарушение на закона и с нея не можело да се променят предвижданията на ПУП, съгласно който имотът й, както и процесният, попадат в зона за ниско жилищно застрояване, но не и за други дейности - автосервиз, автомивка, магазин за авточасти и работилница.

Жалбоподателката твърди, че ползването на съседния на нейния имот за автомивка неминуемо ще е свързано със струпване на автомобили, с шум и действия, които биха препятствали спокойното ползване на имота й и че ще се налага сондаж в имота за осигуряване на промишлена вода или действия за снабдяването по друг начин, а липсвала каквато и да било яснота, дали това е осигурено. Според жалбоподателката, още по-силно това се отнасяло до ползването в съседния на нейния имот на сервиз и на работилница, както и на магазин за авточасти, като счита, че извършването на подобни дейности в жилищна зона и жилищна сграда, без да са предвидени нужните паркоместа в имота на възложителя - както за живеещите в поначало административната сграда, така и за нуждите на другите дейности, не би следвало да бъде одобрявано и разрешавано и че по същият начин стоял въпросът с оттичането на отпадни води, масла, горива и пр. дейности и действия, които в случай, че изобщо би било възможно да се осъществяват в имот в жилищен район, следвало да са изрично поискани, да са обсъдени надлежно от компетентния орган по опазване на околната среда, да са изрично предвидени и надлежно разрешени. Според жалбоподателката, посочването в съобщение №255/04.08.2021 год. на Община Момчилград на чл.152, ал.1 и ал.2 от ЗУТ навеждало на мисълта, че в жилищната зона на града се предвижда да се построят и експлоатират автомивка и автосервиз с работилница, а не жилищна сграда, което показвало опит за изопачаване на духа на закона и за трайно осъществяване на дейности, които са в разрез с предназначението на жилищната територия, в която се намира нейния имот и имотът, за който е издадено оспореното разрешение за строеж, като се твърди, че било важно да се установи съответствието на така издаденото и оспорено разрешение за строеж с действащия ПУП за имота и/или законосъобразният характер на евентуално негово изменение и/или издаването на виза за проучване и проектиране, ако такова има, тъй като на нея такива не й били известни и не й били обявявани. Жалбоподателката счита, че всичко това щяло да стане в хода на процеса и след изясняването на цялата фактология, но отсега заявява, че ако се установят подлежащи на обявяване и оспорване от нейна страна административни актове, които не са й били надлежно предявени, следва да се считат оспорени с настоящата жалба, като ставало дума за ПУП и за виза за проучване и проектиране за имота, за който е издадено процесното разрешение за строеж №31 от 04.08.2021 год. на главния архитект на Община Момчилград. Счита, че ако съгласно ПУП, за УПИ ** с пл.сн.№**, кв.** по ПУП на град Момчилград е предвидено, че същият е за жилищно застрояване с нискоетажно строителство, нямало как законосъобразно с виза за проектиране например да е изменен този ПУП и в имота да се предвидят автомивка и магазин за авточасти, работилница във вид на допълващо застрояване и автосервиз е че дори и по реда на Наредба №7 от 22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони това не можело да бъде направено, респ. издаденото разрешение за строеж не можело да се основава на такова действие, освен ако не ставало дума за посоченото изопачаване на духа на закона.

Предвид липсата на яснота относно законосъобразните действия на администрацията в цялостния процес по издаването на оспореното разрешение за строеж и за одобряване на предхождащия го ПУП, жалбоподателката моли съда да образува дело за оспорване Разрешение за строеж

№31/04.08.2021 год., издадено от главния архитект на Община Момчилград и след установяване на евентуалната му незаконосъобразност, да постанови решение за неговата отмяна, като осъди издателя на административния акт да й заплати и направените по делото разноски. С жалбата са направени и доказателствени искания.

