Определение № 22574 от 13.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22574 гр. София, 13.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511366 по описа за 2025 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК във вр. с чл.413,ал.2 Производството е образувано по частна жалба на Б. Х. чрез адв. А. И. срещу разпореждане 113346/18.07.2025 г. на СРС, 31 състав по ч. гр. дело 3156/2025 г., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение поради неизпълнение на укзания за отстраняване на нередовности на заявлението, свързани със съдържаниеот на представеното пред СРС пълномощно.

Излага се, че дадените указания са неправомерни, поради което и не са изпълнени. Моли да се отмени атакуваното разпореждане и да с еуказаже на съда д аиздаде заповед за изпълнение, вкл. и за разноските.

Въз основа на представените писмени доказателства, Съдът намира следното от фактическа страна:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, вх. № 17668/20.01.2025 г. Б. Г. Х. чрез адв. А. И. е поискал да се издаде заповед за изпълнение срещу България Еър АД за заплащане на обезщетение от 400 евро по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета от 11.02.20045 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети във връзка с полет FB471 от 04.10.2024 г. от София до Мадрид.

Към заявлението е представено пълномощно в полза на адвокатско съдружие М. и И., и отделно на адв. А. И. и адв. Б. М. да представляват посочените пет лица – Г. Х., Е. Х.а, М. Х., Б. Х. и М. М. във връзка с уреждане на претенциите на теиз лица срещу България Ер АД във връзка с полет FB 471 1 на 04.10.2024 г. рез. номер KZTTZB. В пълномощното е посочено, че адокватите се упълномощават да представляват пред съд, като по преценка се подаде искова молба за обезщетение, да се явява на суъдебни заседания пред всички инстанции, както и с правата по чл. 34 от ГПК.

Заявление 17668/20.01.2025 г. е подадено чрез ССЕВ от адв. А. И., самото заявление е подписано с ел. подпис от адв. И., а приложеното пълномощно е с положен саморъчен подпис.

С разпореждане от 17.02.2025 г. СРС е дал указания на заявителя да представи пълномощно за „настоящото производство“ за адв. А. И. в оригинал или в препис, заверен саморъчно или с нарочно поставен електронен подпис (при подаване на пълномощното по електронен път) или да потвърди действията му по подаване на заявлението по чл. 410 ГПК с нарочна молба, доколкото представеното пълномощно касае само действия относно евентуално образувано исково и съответно въззивно производство, какъвто настоящият случай не е.

Със заявление от 09.04.2025 г. адв. А. И. заявява, че пълномощното е широко и не се налага допълнение.

С атакуваното разпореждане от 18.07.2025 г. СРС е посочил, че поради неотстраняване на нередовности на заявлението - да се представи пълномощно за настоящото производство за адв. А. И. в оригинал или в препис, заверен саморъчно или с нарочно поставен електронен подпис (при подаване на пълномощното по електронен път) или да потвърди действията му по подаване на заявлението по чл. 410 ГПК с нарочна молба, доколкото представеното пълномощно касае само действия относно евентуално образувано исково и съответно въззивно производство, заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли.

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е депозирана в установения за това срок, съобразно разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК, от правно легитимирана за това страна, като се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Въззивната инстанция намира, че изводът на заповедния съд, че не е представено надлежно пълномощно за адв. И. за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, е неправилен.

На първо място, приложеното пълномощно в производство пред СРС се установява волята (макар и непрецизно юридически формулирана) на упълномощителите адв. И. и другият упълномощен адвокат М. да осъществяват в пълнота процесуално представителство пред Съда във връзка с уреждане на претенцията им срещу България Ер АД във връзка с полет FB 471 на 04.10.2024 г., рез. номер KZTTZB, което включва и подаване на 2 заявления за издаване на заповед за изпълнение.

В допълнение, според настоящата съдебна инстанция при подаване на съдебни книжа до съда чрез ССЕВ, дори и когато самите приложения към заявлението не са подписани с квалифициран електронен подпис, е спазено изискването на ГПК по чл. 102ж, ал.2 от ГПК, като Съдът разглежда в единство приложеният електронен образ на хартиен документ, какъвто в конкретния случай представлява пълномощното, и изпратеното съобщение чрез ССЕВ, подписано с КЕП.

Този извод следва от чл. 102б, ал. 1 от ГПК, съгласно който съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в електронна форма, ако са спазени изискванията на Регламент (ЕС)№ 910/2014 г. и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и изявленията да са подписани с квалифициран електронен подпис, ако се изисква саморъчен подпис за валидността на определени изявления.

При адресирането до съда с електронно изявление, подписано с квалифициран електронен подпис, доколкото при изпращане чрез ССЕВ се подписва изпращането на документите, а не отделните приложения, които могат да представляват както електронни документи, така и електронни образи на хартиени документи (съгласно чл. 183, ал. 2 от ГПК електронните копия на писмени документи са обозначени като "електронни образи", то същите са разграничени от "електронните документи" по смисъла на чл. 3, ал.

