Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3292 от 26.06.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7844/2022
Вид
Решение № 3292
Подписан
26.06.2023
В сила
26.06.2023
Състав
Иванка Иванова, Петър Любомиров Сантиров, Теодора Мирославова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.268 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.280 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.85 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3292 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100507844 по описа за 2022 година

С решение № 3892 от 27.04.2022 г., постановено по г. д. № 48141/2018 г. по описа а СРС, ГО, 179 състав, е признато за установено по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.422 ГПК вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД, предявен от „К.-Б.“ ЕООД срещу „Ю.Е.“ ЕООД, сумата от 2 500 лв., представляваща заплатена на отпаднало основание сума по договор за комплексна услуга по консултиране и изготвяне на документация от 17.07.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 23.06.2021 г. до окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.07.2021 г. по гр. д. № 36514/2021 г. по описа на СРС, 179 състав.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 400 лв., представляваща разноски за исковото производство и сумата от 50 л – разноски за заповедното производство.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Ю.Е.“ ЕООД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че е необосновано изводът на решаващия съд, че ищецът е изправна страна, поради което направеното изявление за разваляне на договора е породило правно действие. Счита, че сключеният между страните в производството договор е синалагматичен и за страните по него произтичат взаимни права и задължения. Условие, без което не може е, изпълнение на задължението на възложителя по консултантския договор да предостави информацията, необходима за изработването на бизнес план. Поддържа, че без тази информация изпълнението на задължението му е 1 невъзможно. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства, от които са се установява изпълнението на това задължение на ищеца, липсват и твърдения за този факт. След като не е изпълнил задължението си по договор, същият е неизправна страна по договора. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „К.-Б.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. По делото е установено, че е платил на ответника сумата от 2 500 лв. Поддържа, че ответникът изцяло не е изпълнило задълженията си нито е върнало получената сума. От показанията на свидетеля С.П. счита, че е установено, че между управителите на дружествата са правени няколко срещи за уреждане на отношенията по извънсъдебен ред, но не е достигнато до споразумение. По делото не са ангажирани доказателства за изработване на нещо по сключения договор. по делото не е установено наличие на основание ответникът да получи исковата сума. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД вр. с чл.87, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че е депозирал заявление пред СРС за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 2 500 лв., представляваща заплатен аванс по създадени между дружествата облигационни отношения по смисъла на чл.280 ЗЗД. Във връзка със заявлението е образувано г. д. № 36514/2021 г. по описа на СРС, ГО, 170 състав. В срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение срещу постановената заповед за изпълнение. Твърди, че на 19.07.2018 г. ищцовото дружество е превело по банков път на ответника сумата от 2 500 лв. – аванс по създадени между страните облигационни отношения. Сключеният договор бил в устна форма, с уговорката същият да бъде оформен писмено след започване на работата и заплащане на авансовата сума. Договорът се отнасял до комплексна слуга по консултиране и изготвяне на документация за разработване на бизнес план по проект „Къщи за гости в село Борово, община Лъка, област Пловдив, за кандидатстване за отпускане на финансова помощ по Програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. Твърди, че ответникът не е изпълнил изцяло поетите договорни задължения, тъй като не предприел действия по подписване на писмен договор, нито по изпълнението му, нито по връщане на полученото поради отпаднало основание. Посочената програма преустановила прием на проекти, свързани с изграждане на къщи за гости към края на 2018 г.

Изпълнението на договора е станало безполезно, а ответникът изпаднал в забава, на основание чл.85 ЗЗД. Твърди, че отправил изявление до ответника, че счита, договорът за неизпълнил поради причини, за които ответникът отговаря и че разваля същия на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, тъй като поради забава на длъжника изпълнението е станало безполезно за кредитора.

Многократно е уведомявал ответника, че дължи връщане на посочената сума.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 2 сумата от 2 500 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Признава, че между страните е сключен неформален договор за осъществяване на консултантски услуги, по който ищецът е платил аванс. Твърди, че са постигнали уговорка ответникът да изготви бизнес план по посочения от ищеца проект, с който ищецът да кандидатства за отпускане на финансова помощ. Твърди, че е започнал работа по бизнес плана въпреки отсъствието на сключен писмен т.договор с ищеца.

Поради възникнали проблеми за ищеца, свързани с със санкции по друг подобен проект, той е отказал както да подпише писмен консултантски договор, така и да заплати изработеното от ответника в изпълнение на договореностите. Поддържа, че сключеният консилтунтски договор не е изпълнен поради причини, отговорност за които носи ищецът. Счита, че е налице хипотезата на чл.268 ЗЗД – заплатената като аванс сума е задържана от ответника като обезщетение за извършената от него работа, като той не е претендирал обезщетение за пропуснатата печалба. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

На 06.10.2020 г. 23.06.2021 г. „К.-Б.“ ЕООД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Ю.Е.“ ЕООД за сумата от 2 500 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски. В т.12 от заявлението „Обстоятелства, от които произтича вземането“, са изложени същите обстоятелства, като заявените в исковата молба

С разпореждане от 01.07.2021 г. по ч. гр. д. № 36514/2021 г. на СРС, ГО, 179 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил разноски в размер на 50 лв. - заплатена държавна таса.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземането по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си по исков ред.

По делото е представен договор от 17.07.2018 г. за консултантски услуги. В него е предвидено, че „К.-Б.“ ЕООД - възложител, е възложил на „Ю.Е.“ ЕООД – изпълнител, да извърши следните консултантски услуги: разработване на бизнес план по проект „Къщи за гости в с.Борово, община Лъки, област Пловдив“ за кандидатстване за отпускане на финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., срещу заплащане на възнаграждение в размер на 20 000 лв. без ДДС, платимо както следва: 5 000 лв. без ДДС – авансово плащане до 90 дни от подписване на договор, 15 000 лв. ДДС - окончателно плащане в срок до 7 дни от одобряване на проекта. В чл.4, ал.2 от договора е предвидено задължение на възложителя да предоставя своевременно всяка необходима информация, документация и съдействие на изпълнителя относно разработването на бизнес плана. В срок до 31.12.2018 г. следва да предостави документите, описани в списък с необходимите за разработването на бизнес плана документи, като датата, наименованието и броя на предоставените документи се установява с 3 подписването на двустранен констативен протокол. Предвидено е, че възложителят има право да получи точно и качествено изпълнение съгласно условията на договора, да получава информация за хода на процедурата от изпълнителя, да ползва разработения бизнес план за кандидатстване за кредит пред други институции. В чл.9 от договора е предвидено, че изпълнителят се е задължил да разработи бизнес плана в срок от 30 работни дни от предоставяне на всички документи, описани в Списък с необходимите за разработването на бизнес плана документи. Приемането на бизнес плана от възложителя се установява с подписването на приемо – предавателен протокол.

Представеният договор за консултантски услуги от 17.07.2018 г. не е подписан от нито една от посочените в него страни.

По делото е представен списък с необходимите за разработването на бизнес плана документи, който също не е подписан от страните.

Липсва спор между страните в производството, а и от представеното банково извлечение за периода 01.07.2018 г. – 31.07.2018 г. се установява, че на 19.07.2018 г. ищецът е превел по банков път на ответника сумата от 2 500 лв.

С писмо изх. № 01-2600/6610 от 02.03.2022 г. ДФ „Земеделие“ е уведомил СРС, че между ДФЗ – РА и „К.-Б.“ ЕООД има сключен договор за финансово подпомагане № 31/3/3121458 от 11.02.2015 г. по мярка 41“Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони 2007 -2013 г., с предмет „Развитие на туризма в община Лъки, чрез изграждане на комплекс от стаи за настаняване в с. Борово“. По договора е изплатена субсидия в размер на 97 865, 42 л на 27.11.2015 г. След извършена извънредна проверка на място, след плащане, в периода 24.06.2019 г. – 27.06.2019 г., както и след извършени допълнителни административни проверки с констатирано неизпъленние на задължения съгласно одобрения бизнес план по договор за финансово подпомагане № 31/3/3121458 от 11.02.2015 г. между ДФ „Земеделие“ и „К.-Б.“ ЕООД, е издаден акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01-2600/6610#2 от 04.09.2020 г. С него е определена подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ от страна на дружеството в размер на 9 786, 54 лв. към датата на сключване на договора и към 19.07.2018 г. не е налице отворена мярка за финансиране на проекти по селски туризъм през ВОМР на МИГ „Преспа“ – общини Баните, Лъки и Чепеларе.

От показанията на разпитания пред СРС свидетел С.Б.П. се установява, че познавал Н. чрез Г.Р. (управител на „К.-Б.“ ЕООД). Два пъти се виждал с него. Единия път бил през 2019 г., а другият път бил през 2020 г.

През 2019 г. присъствал на една тяхна среща, при която Н. се опитвал да убеди Р., че има големи възможности и ще придвижи напред неговото желание за построяване на нивата, че трябва да се изчака още малко, като поискал допълнително заплащане. На първата среща имало само обещания.

На втората среща се разбрало, че нямало програма, нито имал някакви възможности да свърши каквато и да е работа. Г. Р. казал: „Върни ми парите и да се приключва тази история“. Той отказал, тъй като бил зле, не можел да ги върне сега, щял да ги върне по – нататък. Срещите се провеждали в заведение в гр. София, в сладкарница на Интерпред. Впоследствие разбрал, че г-н Н. (управителят на „Ю.Е.“ ЕООД) можел да му помогне за изработването 4 на проекти, да минат през фонд „Земеделие“. Обяснил, че е началник, имал големи възможности. Свидетелят знаел, че са платени парите, не е бил свидетел на извършеното плащане. Разговорите се водели след превеждане на парите. Не знаел за какво точно са преведени парите, в последствие разбрал.