С Разпореждане №432 от 27.08.2021 год. на съда, така подадената жалба е оставена без движение, като на жалбоподателката С.М.Г. от *** е указано, че в законоустановения 7/седем/-дневен срок следва да представи надлежни писмени доказателства, с които да удостовери или докаже качеството си на заинтересовано лице по смисъла на разпоредбата на чл.149, ал.2 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/. Впоследствие, по повод постъпила по делото, на 04.10.2021 год., молба от С.М.Г. от ***, за продължаване на дадения с горното разпореждане срок, с последващо Разпореждане №510 от 04.10.2021 год. на съда, е продължен срокът за изпълнение на указанията, дадени на жалбоподателката С.М.Г. от ***, с посочен съдебен адрес за призоваване и съобщения: ***, адвокат И. Б./без приложено пълномощно по делото/, с Разпореждане №432 от 27.08.2021 год., постановено по административно дело №225/2021 год. по описа на Административен съд - Кърджали, с 15/петнадесет/ календарни дни, считано от 05.10.2021 год., т.е. до 19.10.2021 год. включително, в който срок същата следва да представи надлежни писмени доказателства, с които да удостовери или докаже качеството си на заинтересовано лице по смисъла на разпоредбата на чл. 149, ал.2 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.

В изпълнение на това разпореждане, на 20.10.2021 год. по делото е постъпила т.нар. „уточняваща молба” от С.М.Г. от ***, с посочен съдебен адрес за призоваване и съобщения: ***, адвокат И. Б./без представено пълномощно по делото/, изпратена по пощата на 19.10.2021 год., видно от положеното клеймо върху пощенския плик, с която „уточняваща молба” представя писмени доказателства, които според нея са доказателство за правния й интерес от настоящото производство против подробния устройствен план (ПУП) за УПИ ** с пл.сн.№** в квартал ** по план на град Момчилград, против виза за проучване и проектиране в същия имот и против издаденото Разрешение за строеж в същия имот с №31 от 04.08.2021 год. Жалбоподателката С.Г. счита, че представените документи установяват правния й интерес като собственик на съседен имот в контекста на чл.39, ал.2 от ЗУТ. Относно предмета на жалбата, в тази уточняваща молба заявява, че в жалбата си изрично сочи - на стр.2, абз.1 и стр.3, абз.1 и 2, че жалбата следва да се счита подадена и против подробният устройствсн план (ПУП) за процесния имот- съседен на нейния, където се явява безспорно заинтересовано лице на основание чл.131, ал.2, т.2 от ЗУТ, а така също е посочено изрично, че жалбата подава и срещу визата за проектиране, ако такава е издадена в конкретния случай. Твърди, че на границата между нейния имот (***) и процесния имот (***) е предвидено свързано застрояване, а от описанието на разрешението за строеж се виждало и че за процесния имот се променя и предназначението на предвиденото в него застрояване - вместо жилищна сграда се предвиждал и се разрешавал строеж, който ще съдържа и производствени части (нежилищни) части - автосервиз, автомивка, магазин, работилница.

Жалбоподателката твърди, че това е първият момент, в който разбира за такова предвиждане и промяна на предназначението на имот *** и има право да оспори административния акт или актове, от който те произтичат, защото пряко засягат интересите й.

В тази молба заявява, че с цел липса на неяснота уточнява, че жалбата й по настоящото адм.дело №225/2021 год. на АдмС - Кърджали, имплицитно съдържало и: 1. оспорване на ПУП, изработен за УПИ ** - *** в квартал ** по плана на град Момчилград, респ. за негова промяна и 2. оспорване на визата за проучване и проектиране, въз основа на която е издадено оспореното разрешение за строеж в същия УПИ ** - *** в квартал ** по плана на град Момчилград. Сочи, че и заповедта за одобряване на ПУП с такива предвиждания, и визата за проектиране, ако с нея са допуснати изменения в предвижданията на ПУП във връзка с предназначението на сградата в съседния на нейния имот и наличното строителство извън жилищно, и разрешението за строеж, основаващо се на тези така приети ПУП и издадена виза, се явяват административни актове, постановени в несъответствие със закона и в противоречия с административно-производствените правила, съответно подлежащи на отмяна. Заявява, че горното е посочила и в молбата си от 01.10.2021 год., налична по делото с Вх.№2047/04.10.2021 год. на АдмС - Кърджали/арг. от стр.1, абз.1-ви (края) на същата молба/ и нещо повече - изрично била посочила, че е недопустима промяна в ПУП чрез виза за проучване и проектиране и че ако такава е издадена - то оспорването да се счита и срещу тази виза.