Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 681 от 21.10.2021, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3468/2021
Вид
Решение № 681
Подписан
21.10.2021
В сила
28.02.2022
Състав
Красимира Тончева Донева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52 - чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52 - чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52 - чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52 - чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52 - чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 14, ал. 4 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. Бургас, 21.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира Т. Донева при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20212120203468 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Й. Т. против Наказателно постановление № 24/16.03.2021 г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на жалбоподателя на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/ е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева за нарушение по чл. 14, ал. 4 от ЗРВКУ.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Развиват се подробни мотиви, като се застъпва, че към датата на съставяне на АУАН е бил изтекъл тримесечният давностен срок по чл. 34 ЗАНН, доколкото нарушението и неговия автор са станали известни на органите на КЕВР най-късно на 16.06.2020 г. Твърди се, че в АУАН и НП липсват реквизити от императивен характер, като от описанието на нарушението не става ясно за какво в крайна сметка е санкциониран жалбоподателят. Счита се, че неправилно е била приложена санкционната 1 разпоредба на чл. 36, ал. 2 от ЗРВКУ, както и че деянието не е извършено виновно, а отделно от това проверката на контролните органи е извършена в нарушение на Методиката за това. Под евентуалност се иска квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощници – адв. Т.К.-Пеева-БАК и адв. И.Ц.-БАК, които поддържат жалбата по изложените в нея доводи. Пледират за отмяна на НП и присъждане на разноски.

За административно-наказващия орган се явява юрисконсулт Пеева, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, в които първо излага фактическата обстановка, възприета в НП, а след това оборва всички възражения на жалбоподателя, навеждайки доводи за законосъобразност и правилност на санкционния акт. Пледира за потвърждаване на НП изцяло и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, доколкото видно от отбелязването върху самото НП, то е било връчено на жалбоподателя на 15.06.2021 г., а жалбата е депозирана на 22.06.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

Със Заповед № З-В-5/22.05.2020г., изменена и допълнена със Заповед № З-В-10/03.07.2020 г. на Председателя на КЕВР било възложено на назначена комисия извършването на извънредна проверка за прилагане от „В“ ЕАД – Бургас на цени на услугата „пречистване на отпадъчни води“ за времето от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. и доставяне на вода на друг В оператор. В проверката участвал и св. И.С. – на длъжност гл. експерт в отдел „Контрол и решаване на спорове – водоснабдителни и канализационни услуги“ към КЕВР. В изпълнение на възложеното, с т. 1 на писмо с изх. № В2 17-14-10/29.05.2020 г. било изискано от „В“ ЕАД – Бургас да представи копия на всички издадени фактури за доставена вода, отнасящи се за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., протоколи за подадените водни количества от ВС „Камчия“ и договор за водна доставка, касателно услугата „доставяне на вода на друг В оператор“ – на „В.“ ООД.

В отговор на запитването на 0 5.06.2020 г. в КЕВР постъпило писмо, с което операторът предоставил копия от издадените фактури за доставяне на вода и протоколи за подадените водни количества на „В“ – Сливен , но не предоставил сключен с „В“ – Сливен договор за доставяне на вода .

С ново писмо изх. № В-17-14-10/11.06.2020 г. на КЕВР било констатирано, че липсва договор, поради което и било поискано в тридневен срок „В“ ЕАД – гр. Бургас да уточни дали има сключен договор с „В“ ООД – Сливен и да представи копие на същия.

В отговор на второто запитване на 16.06.2020 г. в КЕВР постъпило писмо с вх. № В-17-40-10/16.06.2020 г. (изх. № К-1380-3/15.06.2020 г. на „В“ЕАД – Бургас) операторът представил копие от Договор № Дог40/27.11.2014 г. за доставяне на вода на „В.“ ООД.

На база тези данни и без да прави каквито и да е други проверки на място или да изисква други документи, комисията по проверката на 27.07.2020 г. излязла с Констативен протокол, в който посочила, че „В“ ЕАД фактурира на „В“ ООД – Сливен услугата „доставяне на вода на друг В оператор“ по цена 0,350 лв./куб. м. без ДДС, която е по-висока от утвърдената от КЕВР с Решения № Ц-20/28.12.2018 г. и Решение № Ц-37/23.12.2019 г. в нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗРВКУ – „прилаганите от В операторите цени не могат да бъдат по-високи от утвърдените от комисията“.

С писмо изх. № К-1380-8/30.07.2020 г. „В“ЕАД – Бургас дало писмени обяснения по Констативния протокол.

На база тези факти свидетелят С. преценил, че неправилно „В“ ЕАД – Бургас е фактурирало в процесната фактура № 0039271922/31.10.2019 г. услугата „доставяне на вода на друг В оператор “ при цена 0,350 лв./ куб. м.

Свидетелят преценил още, че като изпълнителен директор на дружеството жалбоподателят Т. е бил длъжен да осигури прилагането на цените, 3 утвърдени за В оператора, но въпреки това е допуснал дружеството да предоставя такива услуги на потребител по цени, по-високи от утвърденото, с което е извършил и нарушение на чл. 14, ал. 4, вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗРВКУ.

С оглед горното свидетелят изпратил до жалбоподателя покана за явяване в КЕВР на 01.10.2020 г. и съставяне на АУАН. Понеже Т. не се явил , св. С. съставил по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН съставил срещу него АУАН с № ВК-36/01.10.2020 г., описвайки горните факти и давайки им квалификация като нарушение по чл. 14, ал. 4 от ЗРВКУ.

Актът бил връчен на жалбоподателя на 04.11.2020 г. без той да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 о т ЗАНН били депозирани писмени възражения, с които Т. навел доводи за изтекъл давностен срок за реализиране на отговорността му и за несъставомерност на извършеното.

Административно-наказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като не дал вяра на изложеното във възражението, а също счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и на 16.03.2021 г. издал обжалваното постановление, с което за нарушение по чл. 14, ал. 4 от ЗРВКУ и на основание чл. 36, ал. 2 от ЗРВКУ наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя. Той не оспорва, че действително потребителят е бил фактуриран за услуга „доставяне на вода на друг В оператор“ по цена 0,350 лв./куб. м. без ДДС, но навежда доводи за порочност на производството и несъставомерност на извършеното.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

4

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 38, ал. 2 от ЗРВКУ, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 2 от същия закон.

Въпреки това съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:

Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба, сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са давностни (Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС). Наказателната и административно-наказателната доктрина приема, че давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН съдът трябва да следи служебно. Началото на тримесечната административно-наказателна давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Под „откриване“ на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености.

Видно от константната съдебна практика, щом даден орган или длъжностно лице са овластени да установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да следят дали такива нарушения са извършени. Това е така, тъй като реализирането на административнонаказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на определени 5 публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за административнонаказателното право). Затова реализацията на административно-наказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове, които както вече се спомена по-горе, имат за свой начален момент, обективни, а не субективни юридически факти, т. е. те са длъжни еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат действия по установяване на лицата, осъществили състава на нарушението.

Следователно, компетентността се определя като система от правомощия, т.е. съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административнонаказателна. Правата на органа са права спрямо гражданите и юридическите лица, но тяхното осъществяване е задължение спрямо държавата като част от неговата компетентност. Недопустимо е органът да извърши „отказ от компетентност”.

Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на КЕВР да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административно-наказателна отговорност субектите, извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица да установяват своевременно нарушенията и техните извършители. Ето защо и реализацията на административно-наказателната отговорност на правните субекти не може да бъде оставена на усмотрението на овластените администрации, така че те да решават кога и по какъв начин да формират субективните си представи относно съставите на административните нарушения, техните автори и вината, както и кога да предприемат дължимите действия по тяхното установяване по чл. 36 от ЗАНН и съответното им санкциониране по реда на чл. 52 – чл. 57 от ЗАНН.