Решение № 486 от 22.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330206603 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Р. Л. с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 25-1030-008242 от 28.10.2025 г. издадено от Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на М. Р. Л. с ЕГН:

********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят М. Л., чрез процесуалния представител адв. Т. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че няма извършено нарушение, доколкото процесното МПС било чужда собственост и жалбоподателят не знаел, че е с прекратена регистрация. От друга страна имало поставени временни регистрационни табели, които се използвали за придвижването му. Претендира разноски, представя списък за извършени такива.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител.

Депозира становище по съществото на спора с което оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице разполагащо с това право, срещу подлежащо 1 на обжалване наказателно постановление в предвидения за това срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 31.05.2024 г. в 16.00 часа в гр. Пловдив, ул. ,,Авксентий Велешки‘‘ до № 2 като водач на лек автомобил ,,Ленд Ровер Ланд Ровер Дефендер‘‘ 110, с рег. № **** чужда собственост, като извършва следното нарушение: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а именно със служебно прекратена регистрация на 09.08.2021 г., във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, като МПС не било пререгистрирано в срок, като е поставил друга табела отпред на автомобила с рег. № **** за да придвижи МПС. Административнонаказателното производство било образувано по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, съгласно постановление на прокурор за отказ да се образува досъдебно производство, по прокурорска преписка № 7394/23.10.2025 г. по описа на РП гр. Пловдив, ведно със съставен и прекратен по реда на чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН с мотивирана резолюция.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят А. Г., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че на процесния ден и място спрели МПС-то, управлявано от жалбоподателя, което се придвиждало с транзитни табели, като отпред табелата беше транзитна, а отзад български регистрационен номер – пазарджишки. Установило се, че пазарджишкият номер е оригиналният, но МПС – то е с прекратена регистрация. Транзитните номера са от тези дилърските, невписани в пътната книжка.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От справката за нарушител водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач от 1987 г., като до настоящия момент по отношение на него има издадени 16 броя наказателни постановления и 21 фиша.

От постъпилата справка от ОДМВР гр. Пловдив, сектор ,,Пътна полиция‘‘ се установява, че рег. табела с № **** е била издадена на името на ,,Ивекаауто‘‘.

От постъпила справка от ОДМВР гр. Пловдив, сектор ,,Пътна полиция‘‘ се установява, че регистрацията на лек автомобил с рег. № **** е била служебно прекратена на 09.08.2021 г., доколкото автомобилът е бил продаден на 07.06.2021 г. и в срок от два месеца не е бил пререгистриран. Не било налице издаден ПАМ по отношение на превозното средство към 31.05.2024 г.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

2

Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, действаща към момента на извършване на деянието – регистрацията на пътно превозно средство се прекратява служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП е в насока, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В конкретния случай регистрацията по отношение на процесното МПС е била прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, поради обстоятелството, че регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят не е собственик на процесното МПС.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици. Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики. За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата.

За да се извърши процесното нарушение е необходимо, деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл или макар и да не е знаел, да е могъл и да 3 е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

По делото не се спори между страните, а и изрично е посочено в АУАН и НП, че процесното МПС не е собственост на жалбоподателя, като това се потвърждава и от изисканата справка от сектор ,,Пътна полиция‘‘.

В този смисъл е най-актуалната към момента на постановяване на решението практика на Административен съд Пловдив, в която се сочи следното: "Правната постановка, че не е нужно да се доказва знание за служебно прекратената регистрация у водача е важима само в хипотезата, в която водачът е и собственик на превозното средство, защото именно собственикът е придобил МПС-то и е наясно кога е сторено това, както и че в нормативно определения срок не е предприел действия по регистрирането му на свое име. Дали собственикът познава законът и по-специално задължението да регистрира МПС-то в двумесечен срок е ирелевантно за ангажиране на административно-наказателната му отговорност. Незнанието на законово задължение не е извинително в случаите, в които на нарушителя са известни всички юридически факти, пораждащи задължението за регистрация, а именно, че МПС-то е променило собственика си по надлежния ред и че е изтекъл период надвишаващ двумесечния по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, както и че в този период не са предприети действия по регистрация на МПС-то от новия му собственик.

Ето защо, според настоящия състав съдебен състав има извършено изпълнително деяние от страна на жалбоподателя, доколкото управляваното от него МПС е било със служебно прекратена регистрация.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 1400 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото следва да се присъди хонорар ориентиран към минималния размер, който към датата на договора и съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство се равнява на сумата от 250 евро.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1030-008242 от 28.10.2025 г. издадено от Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на М. Р. Л. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева /с еврова равностойност 102,26/ и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 6 месеца за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

4

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР гр. Пловдив да заплати на М. Р.

Л. с ЕГН: ********** сумата в размер от 250 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в

Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на

Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5