Решение № 5520 от 29.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5520 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20221110204299 по описа за 2022 година при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4299 по описа на СРС за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на ****, ЕИК: 104696759 представлявано от управителя му *** депозирана чрез адв. Н. К. от ВТАК срещу Наказателно постановление (НП) № 42-0000422 от 16.02.2022 г. издадено от хх Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) - София, с което на дружеството жалбоподател на основание чл. 98б, т. 3 от Закон за автомобилните превози (ЗАвПр) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗАвПр.

В жалбата от ****, подадена чрез адв. Н. К. - ВТАК, се навеждат твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваното НП, както и противоречие на същото с материалния закон.

Сочи се, че актът за установяване на административно нарушение е съставен след изтичането на тримесечния срок от откриване на нарушителя, а така също, че за нарушението вече има издадено НП, с което е санкционирано друго лице. Изтъква се наличието на неяснота по отношение описанието на вмененото за извършено нарушение, както и неяснота относно датата на осъществяване на последното. На следващо място се релевират твърдения за отсъствието и на друг задължителен реквизит от съдържанието на НП, а именно мястото на извършване на нарушението. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят ****, редовно призовано, не изпраща представител. Взема отношение по същество на делото чрез становище, депозиран чрез адв. ххх от 1

САК, в което поддържа изцяло изложеното в жалбата.

Въззиваемата страна – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) - София, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Взема становище по същество на делото в съпроводителното писмо към административнонаказателната преписка, с предложение атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че размерът на последното надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

При проверка на контролните органи на РД „Автомобилна администрация“ гр. Русе на 01.09.2021 г. на МПС с 2 оси и ППС с 3 оси хххххххх, с прикачено към него полуремарке /собственост на ****/, който състав бил управляван по маршрут хххххх се установило, че **** с ЕИК:

104696759, в качеството му на товародател, е допуснало масата на натоварения посочения състав /композиция/ да надвиши максимално допустимата обща маса от 40 000 кг. /40 тона/, като в момента на проверката същата е била 58 060 кг. Товарът бил натоварен на 31.08.2021 г., ден преди проверката в гр. Русе. Материалите били изпратени на РД „АА“ София за съставяне на АУАН. Въз основа на така постъпилите книжа свидетелят Д. С. инспектор в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София на 21.01.2022 г. съставил против **** акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 317143 от дата 21.01.2022 г. за нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закон за автомобилните превози. Актът е предявен и подписан от представител на жалбоподателя на същата дата.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление /НП/ № 42-0000422/16.02.2022 г., издадено от хх Директор на РД "АА" - София, с което на **** с ЕИК: 104696759 е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева, на основание чл. 98б, т. 3 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗАвПр.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, както и въз основа на гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на свидетеля Д. С., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви с останалите доказателствени материали.

Настоящият съдебен състав кредитира приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: известие с рег. № 11-559379/3/12.01.2022 г.; кантарна бележка № 0066135 от 31.08.2021 г.; констативен протокол за извършена комплексна проверка; Заповед № РД-12246/21.01.2022 г. на директора на РД „АА“; пътен лист № 0112086; покана за връчване на НП до ****; доказателство за връчване на НП; длъжностна характеристика на длъжността „инспектор“; Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.; Заповед № 589/31.01.2020 г.

От анализа на доказателствената съвкупност, според съда, не се 2 очертават противоречия, притежаващи белезите на съществени, т. е. такива, които да засягат фактите с правно значение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира, че е спазена процедурата по съставяне на акт за установяване на административно нарушение № 317143/21.01.2022 г. и на Наказателно постановление № 42-0000422 от 16.02.2022 г. от Директора на РД „АА“ – София, като и двата процесуални документа са издадени от надлежен орган и в рамките на неговите правомощия, видно от приобщените по делото заповеди.

След внимателна проверка съдът установи, че жалбата се явява процесуално допустима, доколкото изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

На първо място съдът намира, че така изтъкнатото от представителя на дружеството-жалбоподател **** възражение относно изтичането на срока по чл. 34, ал. 1, изр. последно от ЗАНН не следва да бъде споделено. Съдът служебно констатира, че доколкото вмененото на жалбоподателя нарушение е установено от органите на РД „АА“ – София към датата на извършената комплексна проверка, то предвидения в закона давностен срок за съставяне на АУАН не е изтекъл.

Настоящият съдебен състав намира обаче, че са налице съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, изразяващи се в липсата на посочване на мястото на нарушението вменено на дружеството жалбоподател **** в двата процесуални документа. В тази връзка съдът счита за нужно да отбележи, че разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН императивно поставят изискването да бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение, както в АУАН, така и в НП като се посочи мястото на нарушението. В конкретния случай, видно от съдържанието на двата акта, липсва споменатият съществен реквизит. В обстоятелствената част на двата процесуални документа е направено, макар и твърде оскъдно, описание на композицията /съчленения състав/, спрян за проверка от контролните органи на РД „АА“ – Русе, без обаче да е посочено мястото на осъществяване на проверката или маршрута, по който се е движела композицията. В този смисъл липсата на конкретно посочено място на нарушението или погрешното определяне на същото се явява съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на санкционираното лице и съответно преценката на съда при извършването на контролните му правомощия. Мястото на извършване на нарушението представлява не само ключов реквизит от съдържанието на АУАН и НП, но играе и съществена роля при определяне пространствените рамки на административното обвинение. Същият изискван реквизит кореспондира, както с факта на извършеното нарушение, така и с материалната компетентност на органите по неговото установяване, санкциониране и упражняване на последващ контрол за законосъобразност върху така осъществената санкционна дейност.

3

Съобразно изложеното отсъствието на този императивно изискуем реквизит от съдържанието на АУАН и НП във всички случаи следва да се третира като съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните, доколкото винаги води до неяснота относно пространствените предели на обвинителната теза и ограничава правото на защита на санкционираното лице. В случая не става ясно къде въобще счита АНО, че е осъществено административното нарушение – дали това е в гр.

София, на ул. Витиня № 1 или в гр. Русе, които са единствените две места, посочени в АУАН и НП.

Наред с това настоящият съдебен състав констатира, че е допуснато още едно съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на надлежно посочена дата на извършване на нарушението, с което не са изпълнени императивно установените в чл. 42, ал. 1, т. 3, респективно в чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изисквания. В конкретния случай в АУАН и НП са посочени две дати, касаещи извършването на две отделни проверки – 01.09.2021 г. и 21.01.2022 г., респективно осъществени на различни места - в гр. Русе и в гр. София. От така очертаната в двата акта фактическа обстановка въобще не става ясно на коя от двете дати наказващият орган счита, че е извършено нарушението, поради което съдът намира, че е налице съществено процесуално нарушение, което представлява самостоятелно основание за отмяна на процесното НП. Видно от приложения по делото пътен лист, измерването е направено на 01.09.2021 г., а натоварването, видно от кантарна бележка № 0066135 се е състояло на 31.08.2021 г., т.е. ден преди издаването на пътния лист. Оттук наред с изтъкнатата неяснота относно възприеманата от административнонаказващия орган дата на нарушението, съдът поставя под съмнение и правилността на посочените в АУАН и НП две дати.

Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, всяко от които на самостоятелно основание обуславя отмяната на атакуваното НП.

С оглед изхода на делото, право на разноски има дружеството жалбоподател ****. Поради липсата обаче на доказателства за действително направени от същия разноски, съдът не намира за необходимо да ес произнася в тази насока.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 42-0000422 от 16.02.2022 г., издадено от хх Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с което на ****, ЕИК: 104696759, на основание чл.

98б, т. 3 от Закон за автомобилните превози (ЗАвПр) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗАвПр.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по 4 реда на Глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5