Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 69 от 22.02.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 53/2023
Вид
Решение № 69
Подписан
22.02.2023
Състав
Веселин Пенгезов, Атанаска Китипова, Десислав Любомиров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600053 по описа за 2023 година Производството е въззивно, по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия М. В. К., чрез защитника адв.Е. Й., ведно с допълнение към нея, против присъда №134/26.10.2022г. по описа на СГС, постановена по нохд №3541/2022г. В жалбата се твърди, че присъдата е явно несправедлива по отношение на размера на наложеното наказание, тъй като независимо че са признати фактите и обстоятелствата по посоченото обвинение в обвинителния акт, наказанието е завишено както по отношение на размера, така и защото не е приложено условно наказание с определяне на изпитателен срок, каквото е становището на председателя на съдебния състав в особено мнение. Според жалбоподателя, правилно и законосъобразно е становището в особеното мнение, че целите на наказанието по чл.36 от НК биха били изпълнени и с отлагане на изтърпяването на наказанието за М.ално установения в закона срок от пет години. Смекчаващите вината обстоятелства са многобройни – чистото съдебно минало, трудовата заетост, младата възраст, приети в особеното мнение, а също и пълните самопризнания и изразеното съжаление, както и оказаната първа помощ н пострадалите, наред с перфектното процесуално поведение. Ефективното наказание не би допринесло за поправяне и превъзпитаване на осъдения, той би се поправил и превъзпитал и с прилагане на института на условно осъждане, а и въздействието към останалите членове на обществото би било възпитателно и предупредително и в случай на отлагане на присъдата, цитира се практика на 1

ВКС в смисъл, че страхът от привеждане в изпълнение на отложено наказание ще накара осъденият да се въздържа от извършване на престъпления. Иска се изменение на присъдата относно размера на наложеното наказание и прилагане на института на условното осъждане, като се постанови отлагане на изтърпяването на наказанието за срок от пет години.

Пред въззивния съд жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.

Представителят на САП изразява становище за правилност и законосъобразност на проверяваната присъда и пледира за потвърждаването й. С оглед проведеното съдебно производство по реда на чл.371,т.2 от НПК, съдът е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, позовавайки се на самопризнанията, тези обстоятелства са били доказателствено обезпечени, фактическата обстановка е била правилно установена, липсват основания да се приеме, че е допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон. Споделят се доводите на решаващия съд при определяне на наказанието, отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като се оспорва единствено, че неправилно възрастта на подсъдимия – 44 години, е била възприета като млада и като смекчаващо вината обстоятелство. Според прокурора, не могат да се възприемат и твърденията за оказана помощ на пострадалите поради липса на такива доказателства, а в обясненията си подсъдимият по-скоро цели да оправдае поведението си. С оглед възрастта на пострадалите следва да се отчете, че тя е налагала безусловно по-внимателно поведение на водачите на МПС спрямо тях. В пледоарията се поддържа, че правилно първостепенният съд е приел, че не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено от закона наказание да се явява несъразмерно тежко спрямо обществената опасност на деянието и дееца, наказанието правилно е било определено при лек превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства в размер под средния, наложил е наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца, редуцирал го е на основание чл.58а, ал.1 от НК, както и е наложил наказание „Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от четири години.Затова се иска потвърждаване на присъдата, като възраженията на защитата, основани на особеното мнение на председателя на съдебния състав, не се споделят предвид високата степен на обществена опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е управлявал МПС след употребата на два вида наркотични вещества – тетрахидроканабинол и екстази, причинена е смърт на едно лице и телесна повреда на друго, деянието е извършено на пешеходна пътека, където пострадалите са преминавали на зелен сигнал. Поведението на подсъдимия показва грубо незачитане на правилата за движение по пътищата, правата на останалите участници в движението и правото на живот и телесна неприкосновеност на гражданите. Именно заради това, най-вече с оглед поправяне и превъзпитаване на подсъдимия, следва да бъде упражнено интензивно и продължително въздействие посредством методите на 2 наказателното право в място за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.

Подсъдимият поддържа становището на защитника си, изразява съжаление за случилото се, в последната си дума иска снизхождение.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

С оглед правомощията си по чл.313 от НПК, предвид наличието на жалба от защитата с искания за изменение на присъдата в санкционната й част, САС намира следното:

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия М. В. К. за виновен в това, че на 02.01.2022г., около 12.00 часа, в гр.София, по ул.“Коста Лулчев“, с посока на движение от ул.“Гео Милев“ към бул.“Шипченски проход“, при управление на МПС – лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик Хибрид“ с ДК №********, нарушил правилата за движение по чл.119, ал.1 от ЗДвП и по чл.119, ал.4 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Р. С. и средна телесна повреда на Л.

С. А., като деянието е извършено на пешеходна пътека и след употреба на наркотични вещества. Престъплението е квалифицирано като такова по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, пр.1, алт.2 и пр. последно, б“б“, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3, на основание същите текстове и чл.343г от НК и чл.58а, ал.1 от НК К. е осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/ години при първоначален общ режим на изтърпяване, както и „Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 4/четири/ години. На подсъдимия са възложени разноските по делото.

За да постанови присъдата си, първата инстанция е провела съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и след като е съобразила направеното от подсъдимия К. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, заключенията на съдебните експертизи, както и писмените доказателства, обосновано е приела от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. В. К. е роден на ********г. в гр.***, Украйна, живее в гр.София, на ул.“***“ №*, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, работи като модератор в компания Алорика, към инкриминираната дата е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС, издадено в Украйна.

На 02.01.2022г., около 12.00 часа, К. управлявал лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик Хибрид“ с рег.№*******, в посока към бул.“Шипченски проход“, по ул.“Коста Лулчев“, с посока от ул.“Гео Милев“.

Достигайки кръстовището между ул.“Коста Лулчев“ и бул.“Шипченски проход“, подсъдимият предприел маневра завиване наляво, в района на кръстовището, за да навлезе по бул.“Шипченски проход“, на платното за 3 движение на бул.“Шипченски проход“ имало обозначена с хоризонтална пътна маркировка пешеходна пътека, сигнализирана със светофар, платното е за двупосочно движение, с по две пътни ленти за всяка посока, които са с широчина 2.70м, между двете двойки пътни ленти е разположено трамвайно трасе с ширина 7.00м., предназначено за двупосочно движение на трамваи.

Пътната настилка била покрита с алфалт, суха, без дупки и неравности, времето било слънчево, с много добра видимост. Движейки се със скорост 37.5 км/ч, подсъдимият предприел маневрата завиване наляво на разрешителен за него зелен сигнал на светофара. По същото време, на зелен сигнал на светофара за пешеходците, пострадалите Л. А. и В. С. предприели пресичане на платното за движение на бул.“Шипченски проход“ на пешеходната пътека, в посока отдясно наляво спрямо движението на автомобила. К. имал възможност да види пешеходците, но не бил внимателен и предпазлив към тях, не намалил скоростта, нито спрял, за да ги пропусне да преминат безпрепятствено и когато пешеходците се намирали на около 10 метра от десния край на пътното платно, върху пешеходната пътека, в непосредствена близост до първата от двете трамвайни релси, настъпил удар между управлявания от К. автомобил, с предната му дясна част и пешеходците. С. бил ударен първоначално в областта на лявата подбедрица, след това тялото му достигнало предния капак на автомобила, впоследствие паднало вдясно от него върху асфалта. А. била ударена в областта на двата крака, след инициалния контакт тялото й било качено върху предния капак на автомобила, впоследствие паднало отдясно върху асфалта. По същото време В. Д., К. Д., З. Н. и Г. Р., младши инспектори към Сектор 01 ППДММ, 03 група при ЗЖУ-София, се движели със служебен автомобил по бул.“Шипченски проход“ в посока център, в момента на удара спрели на червен забранителен сигнал на светофара на същото кръстовище и възприели непосредствено маневрата на подсъдимия и последвалия удар на автомобила с пешеходците. Те незабавно отишли при пешеходците, помогнали на А. да се изправи, възприели лежащия в безсъзнание на земята С., обадили се за изпращане на линейка, видели как подсъдимият също излиза от автомобила си и отива при пешеходците. След малко пристигнал дежурният екип, състоящ се от Л. М. и А. ИС., те започнали да извършват необходимите в такъв случай служебни действия, включително проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дръг тест 5000“, което отчело положителен резултат за наличие на тетрахидроканабинол в проба №422. Бил съставен АУАН бланков №027451/02.01.2022г. и талон за изследване с №006648/02.01.2022г., подсъдимият ги подписал и заявил, че желае да бъде извършено химико-токсикологично изследване, бил транспортиран до ВМАСофия, където дал проби от кръв и урина. Въз основа на съставения акт било отнето свидетелството му за правоуправление на МПС. Междувременно пристигналите екипи на ЦСМП откарали с линейки А. до УМБАЛСМ „Пирогов“, а С. до МБАЛ“Св.Анна“, където на 08.01.2022г. той починал.

Изготвените заключения на СМЕ на труп и Комплексна медицинска, 4 видео и автотехническа експертиза сочат, че смъртта на В. С. е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с травматичните увреждания, получени при настъпилото ПТП, а именно – тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата тилно, счупване на костите на черепния покрив и базата вдясно, масивен субарахноидален хематом повсеместно, масивен субарахноидален кръвоизлив повсеместно, мозъчни контузии вдясно, състояние след краниотомия с цел декомпресия, гръдна травма, изразяваща се в кръвонасядане /повърхностно и дълбоко/ на задна повърхност на гръдния кош, счупване на тялото на трети гръден прешлен, линейни счупвания на таза вдясно, дълбоки кръвонасядания в меките тъкани на гърба, горния десен крайник и десния хълбок, счупване на ляв малък пищял. Според заключенията на КМВАТЕ и СМЕ по отношение на уврежданията на А. е установено, че в резултат на ПТП тя е получила счупване на пети поясен прешлен, наложило се поставяне на имобилизационна ортеза, което реализира критериите на медико-биологичния признак „Трайно затруднение на движенията на снагата“ за срок от повече от 30 дни.

От изготвеното заключение на химико-токсилогичната експертиза, след изследване на пробите от кръв и урина, в кръвта на К. е установено наличие на високорисково наркотично вещество тетрахидроканабинол, а в урината – на високорисково наркотично вещество метилендиоксиметамфетамин /МДМА, екстази/. И двете вещества са поставени под контрол в Списък I, Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наребда за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3, ал.2 от ЗКНВП.