Решение № 83 от 30.09.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Бургас, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20262000600196 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 34, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 - 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Н. Д. Н. от АК – Ямбол, в качеството му на служебен защитник на засегнатото лице С. Х. Т., срещу Решение № 74/30.06.2026 г., постановено по ЧНД № 243/2026 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.

С посочения съдебен акт на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т.

1 ЗПИИАКОРНФС е признато и допуснато изпълнението на Решение № BHLL/925100102047/25 от 11.12.2025 г., постановено от несъдебен орган на Република Австрия – Bezirkshauptmannschaft Linz-Land, с което на С. Х. Т. е наложена финансова санкция в общ размер на 355 евро.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и практиката на Съда на Европейския съюз. Оспорва се местната компетентност на Окръжен съд – Ямбол, като се поддържа, че регистрираният постоянен и настоящ адрес на засегнатото лице 1 в гр. Елхово не е достатъчен за установяване на неговото местоживеене или обичайно пребиваване. Според защитата понятието „обичайно пребиваване“ има фактическо съдържание и не може да бъде приравнено на административната адресна регистрация. Оспорва се и окончателният характер на решението на австрийския орган, като се поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да проведе консултация с компетентния орган на издаващата държава относно действителното уведомяване на засегнатото лице за решението, правото му да го оспори и срока за това. В тази връзка защитата се позовава на Решение на Съда на Европейския съюз от 22.01.2026 г. по дело C-453/24, Hadenov. Излагат се и съображения за нарушено право на защита поради езика, на който е осъществявана комуникацията с австрийските власти, с позоваване на Решение на СЕС от 06.10.2021 г. по дело C-338/20, Prokuratura Rejonowa ŁódźBałuty. При условията на евентуалност се иска прекратяване на производството поради липса на окончателно решение или отказ за признаване и изпълнение на финансовата санкция на основание чл. 35, т. 9 и т.

10 ЗПИИАКОРНФС.

В хода на въззивното производство са приобщени допълнително изисканите от съда писмени доказателства, представени от компетентния орган на Република Австрия, както и справката на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че оплакванията за липса на уведомяване и за нарушено право на защита са опровергани от допълнително събраните пред въззивната инстанция доказателства. Посочва, че в отговор на отправеното от въззивния съд запитване компетентният австрийски орган е представил доказателства относно връчването на решението и уведомяването на засегнатото лице за наложената финансова санкция и за правата му. Пледира въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на Окръжен съд – Ямбол да бъде потвърдено.

Служебният защитник адв. Н. Н. поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения, като в съдебните прения поставя акцент върху възражението за местната компетентност на първоинстанционния съд. Според 2 защитата Окръжен съд – Ямбол неправилно е отъждествил адресната регистрация в НБД „Население“ с понятието „обичайно пребиваване“, което следва да се определя според мястото, където се намира центърът на жизнените интереси на лицето и където то преимуществено се е установило да живее. Иска първоинстанционното решение да бъде обезсилено и делото да бъде изпратено за разглеждане на Софийски градски съд, а ако тази теза не бъде възприета – съдът да се произнесе съобразно останалите доводи във въззивната жалба.

Засегнатото лице С. Х. Т. не се явява в съдебното заседание пред въззивната инстанция, тъй като не е било намерено, за да бъде редовно призовано. Съдът е приел, че неявяването на засегнатото лице не препятства разглеждането на делото, доколкото съобразно чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 3 ЗПИИАКОРНФС правото му на защита е обезпечено чрез участието на служебния защитник.

Апелативен съд – Бургас, след като обсъди доводите на страните, събраните пред първоинстанционния съд и допълнително приобщените във въззивното производство писмени доказателства и извърши цялостна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в предвидения от закона срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че производството пред Окръжен съд – Ямбол е образувано по повод изпратено от компетентния орган на Република Австрия – Bezirkshauptmannschaft LinzLand, Решение № BHLL/925100102047/25 от 11.12.2025 г. за налагане на финансова санкция по отношение на българския гражданин С. Х. Т..

С решението на засегнатото лице е наложена финансова санкция в общ размер на 355 евро за административно нарушение, извършено на 08.08.2025 г. в 20:06 часа на територията на Република Австрия. Съгласно данните в удостоверението Т. е управлявал моторно превозно средство с рег.

№ Y 1915 BA по платената пътна мрежа на автомагистрала А1, в района на Ансфелден, без за автомобила да е налице валидна винетка, тъй като поставената самозалепваща се винетка е била счетена за невалидна поради 3 непълно отстраняване на задното й фолио. Деянието е квалифицирано по § 20, ал. 1 от австрийския Закон за федералните пътни такси от 2002 г.

Решението е придружено от удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.

В удостоверението е отбелязано, че производството в издаващата държава е било писмено и че засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на тази държава за правото си да оспори решението и за срока за упражняване на това право. В раздел „з)“, т. 3.3 е отразено, че решението е било лично връчено на С. Х. Т. на 11.02.2026 г., че лицето е било изрично уведомено за правото си на повторно разглеждане или обжалване и че не е упражнило това право в приложимия срок.

В производството пред Окръжен съд – Ямбол засегнатото лице не е било намерено при опитите за призоваване на регистрирания му постоянен и настоящ адрес в гр. Елхово. Поради това съдът му е назначил служебен защитник, с участието на когото е разгледал делото.

Служебният защитник е оспорил искането за признаване и изпълнение, като е поставил под съмнение редовността на уведомяването и окончателния характер на решението и е поискал извършването на консултация с издаващия орган. Първоинстанционният съд е оставил това искане без уважение, приемайки, че данните в удостоверението са достатъчни за разрешаване на въпроса.

С определение от 27.08.2026 г. въззивният съд, с оглед конкретните възражения във въззивната жалба и разрешението, дадено от Съда на Европейския съюз по дело C-453/24, е намерил за необходимо да изиска допълнителна информация от компетентния орган на издаващата държава.

В отговор Bezirkshauptmannschaft Linz-Land е представил доказателства за връчването на решението за налагане на финансовата санкция и е посочил, че решението е било изпратено на засегнатото лице на български и на немски език, като двете версии са били включени в една пощенска пратка. Издаващият орган е заявил също, че решението съдържа необходимата информация относно правните средства за защита и че същото е влязло в сила и е изпълняемо, като възражение срещу него повече не е възможно. Към отговора е приложено доказателство за доставяне на пратката.

4

Въззивният съд е изискал и справка от Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР. От нея се установяват регистрирани преминавания на засегнатото лице през ГКПП Лесово и ГКПП Калотина през 2025 г.

Същевременно ГД „Гранична полиция“ изрично е уточнила, че след отпадането на граничните проверки по вътрешните шенгенски граници не всички фактически влизания и излизания на лицата се регистрират в АИС „Граничен контрол“ и поради това данните в системата не могат да служат за категорично установяване на местонахождението на едно лице или на всички негови пътувания.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно.

Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР съдържа всички необходими реквизити – данни за издаващия орган и засегнатото лице, описание на фактическите обстоятелства, правната квалификация на деянието, вида и размера на наложената финансова санкция и информация относно процесуалните гаранции, предоставени на лицето.

Налице е съответствие между удостоверението и решението на австрийския орган относно съществените елементи на санкционираното деяние и наложената санкция. Процесното деяние е от категорията правонарушения, за които съгласно чл. 30, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС не се изисква проверка за двойна наказуемост.

По възражението за местната подсъдност

Възражението на защитата, че Окръжен съд – Ямбол не е бил местно компетентен да разгледа производството, е неоснователно.

Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС решението за налагане на финансова санкция се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на физическото лице. Използваните от законодателя два критерия са алтернативни, а не кумулативни. Поради това тезата на защитата, че компетентността на Окръжен съд – Ямбол би могла да бъде обоснована единствено след установяване на „обичайното пребиваване“ на засегнатото лице като автономно фактическо понятие, не намира опора в текста на закона.

За определяне на местната подсъдност е достатъчно да бъде установено местоживеене на лицето в съдебния район на съответния окръжен 5 съд, без да е необходимо едновременно с това да се доказва и обичайното му пребиваване. По делото е установено, че С. Х. Т. има регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр. Елхово, област Ямбол. Съгласно чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация настоящият адрес е адресът, на който лицето живее. Данните в НБД „Население“ следователно представляват относимо доказателство при определяне на местоживеенето. В този смисъл е и Определение № 188/06.04.2026 г. по ч. н. д. № 310/2026 г. на ВКС.

В конкретния случай адресната регистрация не остава и единствен формален източник на информация за връзката на лицето с адреса в гр.

Елхово. От допълнително представените от австрийския орган материали се установява, че препоръчаната пощенска пратка, съдържаща решението за финансовата санкция на български и немски език, е била изпратена именно на адреса на С. Т. в гр. Елхово и е била получена на 11.02.2026 г. Това обстоятелство допълнително потвърждава връзката на засегнатото лице с адреса, при това в период само няколко месеца преди образуването и разглеждането на производството пред Окръжен съд – Ямбол.

Само по себе си обстоятелството, че при последващото призоваване лицето не е било открито на адреса, не е достатъчно за извод, че местоживеенето му е било преместено в друго населено място или извън Република България.

Не води до подобен извод и справката на ГД „Гранична полиция“.

Съдържащите се в нея данни установяват отделни напускания и завръщания на лицето, но не доказват трайното му установяване извън страната. Наред с това самият компетентен орган изрично е посочил, че след премахването на граничните проверки по вътрешните шенгенски граници информационната система не съдържа изчерпателни данни за всички влизания и излизания.