Решение № 1384 от 12.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1384

11.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

IVа състав

На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Ивалена О. Димитрова

Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203100501832 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Д. С. П., чрез гл. юрисконсулт Б. Й. , срещу Решение № 80/23.03.2020 г., постановено по гр. д. № 1486/2019 г. по описа на ДРС, I I състав, с което е ОСЪДЕНА Oбластна дирекция на МВР – гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Ж. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. Провадия, ул. „*****“, № *, сумата в общ размер от 1650,23 лева (Хиляда шестстотин и петдесет лева и 23 ст.), главница за периода от 25.10.2016 г. - 30.09.2019 г., получена в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 215,39 лева (Двеста и петнадесет лева и 39 ст.), представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху всяко от допълнителните възнаграждения за неизплатения нощен труд, приравнен към дневен, за период от падежа на всяко задължение до 25.10.2019 г., на основание чл.

178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. Варна, счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че същата не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи, че ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на сменен режим на работа, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира 1 приложение. Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефицент от 1,143 за превръщане на нощните часове труд в дневни. Допълнително излага подробни съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В условията на евентуалност моли искът да бъде отхвърлен частично за периода от 01.01.2018 г. до 16.07.2018 г., поради липса на действаща нормативна уредба.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Ц. Ж. Т. , чрез адвокат Симеон Тодоров, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на преобразуван нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при коефицент 1,143. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът Областна дирекция на МВР - Варна, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание въззиваемият Ц. Ж. Т. , редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Симеон Тодоров.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Ц. Ж. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. Провадия, ул. „****“, № *, срещу Областна дирекция на МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: иск по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за заплащане на сумата от общо 1432,74 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 231,08 часа за периода от 25.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 99,72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1432,74 лева, изчислена върху всяко неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 25.10.2016 г. до 30.09.2019 г., считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска.

Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е бил държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност старши полицай в РУ Девня при ОД на МВР - Варна. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият полагал труд на смени, съобразно утвърден месечен график. Твърди, че за периода от 25.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил нощен труд от 1616 часа, който, преизчислен с коефицента 1,143, възлиза на 1847,08 часа, или води до допълнителни 231,08 часа преобразуван нощен труд, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 1432,74 лева. Претендира и лихва за забава.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б.

Й. , е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана по размер. Не оспорва, че ищецът за исковия период е полагал труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден и нощен труд. Сочи, че за тях, наред с трудовото възнаграждение, му е било заплащано редовно съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове. Оспорва възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен при приложение на разпоредбите на КТ и НСОРЗ. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на 2 положените от ищеца нощни смени и часове нощен труд, тъй като същите се разминават с отразеното в платежни бележки от АИС „ТРЗ“ – МВР, за процесния период.

В съдебно заседание е допуснато изменение чрез увеличение на размера на предявените от Ц. Ж. Т. срещу ОД на МВР – Варна, искове, както следва: по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - за сумата от 1650,23 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 25.10.2016 г. - 30.09.2019 г.; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД - за сумата от 215,39 лева, представляваща лихва за забава.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че за исковия период от 25.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът Ц. Ж. Т. е полагал труд като полицай и старши полицай в РУ Девня при ОД на МВР – Варна.

Видно от кадрова справка № 61930/28.11.2019 г., младши инспектор Ц. Ж. Т. в процесния период е заемал последователно длъжностите: полицай (ВПА) в група „Охранителна полиция“ към РУ – Провадия, при ОД на МВР – Варна, считано от 09.03.2016 г.; старши полицай (ВПА) в група „Охранителна полиция“ към РУ – Девня, при ОД на МВР – Варна, считано от 07.03.2018 г. до настоящия момент.

Получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период, включително за нощен и извънреден труд, се установява от представените от ответника платежни бележки.

Видно от съпоставянето на платежни бележки, справки за ползване на платен годишен отпуск, справки за въведени болнични листи, месечни графици, протоколи за положен труд, протоколи за положен по заповед труд извън работното време и протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00 и 6:00 ч., за процесния период ищецът е положил нощен труд, както следва: от 25 октомври до 31 декември 2016 г. – 88 часа; от 1 януари до 31 март 2017 г. – 88 часа; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 176 часа; от 1 юли до 30 септември 2017 г. – 128 часа; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 200 часа; от 1 януари до 31 март 2018 г. – 96 часа; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 168 часа; от 1 юли до 30 септември 2018 г. – 128 часа; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 184 часа; от 1 януари до 31 март 2019 г. – 136 часа; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 144 часа; от 1 юли до 30 септември 2019 г. – 136 часа.

От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от 25.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Ц. Ж. Т. е положил общо 1672 часа нощен труд, за които, след преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на МВР – Варна, брутно възнаграждение в общ размер на 1650,23 лева за разликата от 239,10 часа преобразуван нощен труд, както и 215,39 лева лихва за забава.

С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Ищецът е държавен служител в ОД на МВР - Варна, поради което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по 3 служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени през нощта /22.00 – 06.00 часа/ съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.

Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба №8121з776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес, часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът намира, че посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите на МВР.

Факт е, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл.