Решение № 1170 от 27.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1170 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100513238 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 11696 от 05.07.2023 г., постановено по гр. д. № 1550/2023 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от „Дирент БГ” ЕООД срещу „Рент Ауто Алекс” ЕООД искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че „Рент Ауто Алекс” ЕООД дължи на „Дирент БГ” ЕООД сумата 70 лв., представляваща стойността на наложена глоба с електронен фиш № 4218257, за нарушение, извършено с отдаден под наем автомобил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.05.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 1,69 лв., представляваща лихва за забава за периода от 14.02.2022 г. до 11.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.06.2022 г. по ч.гр.д. № 24992/2022 г. на СРС. Ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски в размер на 480 лв.

Решението е обжалвано от ищеца „Дирент БГ” ЕООД като неправилно и незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено и да се признае за установено, че ответникът му дължи претендираната сума. В жалбата се излага възражение срещу извода на първоинстанционния съд за недоказаност на втората предпоставка на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД - обедняване на ответното дружество. Изтъква се, че изводите на съда са взаимно противоречиви, тъй като от една страна съдът е приел, че е налице обедняване на 1 ищеца, а в същото време е приел, че не е налице обедняване на ответника. Излага се довод, че след като договорът за наем на процесния автомобил е сключен между страните в настоящото производство – юридически лица, дължимите суми, възникнали въз основа на наложени глоби по ЗДвП, следва да бъдат понесени от страната по договора – ответното дружество. Сочи се, че по процесното административно нарушение производството по издаване на електронния фиш е приключило, тъй като ищецът не е разполагал с данни за лицето /служител на ответника/, което е управлявало процесния автомобил, за да може да инициира производство по чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП, поради което въззивникът счита, че прилагането на предвидената възможност в ЗДвП няма никакво отношение към спора.

Изтъква се, че фактът, че ищецът не е предприел действия по административен ред да се освободи от отговорност, не променя установеното, че той се е обеднил неоснователно, а ответникът се е обогатил, липсата на основание за това, както и че обедняването и обогатяването произтичат от един и същи факт. Излага се възражение, че в първоинстанционното решение липсват мотиви за извода на съда, че не е налице обогатяване на ответника, и в тази връзка не били обсъдени всички относими доказателства.

С писмения си отговор ответникът „Рент Ауто Алекс” ЕООД оспорва въззивната жалба.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Дирент БГ” ЕООД е предявило срещу „Рент Ауто Алекс” ООД иск за признаване за установено съществуването на вземания за сумата 70 лв., представляваща заплатена от ищеца глоба, наложена с електронен фиш № 4218257 на ОДМВР -Велико Търново, и сумата 1,69 лв., представляваща лихва за забава за периода от 14.02.2022 г. до 11.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.05.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.06.2022 г. по ч.гр.д. № 24992/2022 г. на Софийски районен съд.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен устен договор за отдаване под наем на автомобил „Фолксваген Артеон” с ДК № СВ****РВ, за което била издадена фактура № 1000000509/15.09.2021 г. за сумата 2100 лв. Твърди се, че на 31.01.2022 г. на управителя на ищцовото дружество бил връчен електронен фиш № 4218257, издаден от МВР, с който на същия се налага глоба в размер на 100 лв. за нарушение по ЗДвП – превишена скорост, заснето на 26.09.2020 г. Това нарушение било извършено с отдадения под наем автомобил. Твърди се, че глобата била заплатена от ищеца – собственик на посочения автомобил - в размер на 70% от размера на глобата съгласно чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, а именно 70 лв. Сочи се, че въпреки отправените покани до наемателя на автомобила, който е бил управляван от него, до настоящия момент сумата не била възстановена на ищеца- наемодател.

В отговора на исковата молба ответникът „Рент Ауто Алекс” ЕООД оспорва исковете. Излага възражение, че исковата претенция за заплатена от ищеца глоба като административно наказание е недопустима, тъй като административно-наказателната отговорност е лична и оспорването на авторството за нарушение по ЗДвП става по 2 административен ред, а не по гражданско-правен. Поддържа, че след като ищецът не е подал възражение срещу издадения електронен фиш по реда на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, установената в чл. 188, ал. 1 и чл. 189, ал. 5 от ЗДвП презумпция, че собственикът на МПС е извършител на нарушението, не е оборена. Ответникът оспорва твърдението в исковата молба за съществуването на неформален договор между страните за отдаване под наем на автомобила, както и твърдението, че е извършил нарушение на ЗДвП на 26.09.2020 г. Сочи, че установяването на извършено административно нарушение може да стане само чрез приключила с наказателно постановление административно-наказателна преписка. Отправя искане да се прекрати производството поради недопустимост на иска, алтернативно – да се отхвърли претенцията като неоснователна.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца исковата сума от 70 лв., представляваща заплатена от ищеца в качеството му на собственик на описаното МПС глоба по издаден електронен фиш за извършено нарушение на ЗДвП с това МПС, и обезщетение за забава в размер на 1,69 лв. за посочения период, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Ищецът обосновава претенцията за установяване дължимостта от ответника на заплатена от него глоба по издаден по ЗДвП електронен фиш на твърдението, че автомобилът, с който е извършено нарушението по ЗДвП, е бил отдаден под наем на ответника и е управляван от него, поради което ответникът следва да му възстанови платената сума. Независимо от тези твърдения за наличие на отношения между страните по договор за наем на автомобил, претендираното от ищеца вземане срещу ответника за заплатената от него глоба не се основава на твърдения за неизпълнение от страна на ответника на конкретни задължения по твърдения договор за наем на автомобила, следователно – същото не е предявено на договорно основание. С оглед на това и предвид твърденията на ищеца, че глобата, която той е заплатил, е следвало да бъде наложена на ответника, претенцията му за възстановяване на сумата за тази глоба се основава на неоснователно обогатяване по общия състав по чл. 59 от ЗЗД, каквато правна квалификация е приета от първоинстанционния съд.

Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД включва: обогатяването на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяването. Обогатяването по смисъла на чл. 59 от ЗЗД може да се изразява в увеличаване на имуществения актив на едно лице или намаляване на пасива за сметка на друго, или спестяване на разходи, които е следвало да бъдат направени, но са направени от друго лице.

Предмет на заявената срещу ответника претенция по чл. 59 от ЗЗД е сумата, която ищецът е заплатил и представляваща наложена по съответния ред глоба като административно наказание за извършено административно нарушение.

3

Заплащането от ищеца на процесната глоба не увеличава имуществения актив на ответника, нито намалява пасива на имуществото му. Доколкото претенцията на ищеца е основана на твърдението му, че наложената му и заплатената от него глоба е следвало да бъде наложена и заплатена от ответника, който е ползвал процесното МПС, следва да се прецени дали е налице хипотезата на неоснователно обогатяване чрез спестяване от ответника на разходите за заплащане на глобата, които е следвало да направи. В такава хипотеза извод за обогатяване на ответника би бил обоснован само ако се установи, че ответникът е имал задължение да заплати глобата по издадения електронен фиш.

Глобата е наложена като административно наказание за извършено административно нарушение. Установяването и санкционирането на административните нарушения се реализира в административно-наказателното производство чрез актове на компетентните административно-наказващи органи, по реда на ЗАНН и специалните закони, регламентиращи отделните видове нарушения. За административни нарушения при управление на МПС редът за установяването им, субектите, които подлежат на административно наказване, и правилата за налагане на наказанията, са регламентирани в ЗДвП. В чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че наказание за извършено по този закон нарушение се налага на собственика на моторното превозно средство, ако той не посочи на кого е предоставил превозното средство. Когато нарушение, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение – чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Електронният фиш се връчва на собственика, който може в срока за заплащане на глобата да представи в съответното поделение на МВР декларация с данни за лицето, извършило нарушението, като в такъв случай на посочено в декларацията лице се издава и изпраща електронен фиш, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира – чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

В случая електронният фиш № 4218257 за нарушение за скорост, извършено при управление на процесния автомобил с рег. № СВ****РВ, е издаден, /респективно глобата е наложена/ на законния представител на ищцовото дружество „Дирент БГ” ЕООД, което дружество е вписано като ползвател на този автомобил в регистрационния талон, съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Електронният фиш не е обжалван от законния представител на ищеца. Същият не се е упражнил правото си по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП да посочи лицето, което е извършило нарушението, а именно - ответника, за който в исковата молба се твърди, че е ползвал процесния автомобил по време на констатиране на нарушението с електронния фиш. След като административното наказание глоба за това нарушение, извършено с процесното МПС, не е било наложено по съответния законов ред на ответника, за него не е налице задължение на заплащане на процесната сума. Задължението за заплащане на глобата е на законния представител на ищцовото дружество. При липсата на установено законово основание за дължимост от ответника на сумата за наложената с електронния фиш глоба, изводът е, че с така заплатената от ищеца сума ответникът не се е 4 обогатил за сметка на ищеца. Следователно, не е налице фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД и предявеният иск е неоснователен.

Само за пълнота следва да се посочи, че дори и да се приеме, че обогатяването на ответника в размер на глобата по електронния фиш не е предпоставено от наличието на издаден срещу него административен акт за съответното нарушение, а произтича от твърдяното от ищеца обстоятелство, че към момента на заснетото нарушение автомобилът е бил във владение на ответника, то и в този случай не би било налице обогатяване на ответника „Рент Ауто Алекс” ЕООД. Това е така, защото при предоставено за ползване на юридическо лице МПС предвиденото за съответното нарушение наказание се налага на законния представител на ползвателя-юридическо лице. Субект на административнонаказателната отговорност е физическото лице – законен представител на ползвателя, а в случая искът е предявен не срещу него, а срещу дружеството.