Определение № 338 от 16.06.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338 гр. Варна, 15.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20223000500269 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК.Образувано/след изпращане по компетентност от ВКС с определение №217/10.06.2022г. по ч.гр.д.№1943/22г. по описа на ВКС, III гр.о./ по подадена частна жалба от „Агроимпулс 2000“ООД, гр.Тервел, представлявано от управителя Е.Д.Н., против определение №102/02.02.2022г., постановено по в.гр.д.№765/21г. по описа на ДОС, с което производството по делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 16.03.2022г.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се „признае за редовна“ подадената от „Агроимпулс 2000“ООД въззивна жалба.

Въззиваемата страна „СП Одит“ООД, гр.Добрич, представлявано от управителя С. Н. П., в депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител адв.В.З., поддържа становище за нейната недопустимост и моли да бъде оставена без разглеждане, евент. становище за нейната неоснователност, като моли обжалваното определение да бъде потвърдено,

Производството по в.гр.д.№765/21г. по описа на ДОС е образувано по подадената от „Агроимпулс 2000“ООД въззивна жалба против решение №38/01.09.2021г., постановено по гр.д.№242/20г. по описа на ТРС, с което са уважени изцяло предявените от „СП Одит“ООД против „Агроимпулс 2000“ООД в условията на обективно кумулативно съединяване искове, а именно иск с пр.осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 4 608лв. и иск с пр.осн. чл.86 от ЗЗД с цена на иска 278, 11лв.Въззивната жалба има за предмет цялото първоинстанционно решение.Дължимата държавна такса за въззивно обжалване възлиза на 92, 16лв. по първия иск и 25лв. за втория или общо сумата от 117, 16лв./чл.1, вр. чл.18, ал.1, пр.1 от ТДТКССГПК и чл.72, ал.2 от 1

ГПК-защитават се различни интереси и държавна такса се дължи по всеки иск в размерите по тарифата/.При администриране на жалбата ТРС е дал указания за внасяне на цялата дължима д.т. на страната, но в изпълнение на указанията са внесени само 97, 73лв.За да определи и внесе този размер жалбоподателят е сумирал сумите по двата иска, общо 4 886, 11лв., и така е внесъл държавна такса в размер на 2% върху тази сумата, т.е. сумата от 97, 73лв.Независимо, че указанията му не са били изпълнени в цялост, ТРС е изпратил жалбата по компетентност на ДОС.След образуване на делото, ДОС, след като е констатирал, че не е внесена в пълен размер дължимата държавна такса, не е давал указания/като съд, следящ служебно за допустимостта на въззивната жалба/ на въззивната страна по делото да внесе така дължимия остатък/разликата над 97, 73лв. до 117, 16лв./, а е указал на страната да посочи за кои части от решението се отнася внесената от нея в непълен размер държавна такса от 97, 73лв., като е посочил, че при неизпълнение ще прекрати делото изцяло.В изпълнение на указанията страната с молба от 27.01.2022г. е посочила, че е обжалвала цялото решение на ТРС и е внесла дължимата според нея държавна такса върху сбора от цените на двата иска.В условие на евентуалност, ако съображенията й не бъдат приети, е посочила, че обжалва решението по главния иск.С обжалваното определение от 02.02.2022г. ДОС е приел/след като не се е съгласил с твърденията, че дължимата такса по двата иска възлиза на 97, 73лв./, че въззивникът е посочил, че обжалва решението по главния иск, и е насрочил делото за разглеждане в о.с.з.

Така постановеното определение не подлежи на обжалване.То не е преграждащо по нататъшното развитие на делото/напротив е по неговото движение/, нито обжалването му е изрично предвидено в закона.Неоснователни са оплакванията на страната, че с него се преграждало развитието на делото по жалбата против решението на ТРС в частта му по иска с пр.осн. чл.86 от ЗЗД Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба и против решението на ТРС в частта му по иска с пр.осн. чл.86 от ЗЗД, вкл. и съгласно изричните уточнения на страната в молбата от 27.01.2022г./отделен е въпросът дали е внесена цялата дължима по този иск държавна такса за въззивно обжалване/.ДОС не е прекратявал въззивното производство по жалбата в тази й част.Същото е насрочено за разглеждане в о.с.з.Докато производството по делото не е прекратено в тази му част, съдът дължи произнасяне и по жалбата против решението на ТРС в частта му по иска с пр.осн. чл.86 от ЗЗД.

Като образувано по частна жалба, насочена против неподлежащ на самостоятелно обжалване съдебен акт, настоящото производство е недопустимо и следва да бъде прекратено

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№269/22г. по описа на ВАпС, гр.о.

Определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3