Решение № 160 от 23.07.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Габрово, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Косева

Членове:

Кремена Големанова

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20264200500250 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото Община Севлиево срещу Решение №54/17.03.2026г. по гр.д.№1620/2024г. по описа на Севлиевски районен съд.

Решението е обжалвано изцяло.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди се, че първоинстанционния съд е нарушил материалния и процесуален закон, като съдът необосновано отказал да приложи института на съпричиняването, а освен това непълно обсъдил доводите и доказателствата на страните. Първоинстанционният съд приел за ирелевантни обстоятелствата в коя част на тротоара ходил ищецът. Този извод бил в пряко противоречие с установените по делото факти. При безспорно установено, че тротоара е с ширина от 2,5м ищецът се бил движел на около 36-40см. от ръба на пътното платно. Това поведение не можело да се квалифицира като нормално и дължимо. Ръбът на тротоара не представлявал активна лента за придвижване и движението в непосредствена близост до него, при наличие на над 2 м свободна и безопасна площ, съставлявало грубо невнимания и поемане на неоправдал риск от страна на пострадалия. При това положение последния сам се бил поставил в риск, като вървял в зоната определена за поставяне на пътни знаци. Приносът на пострадалия е основание съобразно съдебната практика за намаляване на обезщетението, като съдът не разполагал с право на преценка дали да намали обезщетението, а бил длъжен да го стори, като определи степента на съпричиняване.

Първоинстанционният съд присъдил обезщетението в пълния предявен размер без да отчете лекия характер на увреждането, което било временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а остатъчния белег бил чисто козметичен дефект, без отражение върху обичайната дейност на ищеца и не водел до имуществени загуби и/или пропуснати полза.

Присъденият размер бил в пъти по-висок от обичайно присъжданите обезщетения за сходни или дори по-тежки увреждания.

Съдът приел за безспорно доказана причинно-следствената връзка. Не бил доказан безпротиворечиво механизма на увреждането, което водело до недоказаност на един от основните елементи на фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД. Освен това решението било постановено при непълно изясняване на фактическата обстановка и едностранна преценка на доказателствата. Съдът не бил обсъдил наведения от жалбоподателя довод 1 относно видимостта на табелата. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, а ако съдът счете иска за частично основателен да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира и за присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата – ищец по делото в депозирания отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че нормативното изискване било за поставяне на пътния знак на тротоара на височина най-малко 2,25м., което било именно за това да могат тротоарите да се използват пълноценно от гражданите и движението по тях да е безопасно. Това изискване не било изпълнено от Община Севлиево. Извода на първоинстационния съд, че именно това неизпълнение на нормативните изисквания е довело до настъпване на вредите бил правилен. За да е налице съпричиняване трябвало да има неправомерност и противоправност и в поведението на увредения. В случая движението му се осъществявало изцяло по тротоара, без значение отстоянието от ръба на пътното платно и това не съставлявало неправомерно поведение. Нямало изисквания към пешеходците да се движат по тротоара на определено разстояние от ръба на платното.

Определения размер на обезщетението счита, че е справедлив и не е завишен. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди направените по делото разноски.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.

С обжалваното решение РС Севлиево е уважил предявения от В. П. П. против Община Севлиево иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3067,75евро (6000лв.) в резултат на настъпило на 31.05.2024г. травматично увреждане на ищеца, вследствие на удар на ищеца в неправилно монтиран, без необходимата височина, пътен знак, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 31.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 710,70евро разноски (съобразно Решение №55/17.03.2026г. по чл.247 ГПК) За да постанови решението си съдът е приел следното :

По делото съдът приел за установено, че на 31.05.2024г. около 11,00ч. на ул.*** в гр.Севлиево ищецът се ударил в пътен знак, монтиран с метална тръба на тротоара на отстояние от 0,36м. от границата с платното за движение, при обща ширина на тротоара 2,50м. Разстоянието то тротоара до на-ниската точка на табелата била 1,60м. На металния стълб били монтирани, както следна : пътен знак А18 „Пешеходна пътека“ , а под него В26 „Забранено е движенето със скорост по-висока от означената4 – 40км/ч. Над изображението на пътен знак А18 имало надпис „Внимание“, а под него надпис „Пресича вашето дете“.

В резултат на удара в знака ищецът получил физически увреждания Не било спорно, че ул.„***”в гр.Севлиево съставлява общински път, част от общинската пътна мрежа, поради което и Община Севлиево, в качеството на стопанин, следвало да бъде натоварена с нормативно предвидените задължения и в частност тези по чл.16, ал.5 от Наредба №18 oт 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, действала към момента на инцидента. Съгласно чл.9, ал.1 от Наредба №18 пътните знаци и другите средства за сигнализиране се поставят отдясно на платното за движение, с лицевата си страна срещу посоката на движение, така че да не се закриват от други пътни знаци, препятствия, съоръжения или принадлежности в обхвата на пътя на място, което осигурява своевременното им разпознаване и възприемане от участниците в движението през деня и през нощта, както и безпрепятствено движение на пътните превозни средства и на пешеходците. Разпоредбата на чл.16, ал.5 от същата наредба установява изискване в населени места и селищни образувания разстоянието от настилката на тротоара до найниско разположената точка на пътния знак или допълнителната табела, поставени отстрани на платното за движение, да е не по-малко от 2,25 метра и не повече от 3,30 метра.

Община Севлиево е натоварена с посочените нормативно предвидени задължения, следва съответно да възложи на свои служители – физически лица или на други юридически лица извършването на действия за привеждане на действителното положение в съответствие с правно дължимото. При неизпълнение на горното задължение, то Община Севлиево, на основание чл.49 ЗЗД, ще отговаря за причинените от противоправното поведение вреди.

2

Община Севлиево не била изпълнила изискването на чл.16, ал.5 от Наредба №18, като не е поставила пътния знак на съответната височина. От съвкупната преценка на всички доказателства по делото се установявало, че ищецът е висок около 175см и докато е вървял по тротоара на ул.„***”, си е ударил главата в процесния знак, като разстоянието от настилката на тротоара до най-ниската точка на табелата било 1,60м.

Видно било, че най-ниската точка на пътния знак е под 2,25м, като съдът приел, че обстоятелствата дали ищецът е бил заслепен от слънцето и в коя част на тротоара е ходил са ирелевантни.

Поради изложеното първоинстанционният съд приел, че е доказана противоправността на поведението Община Севлиево да постави знака на височина помалко от 2.25м. Доказани били и причинени вреди на ищеца в причинна връзка с противоправното поведение. При поставянето на знака на нормативно предвидената височина, в конкретния случай ищецът нямало да си удари главата в същия и нямало да получи посочените физически травми.

Съдът приел за неоснователно възражението на ответника, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредните последици.

Настоящият състав на въззивния съд намира следното :

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдът не е обсъдил всички доводи на страните и събраните по делото доказателства. Напротив същия обстойно и подробно ги е обсъдил.

Не е спорно между страните, по делото, че на 31.05.2024г. около 11,00ч. на ул.*** в гр.Севлиево ищецът се ударил в пътен знак, монтиран с метална тръба на тротоара на отстояние от 0,36м. от границата с платното за движение, при обща ширина на тротоара 2,50м. Разстоянието то тротоара до на-ниската точка на табелата била 1,60м. На металния стълб били монтирани, както следна : пътен знак А18 „Пешеходна пътека“ , а под него В26 „Забранено е движенето със скорост по-висока от означената4 – 40км/ч. Над изображението на пътен знак А18 имало надпис „Внимание“, а под него надпис „Пресича вашето дете“.

В резултат на удара в знака ищецът получил физически увреждания – същият получил кървяща линейна разкъсно-контузна рана в дясната неокосмена челна област на главата, с първоначална дължина около 7-8 см и останал след зарастването линеен белезникав белег с размери около 4/0,2см и на височина около 168-169 см от пода. Ищецът имал субективни оплаквания от главоболие и световъртеж, дразнене от светлина, както и е имало съмнение за мозъчно сътресение, което не е изследвано от невролог или хирург.

Полученото увреждане било с медико-биологичен характер на разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК (временно разстройство на здравето, неопасно за живота).

В съдебно –медицинската експертиза е посочено, че получената от ищеца рана е на височина 168-169см, а същия е висок 174см. (отразено в личната му карта).

От Преписка №1770/2024г. по описа на ПР Габрово, ТП Севлиево се установява, че разстоянието от настилката на тротоара до на-ниската точка на знака е 160см Получените увреждания и интензитета на изпитаните от ищеца болки и страдания се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Установен е механизма на възникване на инцидента и причинно-следствената връзка между нето и получените от пострадалия увреждания.

Съдът намира, че предвид поставянето на знак на тротоара в разрез с императивната разпоредба на чл.16 от Наредба №18 пътните знаци и другите средства за сигнализиране е налице противоправно поведение от страна на ответната Община Севлиево, за което същата отговаря, на осн. чл.49 ЗЗД.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който според представителя на Община Севлиево следвало да се движи по тротоара по-навътре от ръба на пътя. В нито един нормативен акт не се съдържа изискване къде по тротоара следва да се движат пешеходците- дали найвътре или на края на тротоара. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат следва поведениетона същия да е противоправно. Както беше посочено по-горе не е налице регламент в коя част от тротоара следва да се движат пешеходците, поради което не е и налице противоправно поведение отстрана на ищеца, което е довело до ъспричиняване на вредоносния резултат.

3

Вина за настъпване на инцидента има единствено Община Севлиево, която не е спазила нормативно определените изисквания относно минималната височина, на която следва да бъдат поставени пътните знаци в градовете. Ако това изискване беше спазено, ищецът не би получил физическите увреждания в резултат на удара в ниско поставения пътен знак.

По отношение размера на определеното от районния съд обезщетение въззивния съд намира, че същото е съобразено с вида и характера на претърпените от ищеца увреждания, с интензитета на изпитваните болки и страдания и продължителността на възстановителния период. Съдът се е съобразил и с обстоятелството, че на мястото на удара е формиран видим белезникав линеен белег, който ще се наблюдава години наред, т.е. налице е козметичен дефект, във видимата част на главата на ищеца. При определяне на размера съдът е съобразил и обичайния размер на обезщетенията присъждани за подобен вид уврежданитя