Решение № 1384 от 27.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1384 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000502109 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

Срещу решение № 3941 от 23. 06.2025 г. по гр.д.№ 2063 по описа за 2025 г. СГС, ГО, І-18 състав са постъпили въззивни жалби от:

1. Р. С. С., ищец в производството по иска по чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ.

Решението се обжалва в частта , в която претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди е била отхвърлена за разликата над 10 хиляди лева до пълния предявен размер от 40 хиляди лева.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.

Счита, че определения от съда размер на обезщетението е несъответен и като такъв несправедлив на продължителността на воденото срещу него наказателно производство; не било съобразено, че ищецът бил заплашен от тежко обвинение, за което се предвиждало наказание лишаване от свобода от 5 до десет години, както и, че съдът можел да постанови и конфискация на имуществото на дееца. Не била отчетена по съответния начин и наложената 1 мярка за неотклонение „подписка“. Не било взето предвид и задържането за 3 дни от Прокуратурата. В този смисъл не били взети предвид притесненията, страха и безпокойството на ищеца. Търпеният от ищеца срам, загуба на достойнство, чест и добро име в обществото. Вследствие на предприетото наказателно преследване ищецът не могъл да продължи да работи като бояджия по трудов договор и следвало да работи инцидентно в т.нар. „сив сектор“. Сочи, че с решението не били обсъдени свидетелските показания във връзка с „хорското отчуждение“ към ищеца. Неправилен бил извода на СГС, че делото не е станало достояние на широк кръг лица. Сочи, че в квартал като „Хаджи Димитър“ на гр.София разгласяването на информацията било бързо.

Не бил отчетен и броят на следствените действия срещу ищеца. Ищецът изпитвал притеснение за децата и семейството си от евентуалния негативен развой на образуваното срещу него наказателно дело. Не било взето предвид, че била налице негативна промяна в отношенията на част от приятелите на ищеца. Не били отчетени неврологичните симптоми, които се били отключили вследствие на предприетото наказателно преследване. Счита за несъответен на правната доктрина метода по който съдът бил определил обезщетението – на база продължителността на наказателното преследване. СГС не се бил съобразил с актуалната съдебна практика на ВКС при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при подобни случаи. Счита, че претенцията му е основателна в пълния предявен размер от 40 000 лв.

Иска се в обжалваната му част решението да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което претенцията да бъде уважена в пълен размер.

О т г о в о р от ответника /пред първата съдебна инстанция/ Прокуратурата на Р България не е постъпил. В течение на въззивното производство се изразява становище за неоснователност на жалбата.

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното решение е връчено на въззивника/ищец на 23.06.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 26.06.2025 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Съдебният акт подлежи на обжалване; налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

2

2-Прокуратурата на Р България, ответник в производството по иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Решението се обжалва в частта , в която претенцията на ищеца срещу ответника/въззивник за обезщетение за неимуществени вреди е уважена.

Решението се обжалва и в частта за разноските .

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така постановеното решение. Счита, че така определеното обезщетение е завишено, тъй като по делото нямало данни за влошено здравословно състояние, нито доказателства за сериозно увреждане на психиката. Правилни били изводите на СГС относно липсата на извършени многобройни и интензивни процесуални действия; липсвали доказателства за публичност на процеса. Нямало доказателства процеса да е повлиял на трудовата заетост на ищеца. Следвало да се вземе предвид, че се касаело до обвинение по чл.252 НК, съдебната практика по което била противоречива във връзка с това кое поведение е престъпно. Този въпрос бил разрешен с постановеното ТР №1/2020 от 15.03.2024 г. по тълк.д.№ 1/2020 г. на ОСНК. Счита, че противоречивата съдебна практика е повлияла на продължителността на процеса. Следвало да се вземе предвид, че ищеца не е бил предаван на съд, затова нямало как да е формиран реален страх от осъждане и налагане на наказание. Това означавало по-нисък интензитет на претърпените болки и страдания, което било в противоречие с определения от съда, размер на обезщетението от 10 хиляди лева. Счита, че е нарушено правилото на чл.52 ЗЗД за справедливост. Не следвало присъждането на обезщетение да се превръща в неоснователно обогатяване.

