Решение № 23704 от 28.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23704 гр. София, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110139807 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на вземането на ищеца с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 28.02.2025г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против К. К. С. за сумата 5379,60 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот с адрес: ************************** апартамент, с абонатен номер *************, за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 677,88 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023г. до 24.02.2025г., сумата 44,45 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 9,68 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 24.02.2025г.; И. А. С. за сумата 5379,60 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот с адрес: ************************** апартамент, с абонатен номер *************, за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 677,88 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023г. до 24.02.2025г., сумата 44,45 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 9,68 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 24.02.2025г.

Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело 1

№ 12791/ 2025г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.04.2025г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2022г.- м. април, 2024г. е доставил на ответниците топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, с адрес:

************************** с абонатен номер *************, като купувачите не били заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответниците не изпълнили задължението си да платят цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на К. К. С. за сумата 5379,60 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот с адрес: ************************** апартамент, с абонатен номер *************, за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 677,88 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023г. до 24.02.2025г., сумата 44,45 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 9,68 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 24.02.2025г.; И. А. С. за сумата 5379,60 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот с адрес: ************************** апартамент, с абонатен номер *************, за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 677,88 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2023г. до 24.02.2025г., сумата 44,45 лева, 2 представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2022г. до 30.04.2024г., сумата 9,68 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 24.02.2025г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.04.2025г. по ч.гр. дело № 12791/ 2025г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответниците оспорват обстоятелството, че в процесния имот е доставена топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена. Сочи, че ищецът не е изпълнил задължението си да публикува издадените фактури на страницата си в интернет. Наведени са доводи, че Методиката за дялово разпределение е обявена за незаконосъобразна от Върховния административен съд. В отговора е релевирано възражение за погасителна давност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения нотариален акт № 196/ 08.11.2011г., т. II, рег. № 9881, дело № 321/ 2011г. за дарение на недвижими имоти се установява, че ответниците К. К. С. и И. А. С. са се разпоредили с правото на собственост върху процесния недивижим имот чрез правна сделка- дарение. Установява се, че със същия нотариален акт в полза на ответниците е учредено пожизнено право на ползване върху процесния недвижим имот.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1027909928/ 31.07.2023г. за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 5089,39 лева. От представената обща фактура № 1035291506/ 31.07.2024г. се установява, че за отчетен период 01.05.2023г.- 30.04.2024г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 5669,80 лева.

Относно количеството доставена топлинна енергия в процесния имот по делото е назначена съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно заключението на която в имота има шест радиатора с ИРРО. Топлинната енергия за отопление се начислява служебно на брой лица, с разходна норма 140 литра/ денонощие за един потребител. През процесния период за имота е начислена топлинна енергия за отопление за двама потребители. В главните отчети е отбелязано, че имотът се обитава от трима човека.

Абонатите са осигурили достъп за отчет на уредите за дялово разпределение/ и главните отчети са подписани.

Абонатната станция е индиректна, автоматизирана, с пластинчати подгреватели. Общият топломер се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи.

Според вещото лице данните в главния отчет не коресподират с тези в изравнителните сметки. Същото е посочило, че за сезон 2022г./ 2023г. топлинната енергия е начислена по прогнозни данни, тъй като уредите за дялово разпределение не са занулени към 30 септември. На следващо място е посочено, че в изравнителните сметки недопустино са 3 показани потребители с ИИРО, чиято сградна инсталация и имот са означени с 01 и такива с индивидуални топломери, чиято сградна инсталация и имот са означени с 02. Вещото лице разяснява, че система, при която уредите не са уеднаквени и не се ползва контролен топломер не съответства на нормативната уредба, регламентираща разпределението на топлинна енергия. В случая топлинната енергия за сградна инсталация, вкл. и за абонатите с индивисуални топломери, е определена по формулата, посочена в т. 6.1.1 Методиката за дялово разпределение, в противоречие с т. 7.2 от Методиката.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена.

По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл.

150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от 4 законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1. Конкретиката на случая сочи, че в полза на ответниците е учредено вещно право на ползване върху процесния недвижим имот. Следователно между страни е възникнало облигационно правоотношение въз основа на договор за доставка на топлинна енергия и ответниците са потребители на топлинна енергия.