Решение № 2 от 05.01.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Ловеч, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20224310200765 по описа за 2022 година

С Електронен фиш Серия К № **** на ОД на МВР Ловеч на Д. К. С., ЕГН:

********** от гр. С., е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 19.06.2022 г. в 11:25 часа в обл. Ловеч на ПП І –4, км. 34+900, в землището на с.

Микре, с АТСС СПУКС„ ARH CAM S1”, насочено в посока гр. С., снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч. въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС л.а. „Опел Грандланд Х“ с рег.

№ СТ *** РН е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 64 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост със 14 км/ч.

Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/****.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Д. К. С., който го обжалва в срок и излага, че не е доволен от връченият му Електронен фиш за налагане на глоба поради което го обжалва в законния срок, като моли същия да бъде отменен и да му бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски. Счита, че ЕФ е издаден в нарушение на закона – чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.57, ал.1, т.5 и т.6 във вр. с чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН. Сочи, че ЕФ не е обоснован – приетите в него за установени факти и обстоятелства не са подкрепят от събраните в хода на производството доказателства – към връченият му екземпляр на ЕФ липсвал приложен снимков материал. Сочи, че наложеното му наказание е неправилно определено - в нарушение на чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП и чл.12, чл.27, ал.2 от ЗАНН. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени процесния ЕФ като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез своя процесуален представител – адв. С. от АК Перник е депозирал писмени бележки с вх.

№9421/24.10.2022 г., с които е направил искане съдът да разгледа делото в негово отсъствие и е изложил подробни аргументи в подкрепа на становището си, че обжалвания ЕФ е незаконосъобразен. Акцентирал е на липсата на доказателства, че процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на на ЕФ К/****, че в ЕФ не е налице 1 описание, кога този ЕФ е влязъл в сила, кога е връчен, датата на влизането му в сила.

Изложил е, че не е ясно и въз основа на коя разпоредба от чл.182, ал.1 от ЗДвП АНО е наложил наказание в двоен размер, тъй като в случая липсва привръзка между чл.182, ал.4 от ЗДвП и съответната алинея и точка от чл.182 от ЗДвП. Посочил е, че не е известно на коя разпоредба от чл.182, ал.1 от ЗДвП АНО е наложил наказание с ЕФ К/****, като липсата на тази информация в обжалвания ЕФ е довела до преградено право на защита на доверителят му, защото единствено по тълкувателен път можело да се разбере санкционната норма въз основа на която му е наложено наказанието. Посочил е, че по никакъв начин не можело да се вярва на доказателства извлечени от базата данни на АНО, като в подкрепа на становището си цитира представеното от АНО и намиращо се на л.11 от делото извлечение от базата данни като излага, че цитираната в него информация не е вярна. В тази връзка е изложил, че в същата справка било посочено, че обжалвания ЕФ е влязъл в законна сила на 15.09.2022 г., което не отговаряло на истината, тъй като ЕФ е обжалван, като жалбата срещу него е постъпила в ОД на МВР Ловеч на 05.09.2022 г. Изложил е, че от тук възниква и въпроса доколко данните отразени в представените от АНО писмени доказателства отговарят на обективната действителност. Посочил е, че при така установените по делото факти нарушението вменено на доверителят му се явявало недоказано. На следващо място е изложил, че от приложената по делото снимка на местоположение на АТСС, същата е разположена извън пътя и/или земното платно- зад растение – дърво, спрямо пътя. Посочил е, че с оглед разпоредбите на &1, т.1 и т.2 от ДР на ЗДвП се налагал безспорния извод, че растението дърво не е част от път и/или от земно платно, поради което се налагал безспорен и категоричен извод, че процесното АТСС не е било разположено на участък от пътното платно, т.е. в нарушение на императивната разпоредба на чл.9, ал.1 от Наредба №8121з523/12.05.2015 г. в тази връзка сочи, че установените обстоятелства от АТСС при това и местоположение нямат доказателствена сила, в резултат на което ЕФ се явява незаконосъобразен. С оглед на гореизложеното е направил искане да бъде отменен обжалвания ЕФ като съдът им присъди направените по делото разноски съгласно приложения списък. В случай, че жалбата им не бъде уважена е направил възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към материалите по преписката присъстват доказателства за връчване на ЕФ лично на жалбоподателя, а именно обратна разписка, от която е видно, че ЕФ е получен на 31.08.2022 г., жалбата е подадена на 05.09.2022 г.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 64 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, въведено с п.з. Д-11, т.е. превишение от 14 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че максимално разрешената скорост за процесния участък, който е населено място – землището на с. Микре е 50 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, в землището на с. Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената 2 разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 67 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс – 64 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Съдът намира за неоснователни направените от жалбоподателят възражения касаещи дадената от АНО правна квалификация на нарушението. Именно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената. В случая правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като са налице безспорни доказателства от които е видно, че нарушението е извършено в населено място. От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с.

Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /С. – Варна/), но неправилно е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак Д - 11. Този пътен знак е от групата знаци със специални предписания и означава "Начало на населено място", като съдът приема, че с посочването му само допълнително е пояснено обстоятелството, че автомобилът е заснет да се движи в населено място. Знак Д - 11 не въвежда забрана, за да е относим към разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като правилно въпреки направеното словесно описание АНО е квалифицирал нарушението именно по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение и съдът приема, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 64 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип СПУКС „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 21-С-ИСИС от 13.07.2021 год., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство №11743с0. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са 3 неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).