Решение № 240 от 04.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Атанасова

Членове:

Мая Цонева

Бонка Янкова при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200334 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по две касационни жалби на подсъдимия А.

А., подадени от упълномощените му защитници – адв.Ж. Г. и адв. Р., двамата от АК Варна, срещу въззивно решение на Апелативен съд Варна, постановено по ВНОХД № 245/2022г.

В жалбите са заявени всички касационни основания по чл.348,ал.1 от НПК. Доводите, представени в допълнението към касационната жалба, подадена от адв.Ж.Г. са свързани с претендираното приложение на чл.15 от НК, тоест с оплакването за материална незаконосъобразност на атакуваното решение. Твърди се, че моментът на възникване на опасността не е съобразен както с регламентацията в нормите на ЗДвП и Правилника за неговото приложение, така и със задължителните указания на ТР 28 от 1984г на ОСНК.

Останалите касационни поводи не са аргументационно подкрепени. В допълнението към касационната жалба, подадена от адв.М.Р. е поставен акцент върху процесуалната неизрядност в дейността на въззивната инстанция, с пространни оплаквания, позволяващи систематизирането им в три насоки: 1/липса на мотиви( чл.348, ал.3,т.2 НПК), при следните проявления на посочения процесуален недостатък: 1.1.противоречие в мотивните съображения, свързани с приетия механизъм на ПТП и в същото време отсъствие на дължимата конкретика по основните факти, включени в предмета на доказване: поведението на пешеходката от стъпването и на отводнителната решетка, включително и как, според апелативният съд същата е „демонстрирала намерението си за предприеме 1 пресичане“; - изминатия път и времето за това, от момента на тръгване от отводнителната решетка, до мястото на удара; - моментът на опасност и къде се е намирал подсъдимия към възникването му; 1.2.противоречиви заключения относно доказателствените източници, въз основа на които съдът е извел изводите си и ползване на негодни, каквито съставляват предположенията; 1.3.неизпълнение на законовите изисквания за всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и аналитична дейност, несъобразена с процесуалните правила по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.

2/незаконен състав (чл.348,ал.3,т.3 от НПК) – оплакване, аргументирано от защитата, с доводи за предубеденост и пристрастност на въззивния съд, изведени от формулираните в решението изводи, като основани изцяло върху догадки и предположения за намерението на пострадалата да предприеме пресичане;

3/ограничаване процесуалните права на страните (чл.348,ал.3,т.1 от НПК) допуснато с игнориране на направени възражения, свързани с аналитичната дейност на първата инстанция и липса на отговор по доводите, свързани с противоречията в множеството експертни заключения, както и невъзможност да бъде узната действителната воля на съда, препятстващо упражняване правото на защита в пълния му обем.

Доводите, обосноваващи заявеното касационно основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК, са идентични, с аргументационните съображения, посочени в допълнението към кас.жалба от адв.Г.. Обобщено се изразява несъгласие с оценката на съда относно момента на възникване на опасност, оспорен от защитата като противоречащ както на нормите на специалното законодателство, регламентиращо материята свързана с пътищата и движението по тях, така и със задължителната съдебна практика.

В подкрепа на релевираното касационно основание по чл.348,ал.1,т.3 от НПК са изложени съображения, свързани с незаконосъобразна аналитична дейност на апелативната инстанция, като се твърди, че съществено е надценена тежестта на допуснатите от подсъдимия А. А., като водач на МПС нарушения и в същото време е игнорирана стойността на положителни за индивидуализацията на наказанието обстоятелства като продължителността на наказателното производство и същественият принос на пострадалата.

В обобщение и въз основа на съображенията, обосновали въведените касационни поводи по чл.348,ал.1,т.1 – т.3 от НПК, се отправят алтернативни искания, като се предлага ВКС да отмени въззивното решение и оправдае подсъдимия, да отмени въззивното решение и върне делото за ново разглеждане на друг състав на апелативния съд или да го измени като се намалят наложените на подсъдимия наказания.

В съдебното заседание пред ВКС, защитниците на подсъдимия А. – адвокати Ж.Г. и М.Р. поддържат касационните жалби и писмените допълнения по изложените в тях аргументи и с направените искания.

Прокурорът от ВКП намира жалбите за неоснователни. Счита, че въззивната инстанция е извършила цялостна проверка и въз основа на собствена оценка и анализ на доказателствените източници е достигнала до идентични с първата инстанция фактически констатации и правни изводи, което и е дало основание да потвърди присъдата на първоинстанционния съд. Изразява несъгласие с доводите за оправдаване на подсъдимия, 2 като счита, че същият е имал възможност да види „жената на тази отводнителна решетка преди да тръгне да пресича и в този момент тя е опасност“ и е можел да намали или да спре, за да избегне ПТП.

Частните обвинители Й.И., Н.С. и М.Б. и повереникът им адв. С.С. от АК Варна, редовно призовани не се явяват. В постъпила писмена молба, адв.С. изразява становище за неоснователност на жалбите. Счита за правилно установено по делото обстоятелството, че пострадалата е „представлявала опасност в един по - ранен момент, а не в момента на стъпване на пътното платно“, а наложеното наказание намира за занижено и без възможност за допълнително намаляване.

Подс.А.А., редовно призован се явява в заседанието пред ВКС и в лична защита поддържа доводите и изразената от защитниците позиция.