Иска се в обжалваната му част решението да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което да се определи справедлив размер на обезщетението.

Отговор от ищеца /пред първата съдебна инстанция/ не е постъпил. В течение на въззивното производство се изразява становище за неоснователност на жалбата.

По допустимостта на жалбата:

Обжалваното решение е връчено на въззивника/ответник на 27.06.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 07.07.2025 г.

3

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Съдебният акт подлежи на обжалване; налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивните жалби:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивните жалби:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционните съд досежно възникването на отговорността на Прокуратурата в хипотезата на чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е приел, че няма спор между страните по делото, а посоченото обстоятелство се и установявало от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че срещу ищеца е било повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по досъдебно производство № 51/2018 г. по описа на ГДБОП, пр.пр. № 16988/2022 г. на СГП, което било прекратено с постановление от 23.11.2023 г. , което е влязло в сила на 08.03.2024 г.

Наказателното производство за ищеца продължило от привличането му като обвиняем на 18.04.2013 г.(повдигането на обвинението) до 08.03.2024 г., т.е период от 10(десет) години 10(десет) месеца и 20(двадесет) дни.

Като се е позовал на практика на ВКС, първоинстанционният съд е приел, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като било нормално такива вреди да са търпени. Така в Решение № 427/19.06.2020 г. по гр.д.0273/2009 г. на ВКС, III г.о., било прието, че фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство. Налице била човешка презумпция, че незаконното наказателното преследване създава страх от неоснователно осъждане, засяга честта и достойнството, води до укор от 4 близките и ограничения в личния и обществен живот.

В процесния случай както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства било безспорно установено, че вследствие на незаконното обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди, поради което и съдът е счел, че искът е доказан по своето основание.

Размерът на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следвало да се определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Постоянната съдебна практика приемала, че при иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди били: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр.

При съблюдаване на всички тези критерии съдът се е позовал на общият период, през който ищецът е имал качеството на обвиняем (повече от десет години), че спрямо ищеца е имало повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, което е наказуемо с лишаване от свобода; спрямо ищеца била постановена мярка за неотклонение "задържане под стража" за 72 часа или три дни. Следвало да се съобрази още и младата възраст на ищеца, както и обстоятелството, че повдигането и поддържането на обвинение естествено води до накърняване честта и доброто име на личността, като последиците на това отзвучавали дълго.

В същото време не било установено по наказателното производство спрямо ищеца да са извършвани много на брой и/или интензивни процесуално- следствени действия. В процесния случай в личен и социален план, ищецът бил изпитвал обичайните притеснения, страх, потиснатост, чувство за срам и неудобство от извършваните процесуално следствени действия и наложената му мярка за процесуална принуда. Ищецът бил търпял 5 ограничение в личната си свобода и правото си на придвижване в пространството, включително социална изолация. В същото време наказателното производство не било станало достояние на широк кръг лица.

При определяне на размера на обезщетението следвало да се вземе предвид съдебната практика, която определяла среден размер на обезщетение за незаконно обвинение за около 1000 лв. на година. В този смисъл били Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г. , III г. о., ГК., Определение № 9 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1996/2021 г. , IV г. о., ГК, Определение № 619 от 4.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3918/2022 г. , III г. о., ГК, и др.

При тези си мотиви първоинстанционният съд е достигнал до извода, че сумата от 10 000,00 лв. най- точно би репарирала претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение, по смисъла на чл.52 ЗЗД.

За разликата до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен със следните мотиви:

По делото нямало събрани доказателства за влошено здравословно състояние на ищеца извън търпените морални болки и страдания. Не били събрани доказателства да са настъпили трайни, тежки и необратими увреждания на психиката на ищеца.

Постоянната съдебната практика приемала, че при определени професии - напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, били изключително завишени. По общо правило, незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, имало по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Казаното било относимо в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната професионалната реализация. В процесния случай по делото нямало събрани доказателства за отражение на незаконното обвинение върху професионалната реализация на ищеца.

Следвало да се отчита и това, че осъждането за заплащане на 6 обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното (Решение № 100 от 08.07.2019 г. по гр. д. № 2682/2018 г., ІV г. о. на ВКС).