Решение № 112 от 28.03.2019, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/28.03.2019г., град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТЕОДОРА МИЛЕВА

СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия Сандева к.адм.д. № 9/2019 год. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на С.И.Б. *** срещу решение № 452 от 29.11.2018г., постановено по н.а.х.д. № 423/2018г. по описа на РС -Добрич, с което е изменено наказателно постановление № 18-0851-000217/01.03.2018г. на началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, с което на касатора за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер 300 лева, като нарушението е преквалифицирано по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и е наложено същото по вид и размер административно наказание – глоба в размер на 300 лева. Основното възражение в жалбата се свежда до неправилност на решението поради явна несправедливост на наказанието. Твърди се, че наложеното на касатора наказание е несъразмерно тежко, тъй като не е взето предвид имотното му състояние, както и обстоятелството, че към датата на нарушението има 39 контролни точки. В съдебно заседание се излагат допълнителни доводи, че касаторът си е взел поука от предходно наложено му наказание за друго негово нарушение по ЗДвП, поради което е редно процесното наказание да бъде определено в по-нисък размер. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се измени наложеното наказание, като се намали до минималния предвиден в закона размер от 100 лева.

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея.

Представителят на ДОП дава заключение, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения :

С обжалваното решение районният съд е изменил наказателно постановление № 18-0851-000217/01.03.2018г. на началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, с което на С.И.Б. за нарушение на чл.150а от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер 300 лева, като е преквалифицирал нарушението по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП и е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, но неправилно е определена приложимата спрямо него санкционна норма, поради което и с оглед на правомощията си по чл.334, ал.3 от НПК, във вр. чл.84 от ЗАНН го е преквалифицирал по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП вместо по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, налагайки същото по вид и размер наказание. Счел е, че тежестта на нарушението и високата степен на обществена опасност на нарушителя налагат извода, че за постигане целите на чл.12 от ЗАНН е необходимо наказанието да се изтърпи в неговия максимален размер от 300 лева, в какъвто смисъл е и постановил решението си.

Предмет на обжалване в настоящото производство е решението на ДРС само в частта на наложеното с него административно наказание, поради което и настоящата касационна инстанция счита, че не следва да обсъжда правилността на решението в останалата му част.

В обжалваната му част решението е правилно и не страда от визираните в жалбата пороци. Неоснователно е основното и единствено възражение на касатора, че наложеното му наказание е явно несправедливо. Това наказание е съобразено както с характера и тежестта на конкретно извършеното деяние, така и с личността на нарушителя, който има няколко административни нарушения по ЗДвП, в т.ч. и шофиране в пияно състояние.

Следователно налице са редица отегчаващи вината обстоятелства, които са дали основание на съда да определи наказанието към неговия максимален размер по закон. Неоснователно е възражението в жалбата, че наложеното на касатора наказание е несъразмерно тежко, тъй като не е съобразено с имотното му състояние, както и с това, че към датата на нарушението има максималния брой контролни точки, първо, защото липсват каквито и да е твърдения, а още по-малко доказателства, че се намира в тежко материално и имотно състояние, което не му позволява да изтърпи максималния размер на глобата, и второ, защото факта, че няма отнети контролни точки, не изключва наличието на другите извършени от него нарушения по ЗДвП и не обосновава извод за по-ниска степен на обществена опасност на неговата личност. Неоснователно е и възражението на касатора, че по- подходящото за него наказание е глоба в размер на законоустановения минимум, тъй като си е взел поука от друго по-рано наложено му административно наказание. Очевидно е, че това предходно наказание не е изиграло своята възпитаваща и предупредителната роля, след като касаторът е управлявал МПС при отнето свидетелство за управление, поради което налагането на по-леко по размер наказание би пренебрегнало целите на индивидуалната и генералната превенция.

Ето защо, процесното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 от НПК. И това е така, защото не всяка, а само явната несправедливост на наказанието е основание за изменение на наказателното постановление. Определение на явна несправедливост на наказанието е дадено в чл.348, ал.5, т.1 от НПК. Според него, явна несправедливост на наказанието има само когато несъответствието между наложеното наказание и степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, е толкова явно и очевидно, че се налага по необходимост намаляване или увеличаване на наказанието, макар и то да е определено в рамките на закона. Когато размерът му не се отклонява съществено от съответстващия размер, наложеното наказание не е явно несправедливо и не се налага изменението му. По тези съображения в конкретния случай не е налице такава явна несправедливост на наказанието.

Наложеното наказание, макар и в максималния му размер, е необходимо за поправянето и превъзпитанието на нарушителя и за изпълнението на останалите цели на закона - чл. 12 ЗАНН. Евентуалното му намаляване до или към минималния предвиден в закона размер, както се иска от касатора, ще снижи общо предупредителното и възпитателното въздействие на наказанието и ще го направи недостатъчно ефикасно. Така е преценил и районният съд, за да стигне до единствения правилен и законосъобразен извод, че нарушителят следва да изтърпи наказанието в неговия максимален размер.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че наказанието е правилно определено и достатъчно за поправянето и превъзпитанието на касатора в посока на спазване на правилата за движение. Индивидуализирането му е направено в съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН, след преценка на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и с оглед на личността на нарушителя, поради което не са налице основания за отмяна на решението и изменение на наказателното постановление в санкционната му част.

Поради съвпадане на правните и фактически изводи на касационната инстанция с тези на районния съд обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221, ал.2 от АПК.

Водим от горното, Административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 452 от 29.11.2018г., постановено по н.а.х.д. № 423/2018г. по описа на Добричкия районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: