Определение № 4141 от 07.11.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4141 гр. Варна, 07.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20223100502162 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

С решение № 2576/01.08.2022 год., постановено по гр.д. № 15011/2021 год., ВРС – 48-ми състав е осъдил „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище гр.София да заплати на Н. К. Н.–П.а, ЕГН **********, с адрес в *** сумата в размер 1299,55 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по щета № 210489653/12.04.2019г., № 210489660/12.04.2019 г. и № 210489657/12.04.2019 г. в резултат на настъпило застрахователно събитие на 12.04.2019г. по договор 0312180187006608/ „КАСКО на МПС“, на лек автомобил Мерцедес Е 270 с рег. номер В 9939 НС, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда-15.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за горницата над 1299,55 лв. до претендираните 2179,08 лв.

Недоволен от горното решение е останал ищеца, който обжалва постановеното решение в отхвърлителната му част като неправилно.

Конкретните оплаквания са свързани с извода на съда, че приложение следва да намери разпоредбата на т.58.1 от ОУ на застрахователя. Излага се, че неправилно съдът е приел, че ищцата е запозната и е приела именно тези приложени ОУ, които не са неразделна част от договора за застраховка и не обвързват страните. Същевременно, се твърди, че клаузата на която ответникът се позовава не е индивидуално договорена с ищцата, поради което 1 не може да дерогира приложението на чл.386, ал.2 вр. чл.402 КЗ относно начина на определяне на застрахователното обезщетение. Същата счита, че противоречи на императивни правни норми на ЗЗП и чл.345, ал.1 т.1 КЗ, неясна и противоречива, тъй като от една страна ограничава застрахователя по размер за конкретно събитие, а от друга, че уговореното обезщетение от 15 % практически изключва отговорността му за всяко следващо събитие. Тази неяснота води до невъзможност заинтересованото лице да разбере икономическите последици. И след като не се установява някое от хипотезите на чл.408 КЗ относно възможностите за отказ за изплащане на обезщетение и при наличие на индивидуално договорени вида на застрахователно покритие, застрахователна сума и начин на плащане, неравноправната клауза на т.58.1., като част от съдържанието на общите условия, не може да е основание за частично изплащане на обезщетение.

Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което се уважи предявения иск в претендирания размер, ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Счита постановеното решение за правилно в обжалваната му част, като излага, че валидността на клаузата на т.58.1 от ОУ се извежда от доброволния характер на застраховката. Оспорва твърдението на въззивницата, че не е приела ОУ с оглед изявлението й в обратния смисъл в представената застрахователна полица, както и твърдението й, че процесната клауза влиза в противоречие с императивна правна норма. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на юрисконуслтско възнаграждение.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – всяка една е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Н. К. Н.–П.а, ЕГН 2

**********, с адрес в *** срещу решение № 2576/01.08.2022 год., постановено по гр.д. № 15011/2021 год. на ВРС – 48-ми състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Н. К. Н.–П.а, ЕГН **********, с адрес в *** срещу „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище гр.София иск за горницата над присъдените 1299,55 лв. до претендираните 2179,08 лв., като обезщетение за причинени имуществени вреди по щета № 210489653/12.04.2019г., № 210489660/12.04.2019 г. и № 210489657/12.04.2019 г. в резултат на настъпило застрахователно събитие на 12.04.2019г. по договор 0312180187006608/ „КАСКО на МПС“, на лек автомобил Мерцедес Е 270 с рег. номер В 9939 НС, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда-15.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

НАСРОЧВА производството по възз.гр.д. 2162/2022 год. на ВОС за 19.01.2022 год. от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, а на въззивника се връчи препис от постъпилия писмен отговор.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3