В упражнено право на последна дума моли за оправдателна присъда.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационното производство е първо по ред, след преминали две първоинстанционни и две въззивни производства. С присъда, постановена по НОХД № 1454/2020г. Окръжният съд Варна признал подсъдимия А.А. за виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“ във вр. с чл.343,ал.1 б.“в“ от НК и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което отложил, на основание чл.66,ал.1 от НК, за срок от три години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. С Решение по ВНОХД № 314/2021г., образувано по въззивна жалба на подсъдимия, подадена от защитника му адв.Р., Варненският апелативен съд отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане, поради допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с компрометиране на диференцирания ред по чл.371,т.1 от НПК- провеждане на процедурата без участието на подсъдимия в нея. При новото разглеждане на делото, проведено отново по реда на чл.371,т.1 от НПК, вторият състав на Окръжен съд Варна достигнал до същия правен резултат, като с присъда № 33 от 31.05.2022 г. по НОХД № 10/2022 г. признал подсъдимия А. за виновен в извършването на престъплението по чл.343а,ал.1,б.“б“ вр. с чл.343,ал.1 б.“в“ от НК и му наложил идентични по вид и размер наказания: лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което отложил, на основание чл.66,ал.1 от НК, за срок от три години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила. Произнесъл се по въпроса с разноските, които възложил в тежест на подсъдимия. Вторият състав на Апелативен съд Варна разгледал образуваното по въззивна жалба, подадена от адв.Р. ВНОХД № 245 по описа на съда за 2022г. и потвърдил първоинстанционната присъда с атакуваното решение, предмет на настоящата касационна проверка.

Касационните жалби са допустими, тъй като са подадени от процесуално легитимирани страни и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл.346,т.1 от НПК.

Разгледани по същество предполагат уточнението, че доводите, наведени в подкрепа на 3 оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения изискват приоритетно обсъждане, понеже евентуалното им констатиране би наложило ново разглеждане на делото и би направило безпредметно обсъждането на оплакванията за нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Ето защо и ВКС дължи произнасяне първо по основателността на възражението за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 от НПК

Разгледана на тази плоскост, жалбата на касатора, подадена от защитника му адв.Р. е основателна, макар и не изцяло по всички съображения, посочени в нея.

І.Възражението, свързано с противоречието в изложените от въззивната инстанция съображения, касателно механизма на ПТП е основателно, но ВКС намира за необходимо да уточни предварително следното:

На първо място, по начало правилно контролираният съд е откроил основния и спорен по делото момент, а именно:„..кога загиналата пешеходка е станала опасност за движението, с която подсъдимият, като водач на МПС е бил длъжен да се съобрази“ (стр.10,абз.първи от възз.решение).

На второ място, в аспекта на отправените възражения за формална аналитична дейност, следва да се посочи и това, че въпреки множеството автотехнически експертизи, релевантните за делото изходни положения - мястото на удара и скоростта на движение на подсъдимия не са разрешени противоречиво, както счита защитата. Изводът на контролираната инстанция за сходство в заключенията на вещите лица, които с нужната компетентност и при различна методика са изследвали съществените въпроси - както относно изминатото от пострадалата до мястото на удара разстояние (1м. в експертизите на вещите лица проф.М.С., проф.Д. Р. и инж.Л.М. и на вещите лица инж.А.В., инж.А.Я. и инж.Г.Д. и 1.2 м. в експертизата на вещото лице доц. д-р Р.Д.), така и относно скоростта (56,9 км/ч, според вещите лица проф.М.С., проф.Д. Р. и инж.Л.М., 59,58 км/ч, според вещите лица инж.А.В., инж.А.Я. и инж.Г.Д. и 54,5 км/ч, според вещото лице доц. д-р Р.Д.) и възприетото най-благоприятно за подсъдимия разрешение - движение с 54,6км/ч и място на удара 1.2 м. навътре в дясната лента (стр.6,възз.решение) не разкриват основателност на релевираното възражение за формален подход на съда при обсъждане на експертните заключения. Следва да се отбележи, че различието от 0,1 стотна (54,5км/ч, приета на стр.9 и 54,6 км/ч, приета на стр.6,възз.решение ) освен, че разкрива техническо по естеството си несъответствие, но и главно, предвид спорните въпроси, извън които е режимът на скоростта, не е със съществено значение.

Трето, с оглед процесуалното развитие на делото, отнесено за инстанционна проверка само по жалби, вмененото нарушение на правилата за движение, което в причинно следствена връзка е довело до съставомерния резултат, е свързано само с неизпълнение задължението на подс.А. да намали или да спре при възникнала опасност (чл.20,ал.2,изр.ІІро от ЗДвП) и в този смисъл, правилно, в съответствие и със съдебната практика, която уместно е цитирал(стр.11,абз.първи,възз.решение) контролираният съд е акцентирал върху значението на обективната възможност, преценена именно като възможност на подсъдимия да възприеме опасността, а не дали и кога същият я е възприел.

4

Независимо обаче от компетентно очертаните - основния спорен проблем по делото и началния момент на дължимото поведение на подсъдимия – от обективната възможност за възприемане на опасността, а не от момента на реалното и възприемане, както и от изяснените изходни параметри относно скоростта, с която се е движел подсъдимия и мястото на удара, базовият въпрос, свързан с идентифициране на момента на възникване на опасност е противоречиво разрешен, което и разкрива основателността на отправените в тази посока възражения.