1 от ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 - разликата е в начина, по който е обективирана първично съответната информация - дали същата е изначално създадена в електронна форма (хипотеза на „електронен документ“), или е закрепена в писмен документ, т. е. върху материален носител, какъвто е хартията, посредством писмени знаци, и впоследствие този хартиен носител е сканиран/заснет, като така изготвеното копие е в електронна форма), то следва да се приеме, че цялото съобщение, с всички приложения, са подписани, вкл. и приложените като електронен образ хартиени документи по смисъла на чл. 39, ал.1 от Закона за електронното управление и чл. 102з, ал.1 от ГПК вр чл. 360ж от ЗСВ. Аргументът е, че при адресиране на Съда с неподписан документ, всяка страна може да отстрани нередовността не като подпише самият документ, а с подписана молба, в която посочи, че потвърждава изпращането на неподписан документ.

Следователно, следва да се приеме, че както подаденото чрез ССЕВ заявление по чл. 410 от ГПК е надлежно подписано, така и приложеното към същото пълномощно.

С оглед правомощията на въззивната инстанция в производството по чл.

413 от ГПК - да разгледа подаденото заявление по същество, Съдът намира следното:

Въззивната инстанция съдът намира, че подадено заявление отговаря на изискванията на чл.410 и чл.411 от ГПК - подадено е в предвидената от закона форма, съдържа точно и ясно посочване на основание, вид, размер, възникване и период на вземането, поради което и следва да се уважи за 3 претендираната сума за обезщетение и за лихвата.

Относно искането за присъждане на разноски:

След служебна справка, въззивната инстанция констатира, че по подадени заявления по чл. 410 от ГПК срещу България еър АД, ЕИК 000633828 във връзка с полет FB 471 на 04.10.2024 г., рез. номер KZTTZB от Г.

Б. Х., ЕГН **********, Е. М. Х.а, ЕГН **********, М. Г. Х., ЕГН ********** и М. И.а М., ЕГН **********, всички представлявани от адв. А. И. са издадени четири заповеди за изпълнение за присъденото обезщетение в размер на по 400 евро – главница за обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, б „“а От Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и на Съвета от 11.02.2004 г. за закъснение с над три часа на полета, за лихва за забава. Установява се от приложените изискани служебни копия от издадените заповеди за изпълнение на парично задължение, че по всяка от четирите заповеди на заявителя е заплатена и сумата от по 400 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв. И..

Отговорността за разноски представлява гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Фактическият състав, от който тя се поражда, включва неоснователно предизвикан правен спор, разноски причинени от воденето на делото по повод на този спор и съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращата страна. Отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност и не е отговорност за вреди, защото има за предмет само направените по делото разноски. Тази отговорност може да съществува само по висящ процес и затова не може да се търси в отделно производство. Тя включва направените по делото разходи за внесена държавна такса, изплатен адвокатски хонорар, изплатени възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели в открито съдебно заседание, хонорар на преводач и т.н. Всички суми, изплатени на някое от тези основания, представляват разноски, които страната прави по повод на делото (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК) и се дължат от страната, която с поведението си неоснователно е причинила възникването на съдебния спор.

Настоящия съдебен състав споделя разбирането, че право на всяка страна е да прецени начина по който организира защитата си и как да реализира вземанията си.

Тази преценка не следва обаче да води до пораждане на допълнителни, извънредни задължения за противната страна, в конкретния случай под формата на отговорност за разноски.

Както бе посочено, от обективния характер на отговорността за разноски, която зависи единствено от изхода на делото, следва, че същата не следва да се превръща и разглежда като допълнителна санкция, с които неизправната страна в материалните отношения следва да бъде натоварена, при надхвърляне на обективно необходимите и направени разноски за защита претенцията на кредитора/ищеца в процеса или в рамките на принудителното изпълнение.

Поради това, Съдът намира, че за да се прецени основателността на 4 претенцията за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв. И. следва да се съобрази, че по искането за издаване на заповедите за изпълнение по ч. гр. дело 3163/2025 г., 3171/2025 г., 3161/2025 г. и по заявлението на М. Х., както и по заявление по ч. гр. дело 3156/2025 г., действителната дейност, извършена от адвокат И., както по настоящото дело, така и по другите четири посочени дела, е напълно идентична. В конкретния случай, като се съобрази, че се касае за пет идентични искания, засягащи пътуващи членове от едно и също семейство по един и същ маршрут, във връзка с едно и също закъснение, т.е при пълен идентитет на фактите, пораждащи правото на обезщетение, раздробяването на исканията за присъждане на обезщетение срещу България Ер АД във връзка с полет FB 471 на 04.10.2024 г., рез. номер KZTTZB, в пет отделни производства е направено с цел генериране на разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото липсва друга фактическа и правна логика в подобни действия.

Поради това и въззивната инстанция намира, че конкретния случай упражняването на правото за възстановяване на направените разноски достига прага на „злоупотреба с право“ по смисъла на чл. 3 от ГПК, защото самите разноски са формално направени, за да се постигнат други цели, непредвидени в чл. 78 от ГПК. Съдът служебно следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права на страните.

Поради това на заявителя следва да се присъдят само разноски за заплатената държавна такса по производството.

Водим от горното, СГС, ТО

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба, вх. номер 250283/18.07.2025 г. на Б. Х. чрез адв. А. И. разпореждане 113346/18.07.2025 г. на СРС, 31 състав по ч. гр. дело 3156/2025 г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА: