Решение № 17 от 12.01.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Несебър, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Ивелина Г. Василева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20252150100120 по описа за 2025 година

Производството по делото образувано по повод исковата молба на „В***“ *** с ЕИК 8****, със седалище и адрес на управление: гр. Б***, ул. „Г***“ № ***, представлявано от Ц.М., подадена чрез пълномощника им – гл.юрк. К.Е.Н. против М.

Х., поданик на К.Д., роден на ***** год. с адрес: гр. С***, общ. Н***, жилищна сграда „П***“, бл. **, вх. **, ет. **, an. **/**/ и Д. Х., поданик на К.Д., родена на ********** год. с адрес: гр. С***, общ. Н***, жилищна сграда „П***“, бл. **, вх. **, ет. **, an. ** /**/, с правно основание чл.79, ал. 1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответниците са клиент на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на следните водоснабден обект апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. С***, общ. Н***, жилищна сграда „П***"бл. **, вх. **. ет. **, an. ** /**/, с идентификатор 1*******, със заведена партида в базата данни с аб.№ 9****.

Сочи се, че в полза на ответниците е възникнало качеството „потребител на ВиК услуги“ от момента на придобиване на правото на собственост върху водоснабдяван обект, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба 41. За установяване на горното се прилага справка по лице от Служба по вписвания. В допълнение на това се 1 акцентира, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, които правила са част от съдържанието на възникналото между страните по делото облигационното отношение, предоставянето на услугите ВиК се извършва по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор /Общи условия/, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и са публикувани на интернет - страницата на водния оператор, поради което не е необходимо тяхното представяне като писмено доказателство сред кориците на настоящото дело. Наред с това се сочи, че в съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Твърди се, че водомерът е разположен в имота на ответницата, поради което клиентът или обитаващите имота лица са имали задължението да осигурят достъп до водомера. Използването на електронно устройство е причината, поради която не съществува техническа възможност представител на абоната да положи подпис, каквото задължение е налице при използването на хартиен карнет. Разяснява се, че при осъществяване на електронното отчитане инкасаторът, отчитащ обекта, сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Този баркод представлява директна връзка с базата данни на дружеството, който индикира. че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не успява да влезе в имота, същият набира на самото устройство режим „служебно отчитане“. Твърди се, че съществува и възможност за т.нар. „самоотчет”, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните но водомерните си устройства и това се записва в програмния продукт на ВиК оператора, като „от клиента”. Начинът на електронно отчитане на потребителя се удостоверява от представената към настоящата искова молба заверено копие от справка- извлечение, в която са отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане, както и съответния режим на работа на електронното устройство. Допълва се, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия е допустимо за обекти, имащи сезонен характер, да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Съгласно чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурира и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител. В този случай, количеството питейна вода се разпределя въз основа на отчета на централния водомер, поставен на водопроводното отклонение и отчетите по индивидуалните водомери. В това разпределение се включва цялото количество доставено вода до централния водомер на имота. Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок са издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните пени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, които 2 са одобрени от КЕВР.

Сочи се, че ответниците е следвало да заплатят, но не са заплатили своевременно, задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия.

Бездействието на потребителите по отношение на плащането поражда правото на водоснабдителното дружество да предяви вземанията си, без да е необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава длъжник. Поради забава, съобразно клаузата на чл. 44 от Общите условия, на същите е начислено обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди М. Х. и Д. Х-П да заплатят на „В***” *** - разделно, сумата от 110,30 лева, дължима разделно - в квоти от по 1/2 от всеки един от ответниците, както следва: сумата в размер на 55,15 лева, представляваща 1/2 от дълга и съответстваща на притежаваните от М. Х. вещни права върху имота и сумата в размер на 55,15 лева, представляваща 1/2 от дълга и съответстваща на притежаваните от Д. Х. вещни права върху имота, което задължение за главница е дължимо от ответниците по издадени фактури за периода от 26.04.2022 год. - 25.11.2024г., с отчетен период по фактури 19.11.2021 год. - 20.11.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2025г. до окончателното изплащане на задължението.

Наред с горното се иска от съда да осъди М. Х. и Д. Х. да заплатят на „В***” *** дължима разделно — в квоти, както следва: сумата в размер на 7,21 лева, представляваща 1/2 от дълга и съответстваща на притежаваните от М. Х. вещни права върху имота и сумата в размер на 7,21 лева, представляваща 1/2 от дълга и съответстваща на притежаваните от Д. Х. вещни права върху имота. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78. ал.8 от ГПК, в квоти съобразно дела от собствеността.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от младши адв.М. И. от АК-Бургас, в качеството й на особен представител на ответниците по делото, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. В тази връзка сочи, че между ищцовото дружество „В***“ *** и ответниците М. Х. и Д. Х. не е доказано да съществува валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор, сключен между страните. Навежда, че в исковата молба ищецът се позовава на Общи условия, от които черпи правата си, но такива не е представил. Наред с това акцентира, че като 3 доказателство липсва и заявление на ответниците, сочещо присъединяването им към посочените от ищеца Общи условия. Отделно от горното, сочи, че ответниците са били собственици на имота до дата 07.08.2024г., а изискуемата от ищеца сума обхваща периода до 20.11.2024г. Заявява, че от приложените по делото доказателства не става ясно в периода 07.08.2024г. до 20.11.2024г. кой е бил собственик на водоснабдявания имот.

В случай, че се приеме, че съществува валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответниците, особеният представител на ответниците счита исковете за неоснователни и поради изрично предвидената възможност в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Общите условия, съгласно който „При неплащане в срок от потребителя на дължимата сума по издадена фактура, В и К операторът има право да преустанови временно предоставянето на В и К услуги на основание чл. 90 от Закона за задълженията и договорите, след осъществяване на съответната за това процедура. В тази връзка сочи, че вместо да преустанови предоставянето на В и К услуги, дружеството ищец е продължило да водоснабдява имота и да начислява суми.

Предвид изложените възражения се моли съда дада отхвърли предявените от „В***“ ***, ЕИК 8****, искове с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД срещу ответниците М.

Х. и Д. Х., като неоснователни и недоказани.

За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.

Депозират писмено становище, с което заявяват, че поддържат исковата молба.

Излагат допълнителни доводи в подкрепа на същата и подадения писмен отговор от особения представител на ответниците. Представят нови писмени доказателства във връзка с указаната им тежест на доказване с определението по чл.140 от ГПК. Излагат становище по същество, с което молят да бъдат уважени изцяло предявените искове.

Претендират присъждане на заплатените по делото разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.

Назначеният на ответниците особен представител в съдебно заседание поддържа подадения отговор на исковата молба и изразеното в него становище относно липсата на облигационна връзка между страните поради непредставяне от ищеца на сключен договор за предоставяне на ВиК услуги на ответниците. Заявява, че липсват доказателства за собствеността върху процесния имот за периода от 07.08.2024г. до месец ноември 2024г., предмет на ищцовата претенция. На последно място акцентира, че ищецът е имал възможност да преустанови водоподаването до процесното жилище на основание чл.40 от Общите условия на „ВиК“ ***-Бургас поради неплащане на задълженията от страна на ответниците и липсата на предприети действия в тази насока налагат извода за неоснователност на претенцията им.

С протоколно определение от 02.12.2025г., по искане на ищеца, съдът допълни изготвения по делото проекто-доклад в частта досежно претенцията на ищеца за 4 присъждане на мораторна лихва, както следва: Моли се съда да осъди всеки от ответниците да заплати на „ВиК“ *** сумата в размер на по 7,21 лева, представляваща 1/2 от дълга, съответстваща на притежаваните от ответниците идеални части от процесния имот, представляващи обезщетение за забавено изпълнение върху главницата, дължимо за периода от 27.05.2022г. до датата на подаване на исковата молба – 24.01.2025г.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответниците, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си, а именно: че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект, представляващ - Апартамент, находят се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. С***, жилищна сграда „П***“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.** /**/, с идентификатор 1*****, със зведена партида в базата данни с аб.№ 9****.

На следващо място, ищецът следва да докаже, че през процесният период ответниците са имали качеството „потребители“ по смисъла на Общите условия, тъй като са били собственици на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила на тяхно име. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 1099 от 20.10.2025г., постановено по настоящото дело.